Разлика между версии на „Евгения Панчева“

Автор на колективния учебник „Теория на литературата: От Платон до Постмодернизма“, написан в съавторство с [[Амелия Личева]] и [[Миряна Янакиева]] (2005). Тя е автор на 18 от общо 35-те му глави, посветени на Средновековието, Ренесанса, [[Т. С. Елиът]] и И. А. Ричардс, американската [[Нова критика]], [[Структурализъм|структурализма]], [[Ролан Барт]], интертекстуалността, [[Психоанализа|психоаналитичното]], архетипалисткото и митологичното, [[Феноменология|феноменологичното]] и [[Екзистенциализъм|екзистенциалисткото]] литературознание, [[херменевтика]]та, [[Рецептивна критика|теорията на рецепцията]], теорията на читателската реакция, [[лакан]]ианската психоанализа, шизоанализата на [[Дельоз]], йейлските критици, [[Мишел Фуко|Фуко]], [[Нов историцизъм|Новия историзъм]] и културния материализъм.

 

 

Дългогодишен преводач на класическа англоезична литература. Още през 1990-те превежда за първи път на български език поемите на Шекспир „Венера и Адонис“ и „Похищението на Лукреция“, поемата на [[Кристофър Марлоу]] „Херо и Леандър“'','' както и [[Едгар Алън По]] в изданието, включващо старите преводи на [[Георги Михайлов (преводач)|Георги Михайлов]] и новите нейни. От хабилитирането си насам пък е дала на българската читателска публика четири от драмите на Кристофър Марлоу – „Малтийският евреин“, „Тамерлан Велики“, част I и II, „Едуард II“ и „Дидона, картагенската царица“. През 2006 г. излиза изцяло в неин превод и солиден том „Поезия“ на [[Уилям Шекспир]], включващ цялото недраматично творчество на бележития английски класик: [[сонет]]ите, някои от които отпечатани през 2001 г., придружени от поемите „Венера и Адонис“, „Похищението на Лукреция“ „Фениксът и гълъбът“ и др.<ref name="Литернет" />