Български лев: Разлика между версии

=== Утвърждаване на лева ===

В първите години след Освобождението в обращение на територията на България се намират главно [[сребро|сребърни]] монети, голяма част от които са физически обезценени. Основната част от тях са сребърни [[Руска рубла|руски рубли]], навлезли масово в страната по време на войната, но има и екзотични монети, като [[Тунис|тунизийски]], [[иран]]ски или [[Индия|индийски]], част от които вече не се използват и в страните, в които са емитирани. Фискалното счетоводство се води във [[френски франк]]ове, като държавата изкуствено поддържа завишен курс на сребърните монети, за да не обезцени спестяванията. Това довежда до допълнителен прилив на сребърни монети от съседните страни, засилен и от забраната за използване на чужди сребърни монети в [[Османската империя]] през 1883 г. До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България, наред с българския лев.<ref name="аврамов-205">Аврамов, стр. 205 – 206</ref>

 

Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството [[злато]], сребро или [[Мед (елемент)|мед]] в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както на [[Латински валутен съюз|Латинския валутен съюз]], така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от [[Министерството на финансите]] курсове.<ref name="аврамов-206">Аврамов, стр. 206 – 207</ref>