Разлика между версии на „Базар“

редакция без резюме
[[Файл:Grand-Bazaar Shop.jpg|мини|[[Капалъчаршъ]] в [[Истанбул]], [[Турция]].]]
[[Файл:Sebah, Pascal (1823-1886) - Khan el-Khalili, Cairo - ca. 1880s.JPG|мини|Базарът [[Хан ал-Халили]] в [[Кайро]], [[Египет]], от [[Паскал Себах]], {{около}} 1880 г.]]
 
'''Базар''' е дума с две значения:
# Покрит [[пазар]] с множество малки магазини.
# Разпродажба, организирана по определен повод, най-често благотворителен. Изложба-базар.
 
Сведения за покрити пазари съществуват от около 3000 г. пр.н.е.<ref>Pourjafara, M., Aminib, M., Varzanehc, and Mahdavinejada, M., „Role of bazaars as a unifying factor in traditional cities of Iran: The Isfahan bazaar,“ ''Frontiers of Architectural Research,'' Vol. 3, No. 1, March 2014, https://doi.org/10.1016/j.foar.2013.11.001, pp. 10 – 19; Mehdipour, H.R.N, „Persian Bazaar and Its Impact on Evolution of Historic Urban Cores: The Case of Isfahan,“ ''The Macrotheme Review'' [A multidisciplinary Journal of Global Macro Trends], Vol. 2, no. 5, 2013, p. 13</ref> Въпреки че липсата на археологически доказателства ограничава подробното изучаване на еволюцията на базарите, данните сочат, че те първоначално са се появили отвъд градските стени, където често са удовлетворявали нуждите на [[кервансарай]]. Докато градовете стават все по-населени, тези базари се преместват към центъровете на градовете и се развиват по линеен модел по дължината на улици, простиращи се от една градска порта до друга порта на срещуположната страна на града. С течение на времето тези базари образуват мрежа от търговски центрове, които позволяват обмен на продукция и информация.<ref>Hanachi, P. and Yadollah, S., „Tabriz Historical Bazaar in the Context of Change,“ ICOMOS Conference Proceedings, Paris, 2011</ref> Възходът на големи базари и центрове за търговия с акции в мюсюлманския свят позволява създаването на нови столици и в крайна сметка нови империи. Нови и богати градове като [[Исфахан]], [[Голконда (крепост)|Голконда]], [[Самарканд]], [[Кайро]], [[Багдад]] и [[Тимбукту]] са основани покрай търговски пътища и базари.
 
Пазаруването на базар или пазар остава централна черта на ежедневието в много градове в [[Близкия Изток]] и [[Южна Азия]], като базарът остава „биещото сърце“ на живота на Близкия Изток и Южна Азия. Редица райони на базари са признати за обекти на световното културно наследство, поради тяхното историческо и/или архитектурно значение.
 
== Етимология ==
* „бакаря“ – уважавам, ценя, с пряк паралел с аланското ''wakar'' (''uakar''), пехлеви ''vākar'', согдийски ''wāčaran'', арменски и грузински ''vačar'', монголски и тюркски ''učar'', унгарски ''vásár'' – тържище, търговия. В съвременния осетински думата се е съхранила под формата ''wakajrag'' – пленник, роб, респективно подлежащ на продажба, в съвременния иронски ''uæj'', дигорски ''uæjæ'' – продажба.
* „базаря“ – ценя, отново свързано с думата пазар. Друга алтернатива е връзката с осетинското ''begara'' – ангария, задължителен труд за феодала, от персийското ''bīgār'' – ангария. От този корен са в пущунски ''bēkāra'', ''bečora'', ягнобски ''bekor'', ''bečora'', рушански, хуфски ''bečora'', непалски ''bicarā'', талишки, персийски ''bečiz'', шугнански ''bečora'', гилянски ''bičĺrę'' – беден, в кюрдски ''bikêr'', пущунски ''pêkar'', персийски ''bakor'', шугнански ''bakol'', язгулемски ''bekora'', сариколски ''bakur'' – необходимост, нужда.
 
== Вижте също ==
* [[Чаршия]]
 
== Източници ==
<references />
 
[[Категория:ТерминологияЧаршии]]
[[Категория:Ислямска култура]]