Франц Шуберт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 29:
На петгодишна възраст Шуберт започва да получава редовни уроци от баща си, а година по-късно е записан в училището на баща си. Въпреки че не е известно точно кога Шуберт получава първото си музикално обучение, той получава уроци по [[пиано]] от брат си Игназ, но те продължават много кратко време, тъй като Шуберт започва да го превъзхожда в рамките на няколко месеца.
Баща му му дава първите уроци по [[цигулка]], когато е на осем години. Скоро след това Шуберт получава първите си уроци извън семейството от Михаел Холцер, органист и хормайстор на местната енорийска църква в Лихтентал. Холцер често уверява бащата на Шуберт със сълзи на очи, че никога не е имал такъв ученик като Шуберт<ref>Kreissle von Hellborn, Heinrich (1869) [1865]. The Life of Franz Schubert. 1. Translated by Coleridge, Arthur Duke. Longmans, Green, and Company. The first full-length biography of Schubert (volume 1).</ref>. Холцер учи младия Шуберт на пиано и [[орган]], както и по [[басо континуо]]. Той също свири на [[виола]] в семейния струнен квартет, с братята си Фердинанд и Игназ на първа и втора цигулка и баща си на [[виолончело]]то. Шуберт пише най-ранните си струнни квартети за този ансамбъл<ref name="Gibbs">Gibbs, Christopher H. (2000). The Life of Schubert. Cambridge University Press. ISBN 0-521-59512-6.</ref>.
=== Образование ===
Ред 41:
В края на 1813 г. Шуберт напуска Стадконвикт и се връща у дома за обучение като учител в Нормандската Света Анна. През 1814 г. той постъпва в училището на баща си като учител на най-малките ученици. Повече от две години младият Шуберт издържа на монотонна тежка работа<ref name="Duncan" />. Той продължава да взема частни уроци по композиция от Салиери, който дава на Шуберт реална техническа подготовка, преди да се разделят през 1817 г.
През 1814 г. Шуберт среща младото сопрано Тереза Гроб, дъщеря на местен производител на [[коприна]], и написва няколко богослужебни произведения (включително „Salve Regina“ и „Tantum Ergo“) за нея; тя също така е солистка в премиерата на неговата Маса № 1 (D. 105) през септември 1814 г.<ref>Benedikt, Erich. "Notizen zu Schuberts Messen. Mit neuem Uraufführungsdatum der Messe in F-Dur", Österreichische Musikzeitschrift 52, 1–2/1997, p. 64</ref> Шуберт иска да се ожени за нея, но е възпрепятстван от суровия закон за съгласие за брак от 1815 г., който изисква младоженецът да покаже, че има средства за издръжка на семейство. През ноември 1816 г., след като не успява да получи музикален пост в Лайбах (сега [[Любляна]], [[Словения]]), Шуберт изпраща на брата на Гроб, Хайнрих, колекция от песни, запазени от семейството през ХХ век<ref name="N">Newbould, Brian (1999). Schubert: The Music and the Man. University of California Press. ISBN 0-520-21957-0.</ref>.
Една от най-плодотворните години на Шуберт е 1815 г. Той композира над 20 000 музикални произведения, повече от половината от които са за [[оркестър]], включително девет църковни произведения (въпреки че са агностични), [[симфония]] и други. През тази година той се запознава и с Анселм Хютенбренер и Франц фон Шобер, които ще останат негови приятели през целия му живот. Друг приятел, Йохан Майрофер, му е представен от Спаун през 1815 г.<ref>Gramit, David (1997). "Music, cultivation, and identity in Schubert's circle". In Gibbs, Christopher H. (ed.). The Cambridge Companion to Schubert. Cambridge Companions to Music. Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-48424-4.</ref>
Ред 60:
В началото на 1820 г. Шуберт е част от тесен кръг от художници, поети и студенти, които провеждат социални събирания, станали известни като Шубертиади. Много от тях се състояват в големия апартамент на Игназ фон Сонлейтнер в Гунделхоф. Тесният кръг от приятели, с които Шуберт се обгражда, претърпява удар в началото на 1820 г. Шуберт и четирима негови приятели са арестувани от австрийската полиция, която след [[Френската революция]] и [[Наполеоновите войни]] е нащрек срещу революционни дейности и подозрителна към всяко събиране на младежи или студенти. Един от приятелите на Шуберт, Йохан Сен, е осъден, затворен в продължение на година и след това за постоянно му е забранено да влиза във Виена. Останалите четирима, включително Шуберт, са „строго порицани“, отчасти за „обида срещу длъжностни лица с използване на срамен език“<ref name="Gibbs" />. Докато Шуберт никога повече не се вижда със Сен, той поставя някои от неговите [[стихотворения]] в музика.
