Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
{{Монарх
{{Биография инфо
| име = Милан ОбреновичI
| описание = сръбскиКрал крална Сърбия
| портрет изображение за личността = MilanIDeSerbia--dasknigreichse03kaniuoft.jpg
| px = 200px
| управление = 6 март 1882 – 6 март 1889
| описание = сръбски крал
| пълно име = Милан I Обренович
| роден-място = [[Марашещ]], [[Княжество Молдова]]
| починал-място на раждане = [[ВиенаМарашещ]], [[Австро-УнгарияКняжество Молдова]]
| място на смъртта = [[Виена]], [[Австро-Унгария]]
| подпис = Kralj milan potpis.jpg
| погребан = [[Крушедолски манастир]]
| предшественик = ''длъжността е учредена''
| потомство = Александър Обренович<br>Георги Обренович
| наследник = [[Александър Обренович|Александър I]]
| съпруга = Наталия Обренович
| династия = [[Обреновичи]]
| баща = Милош Обренович
| майка = Мария Обренович
}}
'''Милан Обренович I Обренович''' ({{lang|sr|Милан Обреновић}}) е [[Сърбия|сръбски]] [[княз]] ([[1868]] – [[1882]]) и по-късно [[крал]] ([[1882]] – [[1889]]).
 
== Произход и ранни години ==
Милан Обренович е син на Милош Евремович и Мария Елена Катарджи. Баща му е племенник на сръбския княз [[Милош Обренович]]. Майка му е от изтъкнат [[Молдова|молдовски]] род. През 1861 година, когато Милош Евремович умира, грижите за 7-годишния Милан са поети от тогавашния сръбски княз [[Михаил Обренович]]. Момчето е изпратено в [[Париж]]. Убийството на княза през 1868 година го заварва като ученик в Лицея „Луи Велики“. Като престолонаследник, Милан отпътува за [[Белград]], за да се възкачи на престола.<ref name="hoesch">Hösch, Edgar. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=1366 Milan Obrenović], във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 3. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1979, с. 205- – 207. Посетен на 03.12.2017.</ref>
 
Милан Обренович е син на Милош Евремович и Мария Елена Катарджи. Баща му е племенник на сръбския княз [[Милош Обренович]]. Майка му е от изтъкнат [[Молдова|молдовски]] род. През 1861 година, когато Милош Евремович умира, грижите за 7-годишния Милан са поети от тогавашния сръбски княз [[Михаил Обренович]]. Момчето е изпратено в [[Париж]]. Убийството на княза през 1868 година го заварва като ученик в Лицея „Луи Велики“. Като престолонаследник, Милан отпътува за [[Белград]], за да се възкачи на престола.<ref name="hoesch">Hösch, Edgar. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=1366 Milan Obrenović], във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 3. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1979, с. 205-207. Посетен на 03.12.2017.</ref>
 
== Управление ==
 
=== Начало на управлението (1868 – 1875) ===
{{Вижте също|Конституция на Сърбия (1869)}}
[[Файл:Kralj Milan I Obrenović 08.jpg|мини|ляво|200п|Княз Милан на младини]]
 
От 1868 до 1872 година, когато Милан навършва 18 години, Сърбия е управлявана от регентство начело с [[Миливое Блазнавац]] и [[Йован Ристич]]. През 1869 година регентите прокарват [[Конституция на Сърбия (1869)|конституция]], с която орязват правомощията на княза, принуждавайки го да дели законодателната власт с парламента.<ref>{{cite book | last = Stokes | first = Gale | title = Politics as Development: The Emergence of Political Parties in Nineteenth Century Serbia | publisher = Duke University Press | year = 1990 | pages = 12- – 14}}</ref> Недоволен от ограниченията, след като навършва пълнолетие княз Милан полага последователни и успешни усилия да привърже офицерския корпус към себе си и да превърне армията в опора на властта.{{hrf|Stokes|1990|20}} Опитва се да управлява с помощта на консерваторите, които също са несъгласни с новата конституция. Нейните привърженици (либералите) обаче държат мнозинството в Скупщината и предизвикват падането на правителствата на [[Йован Маринович]] през ноември 1874 и [[Ачим Чумич]] през януари 1875 година.<ref>{{cite book | last = Jовановић | first = Слободан | year = 1934 (I) | title = Влада Милана Обреновића. Књига 1 | publisher = Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека СрбиjеСрбије) | location = Београд | url = http://www.digitalna.nb.rs/wb/NBS/Knjige/Zbirka_knjiga_Slobodana_Jovanovica/TDJ-0989-007 | accessdate = 9 януари 2018 | pages = 374- – 378, 384- – 386}}</ref> През 1875 Милан разпуска непослушния парламент, но изборите през август същата година са спечелени отново от либералите. Въпреки разногласията по отношение на конституцията и [[Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)|Херцеговинското въстание]] (либералите агитират за подкрепа на сръбските въстаници в [[Османската империя]], докато князът се опасява от конфликт с империята), Милан е принуден да даде властта на водача им [[Стевча Михайлович]].{{hrf|Jовановић|1934 (I)|411- – 414, 429- – 433}}
 
