Евгения Панчева: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Биография: 2l |
Редакция без резюме |
||
Ред 22:
== Биография ==
Евгения Панчева завършва [[Първа английска езикова гимназия|114-та (Първа английска) гимназия]] в София, английска филология и редовна докторантура върху литературата на английския Ренесанс в Софийския университет. През декември 1986 г. печели конкурс за асистент по английска литература (Средновековие и Ренесанс) в СУ. Четири години по-късно защитава докторска дисертация на тема „Шекспировите защити на изкуството: Ренесанс, Маниеризъм, Барок“. Специализира ренесансова литература в [[Лондонски университет|Лондонския университет]].
През 2000 г. защитава доцентура с хабилитационен труд на тема „Разбягване на подобията: опит върху ренесансовата култура“, излязъл следващата година и в книжна форма в издателството на Софийския университет. През 2012 г. става професор по английска литература.<ref name="Литернет" /> През 2016 г. защитава втори докторат на тема „Стазис и екстаз: археологии на ранномодерния „Аз“ и получава титлата доктор на филологическите науки. От 2011 г. е ръководител на катедра „Англицистика и американистика“ на СУ „Св. Кл. Охридски“.
Автор на колективния учебник „Теория на литературата: От Платон до Постмодернизма“, написан в съавторство с [[Амелия Личева]] и [[Миряна Янакиева]] (2005). Тя е автор на 18 от общо 35-те му глави, посветени на Средновековието, Ренесанса, [[Т. С. Елиът]] и И. А. Ричардс, американската [[Нова критика]], [[Структурализъм|структурализма]], [[Ролан Барт]], интертекстуалността, [[Психоанализа|психоаналитичното]], архетипалисткото и митологичното, [[Феноменология|феноменологичното]] и [[Екзистенциализъм|екзистенциалисткото]] литературознание, [[херменевтика]]та, [[Рецептивна критика|теорията на рецепцията]], теорията на читателската реакция, [[лакан]]ианската психоанализа, шизоанализата на [[Жил Дельоз]], йейлските критици, [[Мишел
Евгения Панчева е един от популяризаторите в България на американската литературоведска школа [[Нов историцизъм]], който според нея може да бъде видян като постмодерно и отвъдатлантическо продължение на [[Културен материализъм (културни изследвания)|'културния материализъм']] – концепцията, добила популярност във [[Великобритания]] след средата на ХХ в.<ref>Евгения Панчева. „Нов историзъм и културен материализъм“. - В: ''Теория на литературата'', София: Колибри, 2005, с. 483-96.</ref><ref>[[Джийн Хауард]], „Новият историзъм в изследванията върху Ренесанса“. (Превод от английски Евгения Панчева). - ''[[Литературна мисъл]]'', 1991, кн.7, 149-174.</ref><ref>[[Стивън Грийнблат]], „Невидими куршуми: ренесансовият авторитет и неговото подриване. „Хенри IV“ и „Хенри V“. (Превод от английски Евгения Панчева). – ''Литературна мисъл'', 1991, кн.7, 175-199.</ref>
Ред 84:
[[Категория:Български литературни историци]]
[[Категория:Български преводачи на англоезична литература]]
[[Категория:Възпитаници на Първа английска езикова гимназия]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
| |||