Разлика между версии на „Луи XIV“

=== Произход и раждане ===
Луи се ражда на 5 септември 1638 г. в замъка [[Сен Жермен ан Ле|Сен-Жермен-ан-Ле]] в семейството на Луи ХІІІ и неговата съпруга, испанката [[Анна Австрийска]].<ref>Кратко представяне на личността на Луи ХІV виж в E. N. Williams, ''Dictionary of English and European History 1485-1789'', Penguin books 1980, pp. 265-273</ref> Той е отдавна чакано дете на родители, които не са близки. Радостта от появата на престолонаследник ([[дофин]]) ги кара да го нарекат '''''Louis Dieudonné''''' (тоест Луи, даден от Бога). Шест дни парижани танцуват по улиците, гърмят с мускети и топове, за да споделят кралската радост.<ref>Vincent Cronin, ''Louis XIV'', Boston 1965, p. 22</ref> До този момент кралицата е имала четири неуспешни бременности, но през 1640 г. ражда второ момче – [[Филип I Орлеански|Филип]], по-късно [[херцог на Орлеан]]. Това не подобрява отношенията между съпрузите.<ref>Philippe Erlanger, ''Louis XIV'', London 2003, p. 14</ref> Луи и Филип са наследници на цяла плеяда бележити европейски владетели – техни дядовци са [[Анри IV|Анри ІV Френски]] (основателят на династията [[Бурбони]]) и [[Фелипе III|Фелипе ІІІ Испански]] от рода на [[Хабсбурги|Хабсбургите]]. Така че те са по около 25% с френска и испанска кръв. Те са също така далечни наследници на [[Карл V]], [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]], [[Луи IX|Луи ІХ Свети]], [[Хуго Капет|Юг Капет]] и бургундския херцог [[Шарл Дръзки|Шарл Смели]].
[[Файл:Bb85790a33.jpg|ляво|мини|Луи ХІV през 1643 г., портрет от Клод Деруе]]
 
Първоначално възпитанието на бъдещия крал е поверено на две гувернантки – Франсоаз дьо Лансак и Картрин дьо Сенсе.<ref>''Ibid''., p. 33</ref> През 1646 г. негов учител става Никола дьо Вилроа – високопоставен аристократ, пер и [[маршал]] на Франция. Луи се сприятелява с неговия син, Франсоа, също бъдещ маршал. Образованиетo, което получава обаче не е достатъчно добро за кралското му положение, а това ще окаже своето въздействие в решителни моменти от живота му.
 
 
Този епизод от царуването на Луи ХІV има съществени последици. Той отлага коронацията на краля с три години (в 1654) и предизвиква у него такова разочарование, че става основа за последвалата централизация на властта. Тя има роля за неговото убеждение в божествения произход на кралската власт, както и за решението му да не остане в Париж, а да премести резиденцията си във Версай.
[[Файл:Royal Monogram of King Louis XIV of France.svg|мини|259x259пкс|Кралският монограм на Луи ХІV]]
[[Файл:Louis-xiv-lebrunl.jpg|ляво|мини|240x240пкс|Луи ХІV в началото на личното му управление (1661), худ. Шарл Льобрюн]]
 
== Изграждане на абсолютната монархия ==
 
=== Централизация на властта ===
Когато Луи ХІV поема властта, Франция като държава няма нищо общо с днешната представа за държавите. Тя е съвкупност от провинции с различен статут, вътрешни закони, отделени от [[Митница|митнически бариери]]. Провинциите не са еднакви по размер,<ref>Схематична карта на провинциите виж в сборника ''Louis XIV and Absolutism'', ed. by Ragnhild Hatton, London 1976, p. xii</ref> някои като [[Бретан]] и [[Бургундия]] (присъединени през ХV в.) са били почти оформени нации. Във Франция има градски републики ([[Лил]], [[Страсбург]]), Артоа, Бургундия и [[Лангедок]] имат щати, които възпрепятстват кралската воля.<ref>Гаврилов, ''Векът на абсолютизма…'', с. 94</ref> Епископствата Мец, Тул и Вердюн имат мита към Франция, но не и към останалия свят. Французите дори не говорят общ език дотам, че различните езикови общности почти не се разбират. Освен двете главни групи – ланг'дол и ланг'док (диалект завършващ на „ол“ и на „ок“) – се говори също провансалски, бретонски и баски.<ref>Карта на езиковите различия в тази епоха виж в Jean Boutier, ''Atlas de l’histoire de France. La France modernе XVI<sup>e</sup>-XIX<sup>e</sup> siècle'', Paris  2006, p. 14 </ref>
[[Файл:Provinces france 1789.svg|мини|312x312пкс|Френските провинции (1789), без значителни промени от 1661]]
 
През своето управление Луи успява да изгради от французите обща нация, макар че това са по-скоро естествени, отколкото целенасочени резултати. Войните, често срещу цяла Европа, премахването на най-големите различия между провинциите, въвличането на все повече хора в общите начинания на короната – това сплотява този разнолик народ повече от всичко друго. Наред с провинциите, формално управлявани от губернатори, Луи въвежда и генералитети, начело на които поставя свои верни интенданти. Те са по-малко и границите им не съвпадат съвсем с тези на провинциите. От 1667 до 1685 г. са издадени пет общи законника (Граждански, Наказателен, Морски, Търговски и Черен за колониите),<ref>E. N. Williams, ''Dictionary of English and European History''…, p. 266</ref> които стоят по-високо от местните правила и съдилища, макар че това не отменя веднага съществуващия регионализъм. Пак през 1673 г. Луи отнема на парламентите правото да одобряват кралските решения и така ги лишава от цялата им тежест. С това той извършва истинска правна революция, непозната до този момент в [[Европа]].