Александър Обренович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-закратко +за кратко) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Монарх
| изображение за личността
▲ описание = крал на Сърбия |
| управление = 6 март 1889 – 11 юни 1903
| коронация = 2 юли 1889 г.
роден-място = [[Белград]], [[Сърбия]] |▼
| пълно име = Александър I Обренович
починал-място = [[Белград]] [[Сърбия]]▼
| погребан = църква „[[Свети Марко (Белград)|Свети Марко]]“
| предшественик = [[Милан Обренович|Милан I]]
| наследник = [[Петър I Караджорджевич|Петър I]]
| съпруга = Драга Машин
| династия = [[Обреновичи]]
| баща = [[Милан Обренович]]
| майка = Наталия Обренович
}}
'''Александър Обренович''' ({{lang|sr|Александар Обреновић}}) е крал на [[Сърбия]] от [[1889]] до [[1903]] година, последният от династията на [[Обреновичи]]те.
== Управление ==
Александър Обренович е син на крал [[Милан Обренович]] и кралица [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия]].<ref>{{cite book | last = Hösch | first = Edgar | title = Alexander I. Obrenović, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 1. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder | location = München | year = 1974 | url = http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=427 | accessdate = 12 декември 2017 | pages = 45}}</ref> Обявен е за крал при абдикацията на баща си на 22 февруари (6 март [[нов стил]]) 1889 година, когато е едва 12-годишен. През следващите четири години от негово име управлява регентство начело с либерала [[Йован Ристич]].<ref>{{cite book | last = Манчев | first = Кръстьо | coauthor = Страшимир Димитров | title = История на балканските народи. Том 2 | location = София | publisher = Парадигма | year = 1999 | isbn = 954-9536-19-X | pages = 132
▲Александър Обренович е син на крал [[Милан Обренович]] и кралица [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия]].<ref>{{cite book | last = Hösch | first = Edgar | title = Alexander I. Obrenović, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 1. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder | location = München | year = 1974 | url = http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=427 | accessdate = 12 декември 2017 | pages = 45}}</ref> Обявен е за крал при абдикацията на баща си на 22 февруари (6 март [[нов стил]]) 1889 година, когато е едва 12-годишен. През следващите четири години от негово име управлява регентство начело с либерала [[Йован Ристич]].<ref>{{cite book | last = Манчев | first = Кръстьо | coauthor = Страшимир Димитров | title = История на балканските народи. Том 2 | location = София | publisher = Парадигма | year = 1999 | isbn = 954-9536-19-X | pages = 132-136}}</ref>
=== Личен режим ===
На 1 (13) април 1893 година, макар все още на 16, Александър се обявява за пълнолетен, отстранява регентството и скоро след това установява личен режим. Първоначално управлява с помощта на [[Народна радикална партия|Радикалната партия]], но в началото на 1894 година уволнява нейното правителство и фактически суспендира [[Скупщина]]та. През май 1894 година отменя [[Конституция на Сърбия (1888)|конституцията]] от 1888 година и възстановява [[Конституция на Сърбия (1869)|предишната]], която дава на монарха надмощие над парламента. Изборите през 1895 година излъчват Скупщина без участието на [[Либерална партия (Сърбия)|либерали]] и радикали, напълно предана на краля.{{hrf|Манчев|1999|136}}
През следващите години Александър управлява чрез послушните му правителства на [[Владан Джорджевич]] и [[Димитрие Цинцар-Маркович]]. Покушение срещу баща му (който е фактически негов съуправител) през юли 1899 година му дава повод за репресии срещу водачите на най-силната партия – Радикалната. Помирява се с част от тях, след като през април 1901 година прокламира нова конституция с двукамарен парламент. Размирици в Белград през пролетта на 1903 година го подтикват да суспендира, макар и за кратко, и тази конституция.{{hrf|Манчев|1999|137
=== Политика по Македонския въпрос ===
Line 24 ⟶ 30:
[[Файл:King Alexander I Obrenović of Serbia and Queen Draga, ca. 1900.jpg|мини|дясно|200п|Александър и Драга Обреновичи]]
Външната политика на Сърбия при крал Александър Обренович е насочена към прокарване на сръбско културно и политическо влияние в [[Македония (област)|Македония]], намираща се под властта на Османската империя. Сръбските правителства работят за установяване на сръбски владици и училища в македонските [[вилает]]и, а по време на [[Критско въстание (1896 – 1897)|Критското въстание]] от 1896
=== Убийство ===
{{Основна|Майски преврат в Сърбия}}
През 1900 година Александър се жени за [[Драга Машин]]. Бракът е крайно непопулярен и води до конфликт между него и родителите му.{{hrf|Манчев|1999|137
Крал Александър Обренович е [[Майски преврат в Сърбия|убит в двореца си]] през нощта на 28 срещу 29 май (11 юни [[нов стил]]) 1903 година от офицери, привърженици на [[Петър I Караджорджевич|Петър Караджорджевич]].{{hrf|Манчев|1999|139}}<ref>Jовановић, Слободан. [http://www.digitalna.nb.rs/wb/NBS/Knjige/Zbirka_knjiga_Slobodana_Jovanovica/TDJ-0989-012 Влада Александра Обреновића. Књига 3.] Београд, Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека
== Източници ==
| |||