Милан Обренович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Монарх
| име = Милан
|
| управление = 6 март 1882 – 6 март 1889
▲| описание = сръбски крал
| пълно име = Милан I Обренович
|
| място на смъртта = [[Виена]], [[Австро-Унгария]]
| погребан = [[Крушедолски манастир]]
| предшественик = ''длъжността е учредена''
| потомство = Александър Обренович<br>Георги Обренович
| наследник = [[Александър Обренович|Александър I]]
| съпруга = Наталия Обренович
| династия = [[Обреновичи]]
| баща = Милош Обренович
| майка = Мария Обренович
}}
'''Милан
== Произход и ранни години ==
Милан Обренович е син на Милош Евремович и Мария Елена Катарджи. Баща му е племенник на сръбския княз [[Милош Обренович]]. Майка му е от изтъкнат [[Молдова|молдовски]] род. През 1861 година, когато Милош Евремович умира, грижите за 7-годишния Милан са поети от тогавашния сръбски княз [[Михаил Обренович]]. Момчето е изпратено в [[Париж]]. Убийството на княза през 1868 година го заварва като ученик в Лицея „Луи Велики“. Като престолонаследник, Милан отпътува за [[Белград]], за да се възкачи на престола.<ref name="hoesch">Hösch, Edgar. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=1366 Milan Obrenović], във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 3. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1979, с. 205
▲Милан Обренович е син на Милош Евремович и Мария Елена Катарджи. Баща му е племенник на сръбския княз [[Милош Обренович]]. Майка му е от изтъкнат [[Молдова|молдовски]] род. През 1861 година, когато Милош Евремович умира, грижите за 7-годишния Милан са поети от тогавашния сръбски княз [[Михаил Обренович]]. Момчето е изпратено в [[Париж]]. Убийството на княза през 1868 година го заварва като ученик в Лицея „Луи Велики“. Като престолонаследник, Милан отпътува за [[Белград]], за да се възкачи на престола.<ref name="hoesch">Hösch, Edgar. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=1366 Milan Obrenović], във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 3. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1979, с. 205-207. Посетен на 03.12.2017.</ref>
== Управление ==
=== Начало на управлението (1868 – 1875) ===
{{Вижте също|Конституция на Сърбия (1869)}}
[[Файл:Kralj Milan I Obrenović 08.jpg|мини|ляво|200п|Княз Милан на младини]]
От 1868 до 1872 година, когато Милан навършва 18 години, Сърбия е управлявана от регентство начело с [[Миливое Блазнавац]] и [[Йован Ристич]]. През 1869 година регентите прокарват [[Конституция на Сърбия (1869)|конституция]], с която орязват правомощията на княза, принуждавайки го да дели законодателната власт с парламента.<ref>{{cite book | last = Stokes | first = Gale | title = Politics as Development: The Emergence of Political Parties in Nineteenth Century Serbia | publisher = Duke University Press | year = 1990 | pages = 12
През октомври 1875 година княз Милан се жени за [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия Кешко]], дъщеря на молдовски болярин на руска служба.<ref name="hoesch"/>
Line 27 ⟶ 33:
{{Вижте също|Първа сръбско-турска война|Втора сръбско-турска война}}
През юни 1876 – година след избухването на [[Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)|Херцеговинско-босненското въстание]], княз Милан повежда война с Османската империя за освобождение на [[Босна]]. След неуспешни офанзиви в [[Санджак (област)|Санджак]] и към [[Бела паланка]], войската му е принудена да премине към отбрана срещу по-многобройната и по-добре въоръжена османска армия, която окупира и опустошава Източна Сърбия.<ref>{{cite book | last = Jовановић | first = Слободан | year = 1934 (II) | title = Влада Милана Обреновића. Књига 2 | publisher = Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека
[[Файл:Kralj Milan I Obrenović 05.jpg|мини|дясно|200п|В армията]]
През 1877 година Милан и правителството му подготвят включване на Сърбия в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]]. През ноември край [[Крагуевац]] избухва войнишки бунт ([[Тополска буна|Тополската буна]]), потушен бързо{{hrf|Jовановић|1934 (II)|159