През октомври 1875 година княз Милан се жени за [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия Кешко]], дъщеря на молдовски болярин на руска служба.<ref name="hoesch"/>
{{Вижте също|Първа сръбско-турска война|Втора сръбско-турска война}}
 
През юни 1876 – година след избухването на [[Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)|Херцеговинско-босненското въстание]], княз Милан повежда война с Османската империя за освобождение на [[Босна]]. След неуспешни офанзиви в [[Санджак (област)|Санджак]] и към [[Бела паланка]], войската му е принудена да премине към отбрана срещу по-многобройната и по-добре въоръжена османска армия, която окупира и опустошава Източна Сърбия.<ref>{{cite book | last = Jовановић | first = Слободан | year = 1934 (II) | title = Влада Милана Обреновића. Књига 2 | publisher = Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека СрбиjеСрбије) | location = Београд | url = http://www.digitalna.nb.rs/sf/NBS/Knjige/Zbirka_knjiga_Slobodana_Jovanovica/TDJ-0989-008 | accessdate = 03.12.2017 | pages = 32- – 38}}</ref> Въпреки това, под влиянието на руския генерал [[Михаил Черняев]], Милан продължава войната, която завършва през октомври същата година с [[Битка при Джунис|поражението при Джунис]].{{hrf|Jовановић|1934 (II)|76- – 79, 86- – 87, 94- – 95}}
 
[[Файл:Kralj Milan I Obrenović 05.jpg|мини|дясно|200п|В армията]]
 
През 1877 година Милан и правителството му подготвят включване на Сърбия в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]]. През ноември край [[Крагуевац]] избухва войнишки бунт ([[Тополска буна|Тополската буна]]), потушен бързо{{hrf|Jовановић|1934 (II)|159- – 161}}, но използван от Милан за разправа с един от политическите му противници – подполковник Еврем Маркович, който е разстрелян по недоказани обвинения за съпричастност към бунта.{{hrf|Jовановић|1934 (II)|172- – 176}}
 
Милан изчаква [[Обсада на Плевен|падането на Плевен]], за да поднови бойните действия срещу османците. Тази война е успешна за сърбите, които [[Битка при Ниш (1877)|завладяват Ниш]] и Южното [[Поморавие]].{{hrf|Jовановић|1934 (II)|182- – 187}} В хода на [[Берлинския конгрес]] сръбското правителство затвърждава тези териториални придобивки с помощта на Австро-Унгария пряко волята на Русия.{{hrf|Jовановић|1934 (II)|216- – 218}} Берлинският договор премахва васалния статут на Сръбското княжество спрямо Османската империя и го превръща в независима държава.{{hrf|Jовановић|1934 (II)|222}}
 
=== Външна политика (1878 – 1885) ===
{{Вижте също|Австро-сръбска конвенция}}
След Берлинския договор княз Милан повежда политика на сближение с [[Австро-Унгария]]. През 1880 година между двете страни е договорено построяване на жп линия от [[Будапеща]] през [[Белград]] до [[Ниш]] и разклонения до българската и османската граница. Година по-късно е сключена и [[Австро-сръбска конвенция|тайна политическа конвенция]], с която Милан подчинява външната си политика на австро-унгарската дипломация, в замяна на подкрепата на Виена за династията на [[Обреновичи]]те. По същото време е подписан и търговски договор, с който сръбското княжество е обвързано икономически с [[Двойна монархия|Двойната монархия]].<ref name="manchev123">{{cite book | last = Манчев | first = Кръстьо | coauthor = Страшимир Димитров | title = История на балканските народи. Том 2 | location = София | publisher = Парадигма | year = 1999 | isbn = 954-9536-19-X | pages = 123- – 124}}</ref>
 
