Разлика между версии на „Франц Шуберт“

 
=== Музикална зрялост ===
[[Файл:Austria 50 Schilling 1978 Reverse. KM 2937.jpg|мини|Шуберт на 50 шилинга]]
Композициите от 1819 и 1820 г. показват значителен напредък в развитието и зрелостта на стила му. През 1820 г. са поставени две от оперите на Шуберт: „Братята близнаци“ (''Die Zwillingsbrüder'') (D. 647) се появява в театър Кернтнертор на 14 юни, а „Магическата арфа“ (''Die Zauberharfe'') (D. 644) се появява във Виенския театър на 21 август<ref name="Austin">Austin, George Lowell (1873). The Life of Franz Schubert. Shepard and Gill. ISBN 0-404-12856-4. OCLC 4450950.</ref>. Дотук по-големите му композиции (с изключение на масите му) са ограничени до самодейния оркестър в Гунделхоф, общество, което се разраства от квартетите в дома му. Сега той започва да заема по-видна позиция, обръщайки се към по-широка общественост. Издателствата обаче остават далечни, като Антон Диабели се колебае дали да отпечата някои негови произведения по поръчка. Първите седем опуса (всички песни) се появяват при тези условия; след това комисионните спират и той започва да получава авторски лицензионни възнаграждения. Ситуацията се подобрявa донякъде през март 1821 г., когато Фогл изпълнява песента „[[Горски цар (балада)|Горски цар]]“ („''Der Erlkönig''“) (D. 328) на концерт, който е изключително добре приет.
 
Продукцията на двете опери насочва вниманието на Шуберт повече от всякога в посока към [[сцена]]та, където поради различни причини той е почти напълно неуспешен. Като цяло се заема с двадесет сценични проекта, всеки от които провал, които бързо са забравени. През 1822 г. „Алфонсо и Естрела“ е отказана, отчасти поради [[либрето]]то (написано от приятеля на Шуберт, Франц фон Шобер)<ref>Newbould, Brian (1999). Schubert: The Music and the Man. University of California Press. ISBN 0-520-21957-0.</ref>. През 1823 г. операта „Фиерабрас“ (D 796) е отхвърлена: Доменико Барбая, импресарио на придворните театри, до голяма степен губи интерес към новата немска опера поради популярността на [[Росини]] и италианския оперен стил, както и провала на „Ерианте“ на [[Карл Мария фон Вебер]]. „Конспираторите“ (D 787) е забранен от цензурата (очевидно въз основа на заглавието си), и „Розамунде, Фюрстин фон Зиперн“ (D 797) е оттеглена след две представления, поради лошото качество на [[пиеса]]та.
 
Въпреки оперните му провали, репутацията на Шуберт непрекъснато нараства на други фронтове. Броят на изпълненията на неговата музика нараства забележително. Тези изпълнения помагат на репутацията на Шуберт да нарасне бързо сред членовете на Гезелшафт и да утвърди името му. Някои от членовете, най-вече Игназ фон Сонлейтнер и неговият син Леополд фон Сонлейтнер, оказват значително влияние върху делата на обществото и в резултат на това и нарастващата репутация на Шуберт. Неговите творби са включени в три основни концерта на Гезелшафт през 1821 г. През април се изпълнява един от неговите квартети за мъжки глас, а през ноември неговата увертюра в ми минор (D. 648) получава първото си публично изпълнение.
 
През 1822 г. Шуберт се запознава и с Вебер, и с [[Бетховен]], но и в двата случая не се стигна до сътрудничество. На смъртното си легло се казва, че Бетховен разглежда някои от произведенията на младия мъж и възкликва: „Наистина, искрата на божествения гений пребивава в този Шуберт!“ Той също така прогнозира, че Шуберт „ще направи страхотна сензация в света“ и изразява съжаление, че не се е запознал с него по-рано.
 
=== Последни години и шедьоври ===