Милан изчаква [[Обсада на Плевен|падането на Плевен]], за да поднови бойните действия срещу османците. Тази война е успешна за сърбите, които [[Битка при Ниш (1877)|завладяват Ниш]] и Южното [[Поморавие]].{{hrf|Jовановић|1934 (II)|182
=== Външна политика (1878 – 1885) ===
{{Вижте също|Австро-сръбска конвенция}}
След Берлинския договор княз Милан повежда политика на сближение с [[Австро-Унгария]]. През 1880 година между двете страни е договорено построяване на жп линия от [[Будапеща]] през [[Белград]] до [[Ниш]] и разклонения до българската и османската граница. Година по-късно е сключена и [[Австро-сръбска конвенция|тайна политическа конвенция]], с която Милан подчинява външната си политика на австро-унгарската дипломация, в замяна на подкрепата на Виена за династията на [[Обреновичи]]те. По същото време е подписан и търговски договор, с който сръбското княжество е обвързано икономически с [[Двойна монархия|Двойната монархия]].<ref name="manchev123">{{cite book | last = Манчев | first = Кръстьо | coauthor = Страшимир Димитров | title = История на балканските народи. Том 2 | location = София | publisher = Парадигма | year = 1999 | isbn = 954-9536-19-X | pages = 123
=== Вътрешна политика (1878 – 1885) ===
{{Вижте също|Тимошка буна}}
Проавстрийският курс на Милан го вкарва в конфликт с премиера [[Йован Ристич]].<ref name="manchev123"/> След оставката на последния през 1880 година, князът се опира консерваторите ([[Прогресивна партия (Кралство Сърбия)|напредняци]]) начело с [[Милан Пирочанац]]. С тяхна помощ той постига договореностите с Австро-Унгария и се опитва да прокара вътрешнополитически мерки за укрепване на властта си, но среща силен отпор от нововъзникналата [[Народна радикална партия|Радикална партия]], която настоява за демократизация и засилване на парламента и местното самоуправление.{{hrf|Манчев|1999|124
[[Файл:Proklamacija Milana Obrenovića, 22.02.1882..jpg|мини|ляво|200п|Прокламация за обявяване на Сърбия за кралство]]
На 22 февруари 1882 година Сърбия е обявена за кралство, а Милан получава международно признание на кралската си титла благодарение на австроунгарската подкрепа.{{hrf|Манчев|1999|124}}
Също в началото на 1882 година разногласията между краля и Радикалната партия прерастват в бойкот на парламента от последната.{{hrf|Манчев|1999|126}} На 11 октомври същата година е извършено неуспешно покушение срещу живота на Милан, станало известно като „Илкиния атентат“ по името на извършителката – близката на радикалите Елена (Илка) Маркович.<ref>{{cite book | last = Jовановић | first = Слободан |
=== Война с България ===
{{основна|Сръбско-българска война}}
Въпросът за политическите емигранти и гранични спорове водят до влошаване на отношенията с българите, а [[Съединение на Княжество България и Източна Румелия|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] подтиква Милан да търси териториални компенсации за сметка на западните български земи. През ноември 1885 година той напада България, но войските му търпят [[Битка при Сливница|поражение при Сливница]]. Дипломатическата намеса на Австро-Унгария възпрепятства българското настъпление към [[Ниш]] и намеренията на Милан да абдикира. През февруари 1886 година е подписан [[Букурещки договор (1886)|Букурещкият мирен договор]], с който е възстановено довоенното положение.{{hrf|Манчев|1999|129
Отношенията с България се подобряват след [[Преврат и контрапреврат през 1886 г.|преврата и контрапреврата]] в [[София]] през 1886 година. Крал Милан поддържа българското [[Регентски съвет на Княжество България (1886 – 1887)|Регентство]] срещу Русия и сключва с него [[Нишко споразумение (1886)|споразумение]] за уреждане на граничните спорове, емигрантския въпрос, търговските и железопътните връзки между двете държави.<ref>{{cite book | last = Танкова | first = Василка | coauthors = Елена Стателова, Радослав Попов | year = 1994 | title = История на българската дипломация 1879
</ref>
Line 68 ⟶ 74:
== Източници ==
<references />
{{пост начало}}
Line 77 ⟶ 83:
{{пост|[[Сръбски монарси|крал на Сърбия]]|[[1882]]|[[1889]]||[[Александър Обренович|Александър I]]}}
{{пост край}}
[[Категория:Монарси на Сърбия]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]]
|