посещава [[Унгария]], където се запознава с унгарските народни песни и циганската музика. През [[1819]] г., [[1823]] г. и [[1825]] г. посещава Горна Австрия и [[Грац]]. Песните му стават много известни в австрийското общество.▼
Последните години от живота си Шуберт е неосигурен финансово, отчаян, самотен и често боледува. Умира на [[19 ноември]] [[1828]] г. във [[Виена]].▼
=== Музикална зрялост ===
[[Файл:
Композициите от 1819 и 1820 г. показват значителен напредък в развитието и зрелостта на стила му. През 1820 г. са поставени две от оперите на Шуберт: „Братята близнаци“ (''Die Zwillingsbrüder'') (D. 647) се появява в театър Кернтнертор на 14 юни, а „Магическата арфа“ (''Die Zauberharfe'') (D. 644) се появява във Виенския театър на 21 август<ref name="Austin">Austin, George Lowell (1873). The Life of Franz Schubert. Shepard and Gill. ISBN 0-404-12856-4. OCLC 4450950.</ref>. Дотук по-големите му композиции (с изключение на масите му) са ограничени до самодейния оркестър в Гунделхоф, общество, което се разраства от квартетите в дома му. Сега той започва да заема по-видна позиция, обръщайки се към по-широка общественост. Издателствата обаче остават далечни, като Антон Диабели се колебае дали да отпечата някои негови произведения по поръчка. Първите седем опуса (всички песни) се появяват при тези условия; след това комисионните спират и той започва да получава авторски лицензионни възнаграждения. Ситуацията се подобрявa донякъде през март 1821 г., когато Фогл изпълнява песента „[[Горски цар (балада)|Горски цар]]“ („''Der Erlkönig''“) (D. 328) на концерт, който е изключително добре приет.
▲Франц Шуберт посещава [[Унгария]], където се запознава с унгарските народни песни и циганската музика. През [[1819]] г., [[1823]] г. и [[1825]] г. посещава Горна Австрия и [[Грац]]. Песните му стават много известни в австрийското общество.
Продукцията на двете опери насочва вниманието на Шуберт повече от всякога в посока към [[сцена]]та, където поради различни причини той е почти напълно неуспешен. Като цяло се заема с двадесет сценични проекта, всеки от които провал, които бързо са забравени. През 1822 г. „Алфонсо и Естрела“ е отказана, отчасти поради [[либрето]]то (написано от приятеля на Шуберт, Франц фон Шобер)<ref>Newbould, Brian (1999). Schubert: The Music and the Man. University of California Press. ISBN 0-520-21957-0.</ref>. През 1823 г. операта „Фиерабрас“ (D 796) е отхвърлена: Доменико Барбая, импресарио на придворните театри, до голяма степен губи интерес към новата немска опера поради популярността на [[Росини]] и италианския оперен стил, както и провала на „Ерианте“ на [[Карл Мария фон Вебер]]. „Конспираторите“ (D 787) е забранен от цензурата (очевидно въз основа на заглавието си), и „Розамунде, Фюрстин фон Зиперн“ (D 797) е оттеглена след две представления, поради лошото качество на [[пиеса]]та.
Line 78 ⟶ 74:
=== Последни години и шедьоври ===
{{раздел-мъниче}}
▲Последните години от живота си Шуберт е неосигурен финансово, отчаян, самотен и често боледува.
=== Болест и смърт ===
[[Файл:Wien, Zentralfriedhof, 2017-11 CN-09.jpg|мини
В разгара на тази творческа дейност здравето му се влошава. Към края на 1820 г. здравето на Шуберт се влошава значително и той доверява на някои приятели, че се страхува, че е близо до смъртта. В края на лятото на 1828 г. композиторът посещава лекаря Ернст Рина, който може би потвърждава подозренията на Шуберт, че е болен отвъд лечение и вероятно скоро ще умре<ref name="N" />. Някои от симптомите му съвпадат със симптомите на отравяне с [[живак]] (живакът тогава е често срещано лечение на [[сифилис]], което отново подсказва, че Шуберт страда от него)<ref name="Gibbs" />. В началото на ноември той отново се разболява, изпитвайки [[главоболие]], [[треска]], подути стави и повръщане. По принцип той не може да задържа твърда храна и състоянието му се влошава. Пет дни преди смъртта на Шуберт неговият приятел, цигуларят Карл Холц и неговият струнен квартет го посещават, за да свирят за него. Последното музикално произведение, което той иска да чуе е струнният квартет № 14 на Бетховен в С минор, опус 131.
Шуберт умира във Виена, на 31 години, на 19 ноември 1828 г. в апартамента на брат си Фердинанд. Причината за смъртта му е официално диагностицирана като [[коремен тиф]], въпреки че са предложени други теории, включително третичния стадий на сифилис. Шуберт е погребан близо до Бетховен, на когото той се възхищава през целия си живот, по собствено желание, в селското гробище във [[Веринг]], Виена<ref name="Duncan" />. Той служи като факлоносец на погребението на Бетховен, година преди собствената си смърт.
През 1872 г. във Виена в Щадпарк е издигнат мемориал на Франц Шуберт. През 1888 г. гробовете на Шуберт и Бетховен са преместени до тези на [[Йохан Щраус]] и [[Йоханес Брамс]]. Гробището във Веринг е превърнато в парк през 1925 г., наречен парк Шуберт, а предишното му гробно място е белязано с бюст. [[Епитафия]]та, написана от неговия приятел, поетът Франц Грилпарзер, гласи: ''Die Tonkunst begrub hier einen reichen Besitz, aber noch viel schönere Hoffnungen'' („Изкуството на музиката тук е погребало ценно съкровище, но все пак далеч по-справедливи надежди“).
== Музикални произведения ==
[[Файл:
Музиката му е тясно свързана с австрийското народно изкуство, в нея се чувства и влиянието на [[фолклор]]а на [[славяни|славянските народи]], унгарците и [[цигани]]те, живеещи в [[Австрийска империя|Австрийската империя]]. Независимо от новаторството той запазва връзките си с традициите на [[Виенска класическа школа|Виенската класическа школа]].
| |||