Разлика между версии на „Франц Конрад фон Хьотцендорф“

м
Военно лице; форматиране: 9x нов ред, 4x тире-числа, 2x кавички, 6lokavica (ползвайки Advisor)
м (→‎top: Военно лице: Коригиране на параметри описание и портрет_описание редактирано с AWB)
м (Военно лице; форматиране: 9x нов ред, 4x тире-числа, 2x кавички, 6lokavica (ползвайки Advisor))
{{Инфокутия военноВоенно лице
| име = Франц Конрад фон Хьотцендорф
| роден-дата =
| звание = [[Генерал-фелдмаршал]] ([[1916]])
| войсково поделение =
| командвания = Началник на Генералния щаб на австро-унгарската армия <br /> Началник на армейска група "Конрад"„Конрад“
| битки = [[Първа световна война]]<br />* [[Битка за Галиция]]<br />* [[Карпатска операция]]<br />* [[Горлицки пробив]]<br />* [[Битка при Асиаджо]]<br />* [[Брусиловско настъпление]]<br />* [[Битка при Капорето]]
| награди = [[Франц Конрад фон Хьотцендорф#Награди|''Вижте по-долу'']]
| по-късна работа =
}}
 
 
'''Франц Конрад фон Хьотцендорф''' ({{lang|de|Franz Conrad von Hötzendorf}}) е [[австро-унгарски]] военачалник, фактически командващ войските на [[Двойна монархия|Двойната монархия]] по време на [[Първата световна война]].
 
== Произход и ранна кариера ==
 
=== Семейство и образование ===
Франц Конрад е роден сутринта на [[11 ноември]] [[1852]] година в селцето [[Пенцинг]], което понастоящем е част от четиринадесети [[Окръзи на Виена|окръг]] на [[австрийска]]та столица [[Виена]]<ref name=Sondhaus>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.2</ref><ref name=Zalevsk>Залесский, Первая мировая война. Биографический энциклопедический словарь. стр.323</ref>. Произхожда от семейство с германско-моравски корени, което е въздигнато до благородническо, когато през 1815 г. [[император]] [[Франц II]] дава на прадядо му Франц Антон (1738- – 1827) благородническа титла и правото да добави „фон Хьотцендорф“ към фамилията си.
 
Бащата на Конрад, Франц Ксавер (1793- – 1878), участва като доброволец в [[битката при Лайпциг]] през [[1813]] г. Десетилетия по-късно той командва конен ескадрон при потушаването на революцията от 1848 година, но е ранен тежко и се пенсионира с чин [[полковник]]. През [[1851]] г. Франц Ксавер се жени за двадесет и шестгодишната Барбара Кюблер, която го дарява с две деца – Франц и по-малката му сестра Барбара<ref name=Sondhaus>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.2</ref>.
 
Ксавер насочва сина си към военното поприще. На 18 години Конрад завършва [[кадет]]ски корпус, а на 23 – и академията на австро-унгарския генерален щаб.<ref name="zal.kbkpmv-kvh"/>
 
=== Служба в Босна и Херцеговина (1878 – 1883) ===
Служи във войските, които в изпълнение на [[Берлинския договор]] окупират [[Босна (област)|Босна]] и [[Херцеговина]] през 1878 година. На 1 май [[1879]] г., по време на службата си в щаба на 4-та дивизия, Конрад е повишен в чин [[капитан]] и награден с първото си военно отличие – „[[Кръст за военна заслуга]]“.<ref name=Beaver>Jan G. Beaver (2000). Collision Course: Franz Conrad Von Hötzendorf, Serbia, and the Politics of Preventive War, стр.44</ref> През същата година е прехвърлен на служба в Картографското бюро на Генералния щаб на австро-унгарската армия, където работи до [[1882]] година. За това време той изпълнява редица поръчения за картографиране на новоокупираните земи, овладява писмено и говоримо [[сърбохърватски]] и извършва разузнавателни мисии в [[Западна Сърбия]].<ref name=Sondhaus5>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.24- – 27</ref> Участва в потушаването на [[Херцеговинско-босненско въстание (1882)|въстанието от 1882 година]] като част от щаба на 47-ма пехотна дивизия.<ref name="zal.kbkpmv-kvh">Залесский, К. А. Кто был кто в Первой мировой войне. Москва, АСТ, 2003. ISBN 5-17-019670-9, с. 317- – 318</ref>
 
