Вулфила: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\(на английски\) +{{икона|en}}) |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
| починал-място = [[Константинопол]], [[Римска империя]]
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[
| епоха = [[
| школа = [[
| интереси = [[
| идеи =
| текстове =
Ред 20:
}}
'''
[[Файл:Wulfila bibel.jpg|мини|Страница от [[Библия на Вулфила|Библията на Улфила]]]]▼
▲'''Улфила''' (vʊlfila<ref>Хипотетичният готски вариант на името „Wulfila“ не е засвидетелстван в исторически извори и се основава на предполагаемата етимология на името със значение „вълче“.</ref>, в източниците името се среща като '''Улфила''' или '''Урфила''', на [[гръцки език|гр.]] Ουλφίλας, Ουρφίλας, на [[латински език|лат.]] Ulfila, Gulfila; * ок. [[310]]/[[311]]; † [[383]] – гот или половин гот) – първи [[епископ]] на тервингите ([[вестготи]]те), създател на готската азбука и превел [[Библия]]та от гръцки на [[готски език]] ''(виж [[Библия на Вулфила|Библията на Улфила]])''. Арианското тълкувание на Библията, което Улфила популяризира сред готите, се обръща срещу универсалното християнство. В резултат от това готите вместо да бъдат приобщени към [[Църква|църковното лоно]] и в резултат от това и към гръкоримската държавност продължават да бъдат изолирани от църквата.
Арианското тълкуване на Библията, което Улфила популяризира сред готите, се обръща срещу универсалното християнство. Така готите, вместо да бъдат приобщени към [[Църква (институция)|църквата]] и в резултат към гръкоримската държавност, остават изолирани от църквата.
Дейността на Улфила протича в град [[Никополис ад Иструм]] (до днешното село [[Никюп]]), на 18 километра от съвременния град [[Велико Търново]].
Line 27 ⟶ 28:
Вулфила е сред първите готи с християнско самосъзнание. Неговите християнски родители от [[Кападокия]] са отвлечени от готите през 3 век, той е син на готски баща и майка – [[Кападокийски отци|кападокийска християнка]] ''(Жак льо Гоф, История на християнския запад)''.
Епископът на [[Константинопол]], [[Евсевий Никомидийски]] провъзгласява Улфила най-късно през [[341]] г. в [[Антиохия]] ([[Антакия]]) за ''„Епископ на християните в готската земя“''. До [[348]] г. Улфила проповядва в тогавашната територия на вестготите по
След узаконяването на християнството през 311 г. от император Галериий със [[Едикт за толерантността на Галерий|Сердикийския Едикт за толерантност]] се ускорява християнизацията на визиготите, в която съществена роля играе св. Улфила, [[епископ]] на готите, заселили се в околностите на [[Никополис ад Иструм]] (при днешното с. [[Никюп]]), този „съвременен Мойсей“ в тяхната „обетована земя“ [[Мизия]], както е наречен в „Църковната история“ на [[Филосторгий]] и от [[Патриарх]] [[Фотий]]. Както те, така и [[Йорданес]], [[Сократ Схоластик]] и [[Созомен]] оставят за него един образ на високообразован [[апостол]] и просветител от внушителен мащаб, подобен на този на Светите братя Константин Философ ([[Константин-Кирил Философ|Кирил]]) и [[Методий]] половин хилядолетие по-късно. Пространен негов житиепис е оставил и [[Доростол]]ският (Силистренският) епископ [[Авксентий]], негов ученик и приемник, за което ние знаем известно от изложението на епископ [[Максимин (епископ)|Максимин]] (* ок. [[360]] – † сл. [[427]]). Учител на Улфила е [[Херсон]]ският епископ [[Теофил]], участвал в Първия [[вселенски събор]] в гр. [[Никея]] (Никейски събор), ползвал еднакво добре готски, гръцки и латински език. Улфила е ръкоположен през [[340]]/[[341]] г. за готски [[епископ]] в [[Гети]]я [39] и приемник на починалия първи техен [[архиерей]] [[Теофил]] от [[Цариград]]ския [[патриарх]] св. [[Евсевий Никомидийски]] (покръстителят на Константин Велики), виден представител на [[арианство]]то и съученик на александрийския [[свещеник]] [[Арий]] (* ок. [[250]] – † [[336]]), [[презвитер]] в гр. [[Александрия]], т.е., когато партията на [[ариани]]те е най-силна в [[Империя]]та ([[337]] – [[361]] г.).
Line 33 ⟶ 34:
Улфила осиновява [[Авксентий|Авксентий от Дуросторум]]. От Авксентий и историка [[Филосторгий]] произлизат сведенията за Вулфила. Протестантската църква го чества на [[26 август]].
== Верую на Улфила ==
Line 41 ⟶ 42:
''Вярвам, че има само един Бог Отец, несътворен и невидим; [вярвам] и в неговия единороден син, нашия Господ и Бог, създател и творец на всецялото творение, който няма никой подобен на себе си. Затова има един-единствен Бог на всичко – Отец, който е Бог и на нашия Бог; [вярвам] и в единствения Свети Дух – просветляващата и освещаващата сила, както казва след възкресението си Христос на своите апостоли: „И аз ще изпратя обещанието на Отца ми върху Вас, а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре“ ''(Лк. 24:49)''. А също и: „Ще приемете сила, кога слезе върху вас Дух Свети“'' (Деян. 1:8)''. Той не е нито Бог, нито Господ, но верен служител на Христа; нито е равен нему, но е подвластен и се подчинява във всичко на Сина. Както и Синът е подвластен и се подчинява във всичко на Бог Отец.“''
▲[[Файл:Wulfila bibel.jpg|мини|Страница от [[Библия на Вулфила|Библията на Улфила]]]]
Текст на „Vater Unser“ („Отче наш“) на [[готски език]] в ''[[Сребърен кодекс|Сребърния кодекс]]'':
Line 57 ⟶ 59:
:''amen''
==
<references />
== Външни препратки ==
Line 73 ⟶ 75:
* [http://www.wulfila.be/ ''Projekt Wulfila'']
* [http://www.gotica.de ''Gotischen Sprachdenkmälern'']
* А. Чилингиров, [http://www.ivanstamenov.com/2010/08/2108/ - Готи и
[[Категория:Вестготи]]▼
[[Категория:Богослови]]▼
[[Категория:Епископи от 4 век]]▼
[[Категория:Създатели на писмени системи]]
[[Категория:Преводачи на Библията]]▼
[[Категория:Преводачи от гръцки език]]
▲[[Категория:Преводачи на Библията]]
▲[[Категория:Епископи от 4 век]]
▲[[Категория:Богослови]]
▲[[Категория:Вестготи]]
| |||