Разлика между версии на „Втори кръстоносен поход“

редакция без резюме
По същото време, папата нарежда и кръстоносен поход в [[Испания]], въпреки, че там от известно време вече се води война срещу [[маври|маврите]]. Той дава на [[Алфонсо VІІ]], [[крал на Кастилия]], същите [[индулгенция|индулгенции]] (опрощаване), които дава и на френските кръстоносци. Както папа [[Урбан II]] през 1095 г., Евгений ІІІ подтиква испанците да се бият на собствена земя, вместо да се присъединят към похода на изток. Също така дава пълномощия на [[Марсилия]], [[Пиза]], [[Генуа]] и други градове да воюват в Испания, но убеждава повечето италиански държави и владетели (напр. [[Амедей ІІІ Савойски]]) да тръгнат на изток. Папата не иска и немския крал Конрад да участва, надявайки се вместо това на неговата подкрепа в спора за папството, но не може открито да му забрани да тръгне.
 
==== На североизтокСевероизток ====
На [[13 март]] (на среща във [[Франкфурт]]), немските [[принц]]ове предлагат идеята за поход срещу езическите народи, наричани събирателно [[венди]], живеещи по североизточната граница на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] (предимно [[славяни]]). Войните на германците с вендите се водят от известно време, и това е достатъчен повод за Бернар да позволи даването на индулгенции за участие във Вендския поход. Абатът упълномощава принцовете да започнат авантюрата. На [[13 април]] папата потвърждава похода, провеждащ се едновременно с тези в Испания и [[Палестина]]. Това начинание, по своята същност, не е от традиционен кръстоносен характер, доколкото то е скъпо и насочено срещу други [[езичник|езичници]], а не срещу мюсюлмани, а също така не е свързано със защитата на Светите земи. Въпреки това, Вендския поход може да се счита за предвестник на [[Северни кръстоносни походи|Северните кръстоносни походи]], за чието начало се смята призива на папа [[Целестин ІІІ]] през [[1193]] г.
 
На [[13 март]], на гореспоменатата среща във Франкфурт, сина на Конрад - [[Фридрих ІV]], е избран за немски крал, като за негов [[регент]] е определен Хайнрих І, архиепископа на Майнц. Немските рицари планират да тръгнат през май, като се срещнат с французите в [[Константинопол]].
 
== ПоходаПоходът в Испания и Португалия ==
В средата на май, от [[Англия]] отплават първите контингенти, състоящи се от фламандски, фризки, английски, нормански, шотландски и няколко немски рицари - без да са предвождани от принц или крал. Те пристигат в [[Порто (град)|Порто]] през юни и са убедени от местния епископ да продължат към [[Лисабон]], закъдето вече се е насочил португалския крал [[Афонсу I]], след като е узнал за кръстоносната [[флот]]а. Тъй като похода в Испания е одобрен от папата и те така или иначе пак ще се бият с мюсюлмани, рицарите се съгласяват. [[Обсада на Лисабон| Обсадата на Лисабон]] трае от [[1 юли]] до [[24 октомври]], когато града пада в ръцете на кръстоносците, които го плячкосват, преди да го предадат на Афонсу. Някои от рицарите се заселват в Лисабон, като Гилбърт от Хейстингс е избран за епископ, но през февруари [[1148]] г. повечето решават да продължат на изток. Тези, които остават, по-късно помагат за завладяването на [[Синтра]], [[Алмада]], [[Палмела]] и [[Сетубал]], и им е позволено да останат на новозавоюваните земи. В същото време, испански войски, под предводителството на кастилския крал Алфонсо VІІ и Рамон Беренже, граф на [[Барселона]], превземат [[Алмерия]]. През 1148 и 1149 г. са завладяни и [[Тортоса]], [[Фрага]] и [[Лерида]].
 