Служи във войските, които в изпълнение на [[Берлинския договор]] окупират [[Босна (област)|Босна]] и [[Херцеговина]] през 1878 година. На 1 май [[1879]] г., по време на службата си в щаба на 4-та дивизия, Конрад е повишен в чин [[капитан]] и награден с първото си военно отличие – „[[Кръст за военна заслуга]]“.<ref name=Beaver>Jan G. Beaver (2000). Collision Course: Franz Conrad Von Hötzendorf, Serbia, and the Politics of Preventive War, стр.44</ref> През същата година е прехвърлен на служба в Картографското бюро на Генералния щаб на австро-унгарската армия, където работи до [[1882]] година. За това време той изпълнява редица поръчения за картографиране на новоокупираните земи, овладява писмено и говоримо [[сърбохърватски]] и извършва разузнавателни мисии в [[Западна Сърбия]].<ref name=Sondhaus5>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.24-27</ref> Участва в потушаването на [[Херцеговинско-босненско въстание (1882)|въстанието от 1882 година]] като част от щаба на 47-ма пехотна дивизия.<ref name="zal.kbkpmv-kvh">Залесский, К. А. Кто был кто в Первой мировой войне. Москва, АСТ, 2003. ISBN 5-17-019670-9, с. 317-318</ref>
 
=== Щабен офицер и преподавател (1883 – 1895) ===
 
През пролетта на 1883 г. Конрад е изпратен на разузнавателна мисия в [[Полско царство|руска Полша]]. Възползвайки се от отличното си владеене на руски и развален полски посещава [[Варшава]] и опознава терена, на който години по-късно ще се състоят първите битки от [[Първа световна война|Световната война]].<ref name=Sondhaus20>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.31</ref> През октомври [[1883]] година Конрад е назначен за началник на щаба на разположената в [[Лемберг]] 11-та пехотна дивизия, а година по-късно присъства като част от австро-унгарска делегация на руски военни маневри край [[Киев]]. Военните занимания на младия [[капитан]] са прекъснати за кратко през януари [[1884]] година, поради смъртта на сестра му Барбара.
 
 
=== На командни длъжности (1895 – 1906) ===
Скоро след като приключва преподавателската си кариера Конрад е повишен в [[полковник]] и получава първото си значимо командно назначение през [[1895]] година, когато е направен командир на разположения в град [[Тропау]] престижен 1-ви пехотен полк чийто патрон е самият император. По време на това свое назначение той извоюва за себе си репутация на добър, приятелски настроен към подчинените си и модерен офицер в армия, отличаваща се с нуждата от модернизация. Тук по собственото му признание Конрад прекарва най-добрите години от живота си. Популярността му е толкова голяма, че когато през [[1899]] година е назначен за началник на 55-та пехотна бригада в [[Триест]] повечето от жителите на Тропау го изпращат на железопътната гара, а полковият оркестър свири специално композирания марш "Конрад"„Конрад“<ref name=Sondhaus7>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.58</ref>.
 
Скоро след като приключва преподавателската си кариера Конрад е повишен в [[полковник]] и получава първото си значимо командно назначение през [[1895]] година, когато е направен командир на разположения в град [[Тропау]] престижен 1-ви пехотен полк чийто патрон е самият император. По време на това свое назначение той извоюва за себе си репутация на добър, приятелски настроен към подчинените си и модерен офицер в армия, отличаваща се с нуждата от модернизация. Тук по собственото му признание Конрад прекарва най-добрите години от живота си. Популярността му е толкова голяма, че когато през [[1899]] година е назначен за началник на 55-та пехотна бригада в [[Триест]] повечето от жителите на Тропау го изпращат на железопътната гара, а полковият оркестър свири специално композирания марш "Конрад"<ref name=Sondhaus7>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.58</ref>.
 
Само месец след пристигането си в [[Триест]] Конрад е повишен в чин [[генерал-майор]]. Скоро след това потушава бунт на италиански работници, вследствие на което добива убеждението, че италианските претенции над [[Трентино]] и [[Триест]] са значима опасност и повод за неразбирателство с [[Австро-Унгария|Двойната монархия]].
 
