Кресненско-Разложко въстание: Разлика между версии

На 5 октомври 1878 година сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на [[Стоян Карастоилов]] (Стоян войвода) и [[Адам Калмиков]] атакува османския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, османската войска се предава. Пленени са 119 войници и 2 офицери.<ref>{{ЕПК|1|471}}</ref> Освободени са селата [[Влахи]], [[Ощава]], [[Ново село (Пирин)|Ново село]]. Въстанието обхваща и местността [[Каршияк]]а, надясно от река [[Струма]]. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в [[Кресненско дефиле|Кресненското дефиле]] въстанически действия започват в [[Неврокоп]]ско, [[Валовища|Демирхисарско]], [[Сяр|Серско]], [[Малешево|Малешевско]] и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от [[Разложка котловина|Разложката котловина]]. Софийският комитет „[[Единство]]“ изпраща [[Баньо Маринов]] с чета доброволци за главен войвода в [[Разлог (област)|Разлога]], като негов заместник-войвода е [[Никола Фурнаджиев (революционер)|Никола Фурнаджиев]]. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на [[Банско]] и [[Разлог|Мехомия]]. На 8 ноември след няколкочасов бой четата на Маринов освобождава Банско. Втори въстанически център в Разложката котловина става село [[Горно Драглище]]. Към него се отправят въстаници от [[Долно Драглище]], [[Добърско]] и [[Годлево]]. Сформираната чета потегля към село [[Баня (област Благоевград)|Баня]]. В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села.