Разлика между версии на „Евгения Панчева“

(поправка на мъртъв линк)
Автор на колективния учебник „Теория на литературата: От Платон до Постмодернизма“, написан в съавторство с [[Амелия Личева]] и [[Миряна Янакиева]] (2005). Тя е автор на 18 от общо 35-те му глави, посветени на Средновековието, Ренесанса, [[Т. С. Елиът]] и И. А. Ричардс, американската [[Нова критика]], [[Структурализъм|структурализма]], [[Ролан Барт]], интертекстуалността, [[Психоанализа|психоаналитичното]], архетипалисткото и митологичното, [[Феноменология|феноменологичното]] и [[Екзистенциализъм|екзистенциалисткото]] литературознание, [[херменевтика]]та, [[Рецептивна критика|теорията на рецепцията]], теорията на читателската реакция, [[лакан]]ианската психоанализа, шизоанализата на [[Дельоз]], йейлските критици, [[Мишел Фуко|Фуко]], [[Нов историцизъм|Новия историзъм]] и културния материализъм.
 
Евгения Панчева е един от популяризаторите в България на американската литературоведска школа [[Нов историзъмисторицизъм]], който според нея може да бъде видян като постмодерно и отвъдатлантическо продължение на [[Културен материализъм (културни изследвания)|'културния материализъм']] – концепцията, добила популярност във [[Великобритания]] след средата на ХХ в.<ref>Евгения Панчева. „Нов историзъм и културен материализъм“. - В: ''Теория на литературата'', София: Колибри, 2005, с. 483-96.</ref><ref>[[Джийн Хауард]], „Новият историзъм в изследванията върху Ренесанса“. (Превод от английски Евгения Панчева). - ''[[Литературна мисъл]]'', 1991, кн.7, 149-174.</ref><ref>[[Стивън Грийнблат]], „Невидими куршуми: ренесансовият авторитет и неговото подриване. „Хенри IV“ и „Хенри V“. (Превод от английски Евгения Панчева). – ''Литературна мисъл'', 1991, кн.7, 175-199.</ref>
 
Дългогодишен преводач на класическа англоезична литература. Още през 1990-те превежда за първи път на български език поемите на Шекспир „Венера и Адонис“ и „Похищението на Лукреция“, поемата на [[Кристофър Марлоу]] „Херо и Леандър“'','' както и [[Едгар Алън По]] в изданието, включващо старите преводи на [[Георги Михайлов (преводач)|Георги Михайлов]] и новите нейни. От хабилитирането си насам пък е дала на българската читателска публика четири от драмите на Кристофър Марлоу – „Малтийският евреин“, „Тамерлан Велики“, част I и II, „Едуард II“ и „Дидона, картагенската царица“. През 2006 г. излиза изцяло в неин превод и солиден том „Поезия“ на [[Уилям Шекспир]], включващ цялото недраматично творчество на бележития английски класик: [[сонет]]ите, някои от които отпечатани през 2001 г., придружени от поемите „Венера и Адонис“, „Похищението на Лукреция“ „Фениксът и гълъбът“ и др.<ref name="Литернет" />
Анонимен потребител