=== Вътрешна политика (1878 – 1885) ===
{{Вижте също|Тимошка буна}}
 
Проавстрийският курс на Милан го вкарва в конфликт с премиера [[Йован Ристич]].<ref name="manchev123"/> След оставката на последния през 1880 година, князът се опира консерваторите ([[Прогресивна партия (Кралство Сърбия)|напредняци]]) начело с [[Милан Пирочанац]]. С тяхна помощ той постига договореностите с Австро-Унгария и се опитва да прокара вътрешнополитически мерки за укрепване на властта си, но среща силен отпор от нововъзникналата [[Народна радикална партия|Радикална партия]], която настоява за демократизация и засилване на парламента и местното самоуправление.{{hrf|Манчев|1999|124- – 125}} Отношенията на княза с църквата също се изострят, поради русофилството на митрополит [[Михаил Белградски]] и съпротивата му срещу данъчното облагане на духовенството. През октомври 1881 година Михаил е свален от поста си, последван от подкрепилите го сръбски епископи.{{hrf|Манчев|1999|127}}
 
[[Файл:Proklamacija Milana Obrenovića, 22.02.1882..jpg|мини|ляво|200п|Прокламация за обявяване на Сърбия за кралство]]
На 22 февруари 1882 година Сърбия е обявена за кралство, а Милан получава международно признание на кралската си титла благодарение на австроунгарската подкрепа.{{hrf|Манчев|1999|124}}
 
Също в началото на 1882 година разногласията между краля и Радикалната партия прерастват в бойкот на парламента от последната.{{hrf|Манчев|1999|126}} На 11 октомври същата година е извършено неуспешно покушение срещу живота на Милан, станало известно като „Илкиния атентат“ по името на извършителката – близката на радикалите Елена (Илка) Маркович.<ref>{{cite book | last = Jовановић | first = Слободан | title = Влада Милана Обреновића. Књига 3 | publisher = Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека СрбиjеСрбије) | location = Београд | year = 1934 (III) | url = http://www.digitalna.nb.rs/wb/NBS/Knjige/Zbirka_knjiga_Slobodana_Jovanovica/TDJ-0989-009 | accessdate = 31 януари 2018 | pages = 73- – 75}}</ref> След като на два пъти организира допълнителни избори, Милан успява да си осигури послушен парламент и да прокара закон за създаване на постоянна армия на мястото на съществувалата дотогава милиционна система. Радикалите подемат агитация срещу реформата, виждайки в новата армия инструмент на краля и допълнителна данъчна тежест за избирателите си от селското съсловие. На изборите през септември 1883 година те постигат пълна победа, което принуждава министър-председателя Пирочанац да подаде оставка. На негово място Милан назначава друг консерватор – [[Никола Христич]], който разпорежда разоръжаване на селяните. Това предизвиква голямо въстание в Източна Сърбия – [[Тимошка буна|Тимошката буна]]. След потушаването му Милан разтуря Радикалната партия като затваря част от водачите ѝ, а други (сред които и [[Никола Пашич]]) са принудени да емигрират в България.{{hrf|Манчев|1999|128- – 129}}
 
=== Война с България ===
{{основна|Сръбско-българска война}}
 
Въпросът за политическите емигранти и гранични спорове водят до влошаване на отношенията с българите, а [[Съединение на Княжество България и Източна Румелия|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] подтиква Милан да търси териториални компенсации за сметка на западните български земи. През ноември 1885 година той напада България, но войските му търпят [[Битка при Сливница|поражение при Сливница]]. Дипломатическата намеса на Австро-Унгария възпрепятства българското настъпление към [[Ниш]] и намеренията на Милан да абдикира. През февруари 1886 година е подписан [[Букурещки договор (1886)|Букурещкият мирен договор]], с който е възстановено довоенното положение.{{hrf|Манчев|1999|129- – 130}}
 
Отношенията с България се подобряват след [[Преврат и контрапреврат през 1886 г.|преврата и контрапреврата]] в [[София]] през 1886 година. Крал Милан поддържа българското [[Регентски съвет на Княжество България (1886 – 1887)|Регентство]] срещу Русия и сключва с него [[Нишко споразумение (1886)|споразумение]] за уреждане на граничните спорове, емигрантския въпрос, търговските и железопътните връзки между двете държави.<ref>{{cite book | last = Танкова | first = Василка | coauthors = Елена Стателова, Радослав Попов | year = 1994 | title = История на българската дипломация 1879- – 1913 | publisher = Фондация „Отворено общество“| location = София | isbn = 954-520-038-3 | pages = 110- – 112 | url = http://lib.sudigital.org/record/19693 | accessdate = 09.12.2017}}
</ref>
 
 
== Източници ==
<references />
{{reflist|2}}
 
{{пост начало}}
{{пост|[[Сръбски монарси|крал на Сърбия]]|[[1882]]|[[1889]]||[[Александър Обренович|Александър I]]}}
{{пост край}}
 
[[Категория:Монарси на Сърбия]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]]