=== Начело на армията и намеса в политиката (1906 – 1912) ===
 
След три годишен престой в Инсбрук, през ноември 1906 година Конрад е поставен начело на генералния щаб на Австро-Унгария. Назначаването му се основава в голяма степен на препоръката на [[ерцхерцог]] [[Франц Фердинанд]], с когото Конрад поддържа приятелски отношения от времето, когато е началник на 1-ви пехотен полк<ref name=franz>[http://www.austro-hungarian-army.co.uk/biog/conrad.htm Franz Graf Conrad von Hötzendorf]</ref><ref name=conrad>[http://www.oocities.org/veldes1/conrad.html Austrian Commanders Franz: Conrad Graf von Hötzendorf]</ref>. Изпълнен с идеи за модернизация на армията, само за първата година от назначаването си новият началник на Генералния щаб издава повече наредби, отколкото неговия предшественик за 25 години<ref name=conrad>[http://www.oocities.org/veldes1/conrad.html Austrian Commanders Franz: Conrad Graf von Hötzendorf]</ref>.
 
 
=== През Балканските войни (1912 – 1913) ===
 
Успехите на Сърбия в конфликта с Османската империя събуждат сериозни опасения у Конрад, който за пореден път настоява за превантивна война срещу малката славянска държава. По време на [[Обсада на Шкодра|обсадата на Шкодра]] от черногорските и сръбските сили той настоява за частична мобилизация на австро-унгарската армия, но императорът и ерцхерцог Франц Йосиф предпочитат да изпратят ясно послание към сърбите чрез голяма международна военноморска демонстрация в близост до обградената крепост<ref name=Sondhaus8>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.123</ref>. Впоследствие сърбите се оттеглят, но крепостта се предава на черногорците, които планират да я присъединят към кралството си. Това кара Конрад да нареди разработването на специален мобилизационен план, предвиждащ разгръщането на около 50 000 войници срещу Черна гора. До желаното от него и генералите военно решение обаче отново не се стига, тъй като черногорците изпълняват ултиматума да изоставят крепостта. Сърбия все пак излиза от войната уголемена двойно и с повдигнато самочувствие, което, съчетано с възстаноявяването на Русия от поражението в [[Руско-японската война]], кара Конрад да мисли, че колкото повече Австро-Унгария отлага използването на военна сила, толкова повече изгледите за успешна война намаляват<ref name=Sondhaus9>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.124</ref>.
 
 
=== Афера „Редъл“ ===
 
През май 1913 година австро-унгарският генерален щаб е разтресен от скандала със служещия там [[полковник]] [[Алфред Редъл]]. Редъл е разкрит като агент, продавал на Русия в продължение на години някои от най-значимите военни тайни на [[Австро-Унгария]]<ref name=Sondhaus10>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.128</ref>. Опитите на Конрад да запази обществото в неведение за случая се провалят. За да защити подчинените си, той е принуден да предложи оставката си, но тя не е приета. Размерът на щетите, нанесени от дейността на Редъл, остава неизвестен за австро-унгарския генерален щаб.
 
 
== Последни години ==
След войната Конрад живее в Инсбрук и Виена. За разлика от много свои германски колеги, той не изпитва желание да играе активна роля в обществено-политическия живот и има критично отношение към републиканска [[Австрия]].<ref name=Sondhaus22>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.219</ref> В последните си години фелдмаршалът задълбочава националистическите си възгледи и се изявява като привърженик на [[аншлус]] мeждумежду Германия и Австрия.
 
След войната Конрад живее в Инсбрук и Виена. За разлика от много свои германски колеги, той не изпитва желание да играе активна роля в обществено-политическия живот и има критично отношение към републиканска [[Австрия]].<ref name=Sondhaus22>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.219</ref> В последните си години фелдмаршалът задълбочава националистическите си възгледи и се изявява като привърженик на [[аншлус]] мeжду Германия и Австрия.
 
През 1921 година Конрад подписва договор за публикуване на мемоарите си. Първият от общо пет тома на обемистия му труд е издаден през същата година. По същото време той започва да учи английски език, който става деветият език, овладян от него.<ref name=Sondhaus23>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.221</ref>