Втори кръстоносен поход: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
|||
Ред 71:
Французите срещат останките от войската на Конрад в [[Никея]], и немския крал се присъединява към армията на Луи. Те тръгват по пътя на [[Ото Фрейзингски]] по крайбрежието на [[Егейско море]], и пристигат в [[Ефес]] през декември 1147 г. Там научават, че турците се готвят да ги атакуват. Също така и Мануил І Комнин изпраща пратеници, оплаквайки се от плячкосването и грабежите, които извършват войските на Луи в Мала Азия, и няма никаква гаранция, че византийците биха им помогнали срещу селджуките. Междувременно Конрад се разболява и се връща в Константинопол, където император Мануил лично се грижи за него. Луи, не обръщайки внимание на предупрежденията за атака, потегля с армията си от Ефес.
Турците наистина са чакали момента да атакуват, но в проведената малка битка близо до града, французите побеждават. Кръстоносците достигат [[Лаодикия]] (близо до днешния турски град [[Денизли]]) през януари 1148 г., само няколко дни след разгрома на армията на Ото в същия район. При подновяването на похода, [[авангард]]а, под командването на Амедей Совойски, се отделя от основната армия и това спомага за разгрома на войските на Луи. Според Одон от Дейл, историк и участник в похода, самия крал се покачва на едно дърво и го спасява факта, че турците не го разпознават. Остатъците от кръстоносците се оттеглят към Адалия (дн. град [[Анталия]]), постоянно безпокоени от селджуките, които също така изгарят всичко наоколо, за да не могат французите да попълват запасите си. Луи иска да продължат по суша, но е решено да съберат флота в Адалия и да отплават за [[Антиохия]]. След едномосечно забавяне поради лошо време, повечето от очакваните кораби въобще не пристигат.
[[Категория:Кръстоносни походи]]
| |||