Разлика между версии на „Втори кръстоносен поход“

м
редакция без резюме
м
{{Кръстоносни походи}}
'''Вторият кръстоносен поход''' ([[1147]] - [[1149]]) е свикан през [[1145]] г. в отговор на падането на [[графство Едеса]] на [[25 декември]] предната година в ръцете на владетеля на Мосул - [[Зенги]]. Едеса е първото владение, основано от кръстоносците по Светите земи по време на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] ([[1095]] - [[1099]]), но е и първото, което мюсюлманите си възвръщат. Походът е свикан от [[папа]] [[Евгений ІІІ]], и е първия, воден от крале - френския [[Луи VII (Франция)|Луи VІІ]] и германския [[Конрад ІІІ]], заедно с голям брой други европейски благородници. Армиите на двамата крале тръгват поотделно през [[Европа]] и срещат пречки от страна на византийския [[император]] [[Мануил І Комнин]]. След прекосяването на византийските територии, двете армии са разбити поотделно от [[селджукски турци|селджукските турци]]. Двамата крале, заедно с остатъците от армиите си, достигат до [[Йерусалим]], и през [[1148]] г. участват в неблагоразумна атака на [[Дамаск]]. Походът на изток е загуба за кръстоносците и голяма победа за мюсюлманите. Той е в основата на падането на Йерусалим и последвалия [[Трети кръстоносен поход]] в края на 12 - ти век.
 
Единственият успех идва извън Средиземноморието - през [[1147]] г., на път за Светите земи, кораби с фламандски, фризки, нормански, английски, шотландски и няколко немски кръстоносци спират и помагат за превземането на [[Лисабон]].
Французите срещат останките от войската на Конрад в [[Никея]], и немския крал се присъединява към армията на Луи. Те тръгват по пътя на [[Ото Фрейзингски]] по крайбрежието на [[Егейско море]], и пристигат в [[Ефес]] през декември 1147 г. Там научават, че турците се готвят да ги атакуват. Също така и Мануил І Комнин изпраща пратеници, оплаквайки се от плячкосването и грабежите, които извършват войските на Луи в Мала Азия, и няма никаква гаранция, че византийците биха им помогнали срещу селджуките. Междувременно Конрад се разболява и се връща в Константинопол, където император Мануил лично се грижи за него. Луи, не обръщайки внимание на предупрежденията за атака, потегля с армията си от Ефес.
 
Турците наистина са чакали момента да атакуват, но в проведената малка битка близо до града, французите побеждават. Кръстоносците достигат [[Лаодикия]] (близо до днешния турски град [[Денизли]]) през януари 1148 г., само няколко дни след разгрома на армията на Ото в същия район. При подновяването на похода [[авангард]]ът под командването на Амедей Совойски се отделя от основната армия и това спомага за разгрома на войските на Луи. Според Одон от Дейл, историк и участник в похода, самия крал се покачва на едно дърво и го спасява факта, че турците не го разпознават. Остатъците от кръстоносците се оттеглят към Адалия (дн. град [[Анталия]]), постоянно безпокоени от селджуките, които също така изгарят всичко наоколо, за да не могат французите да попълват запасите си. Луи иска да продължат по суша, но е решено да съберат флота в Адалия и да отплават за [[Антиохия]]. След едномосечно забавяне поради лошо време повечето от очакваните кораби въобще не пристигат.
 
[[Категория:Кръстоносни походи]]
 
13 427

редакции