== ПоходаПоходът на немските рицари ==
Немските рицари, събрани от [[Франкония]], [[Бавария]] и [[Швабия]], тръгват по суша, също през май 1147 г. [[Отокар ІІІ]], [[маркграф на Щирия]], се присъединява към Конрад във [[Виена]], а унгарския крал Геза ІІ най-накрая е убеден да ги пропусне невредими през земите си. Когато достигат земите на [[Византия]], император Мануил І се страхува, че ще го нападнат и изпраща войски, за да се подсигури. Кратки схватки стават край [[Филипопол]] - с някои по-недисциплинирани немски рицари, и край [[Адрианопол]], където византийски отряд се сблъсква с племенника на Конрад - бъдещия император [[Фридрих І]]. Положението става още по-лошо, когато в началото на септември част от войската загива в наводнение. На [[10 септември]], немските кръстоносци все пак, немските кръстоносци пристигат в Константинопол. Тук отношенията с [[Мануил І Комнин]] се обтягат още повече и рицарите са убедени да бъдат прехвърлени в [[Мала Азия]], колкото е възможно по-бързо. Освен това, византийският император иска Конрад да остави част от войските си в помощ срещу атаките на Рожер ІІ, който се възползва от възможността да плячкосва свободно градовете в [[Гърция]]. Кралят не се съгласява, въпреки, че с Рожер са врагове.
 
В Мала Азия, Конрад решава, че няма да чака французите и напредва към Икониум (дн. турски град [[Кония]]), столица на селджукския [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]]. Армията е разделена на две части, но скоро едната от тях е почти унищожена от [[селджуки]]те на [[25 октомври]] 1147 г., в битка известна като [[втора битка при Дорилея|втората битка при Дорилея]]. Турците използват типичната си тактика на отстъпление и контраатака на противниковата конница, впуснала се да ги преследва. Конрад започва бавно отстъпление към Константинопол, но войската му ежедневно е тормозена от селджуките, които постоянно атакуват [[ариегард]]а и изоставащите. Дори самия крал е ранен в една от схватките. Другата част от армията, водена от Ото Фрейзингски, тръгва на юг - по [[Средиземно море|средиземноморското]] крайбрежие, но е унищожена по подобен начин в началото на 1148 г.
 
== Походът на френските рицари ==
Французите срещат останките от войската на Конрад в [[Никея]], и немския крал се присъединява към армията на Луи. Те тръгват по пътя на [[Ото Фрейзингски]] по крайбрежието на [[Егейско море]], и пристигат в [[Ефес]] през декември 1147 г. Там научават, че турците се готвят да ги атакуват. Също така и Мануил І Комнин изпраща пратеници, оплаквайки се от плячкосването и грабежите, които извършват войските на Луи в Мала Азия, и няма никаква гаранция, че византийците биха им помогнали срещу селджуките. Междувременно Конрад се разболява и се връща в Константинопол, където император Мануил лично се грижи за него. Луи, не обръщайки внимание на предупрежденията за атака, потегля с армията си от Ефес.
 
Турците наистина са чакали момента да атакуват, но в проведената малка битка близо до града, французите побеждават. Кръстоносците достигат [[Лаодикия]] (близо до днешния турски град [[Денизли]]) през януари 1148 г., само няколко дни след разгрома на армията на Ото в същия район. При подновяването на похода, [[авангард]]а,ът под командването на Амедей Совойски, се отделя от основната армия и това спомага за разгрома на войските на Луи. Според Одон от Дейл, историк и участник в похода, самия крал се покачва на едно дърво и го спасява факта, че турците не го разпознават. Остатъците от кръстоносците се оттеглят към Адалия (дн. град [[Анталия]]), постоянно безпокоени от селджуките, които също така изгарят всичко наоколо, за да не могат французите да попълват запасите си. Луи иска да продължат по суша, но е решено да съберат флота в Адалия и да отплават за [[Антиохия]]. След едномосечно забавяне поради лошо време, повечето от очакваните кораби въобще не пристигат.
[[Категория:Кръстоносни походи]]
 
13 427

редакции