Втори кръстоносен поход: Разлика между версии

По същото време, папата нарежда и кръстоносен поход в [[Испания]], въпреки, че там от известно време вече се води война срещу [[маври|маврите]]. Той дава на [[Алфонсо VІІ]], [[крал на Кастилия]], същите [[индулгенция|индулгенции]] (опрощаване), които дава и на френските кръстоносци. Както папа [[Урбан II]] през 1095 г., Евгений ІІІ подтиква испанците да се бият на собствена земя, вместо да се присъединят към похода на изток. Също така дава пълномощия на [[Марсилия]], [[Пиза]], [[Генуа]] и други градове да воюват в Испания, но убеждава повечето италиански държави и владетели (напр. [[Амедей ІІІ Савойски]]) да тръгнат на изток. Папата не иска и немския крал Конрад да участва, надявайки се вместо това на неговата подкрепа в спора за папството, но не може открито да му забрани да тръгне.

 

На [[13 март]] (на среща във [[Франкфурт]]), немските [[принц]]ове предлагат идеята за поход срещу езическите народи, наричани събирателно [[венди]], живеещи по североизточната граница на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] (предимно [[славяни]]). Войните на германците с вендите се водят от известно време, и това е достатъчен повод за Бернар да позволи даването на индулгенции за участие във Вендския поход. Абатът упълномощава принцовете да започнат авантюрата. На [[13 април]] папата потвърждава похода, провеждащ се едновременно с тези в Испания и [[Палестина]]. Това начинание, по своята същност, не е от традиционен кръстоносен характер, доколкото то е скъпо и насочено срещу други [[езичник|езичници]], а не срещу мюсюлмани, а също така не е свързано със защитата на Светите земи. Въпреки това, Вендския поход може да се счита за предвестник на [[Северни кръстоносни походи|Северните кръстоносни походи]], за чието начало се смята призива на папа [[Целестин ІІІ]] през [[1193]] г.

 

На [[13 март]], на гореспоменатата среща във Франкфурт, сина на Конрад - [[Фридрих ІV]], е избран за немски крал, като за негов [[регент]] е определен Хайнрих І, архиепископа на Майнц. Немските рицари планират да тръгнат през май, като се срещнат с французите в [[Константинопол]].

 

В средата на май, от [[Англия]] отплават първите контингенти, състоящи се от фламандски, фризки, английски, нормански, шотландски и няколко немски рицари - без да са предвождани от принц или крал. Те пристигат в [[Порто (град)|Порто]] през юни и са убедени от местния епископ да продължат към [[Лисабон]], закъдето вече се е насочил португалския крал [[Афонсу I]], след като е узнал за кръстоносната [[флот]]а. Тъй като похода в Испания е одобрен от папата и те така или иначе пак ще се бият с мюсюлмани, рицарите се съгласяват. [[Обсада на Лисабон| Обсадата на Лисабон]] трае от [[1 юли]] до [[24 октомври]], когато града пада в ръцете на кръстоносците, които го плячкосват, преди да го предадат на Афонсу. Някои от рицарите се заселват в Лисабон, като Гилбърт от Хейстингс е избран за епископ, но през февруари [[1148]] г. повечето решават да продължат на изток. Тези, които остават, по-късно помагат за завладяването на [[Синтра]], [[Алмада]], [[Палмела]] и [[Сетубал]], и им е позволено да останат на новозавоюваните земи. В същото време, испански войски, под предводителството на кастилския крал Алфонсо VІІ и Рамон Беренже, граф на [[Барселона]], превземат [[Алмерия]]. През 1148 и 1149 г. са завладяни и [[Тортоса]], [[Фрага]] и [[Лерида]].

 

 

 

== Походът на френските рицари ==

Французите срещат останките от войската на Конрад в [[Никея]], и немския крал се присъединява към армията на Луи. Те тръгват по пътя на [[Ото Фрейзингски]] по крайбрежието на [[Егейско море]], и пристигат в [[Ефес]] през декември 1147 г. Там научават, че турците се готвят да ги атакуват. Също така и Мануил І Комнин изпраща пратеници, оплаквайки се от плячкосването и грабежите, които извършват войските на Луи в Мала Азия, и няма никаква гаранция, че византийците биха им помогнали срещу селджуките. Междувременно Конрад се разболява и се връща в Константинопол, където император Мануил лично се грижи за него. Луи, не обръщайки внимание на предупрежденията за атака, потегля с армията си от Ефес.

 

[[Категория:Кръстоносни походи]]