Луи XIV: Разлика между версии

 

В стремежа си към централизация на властта кралят поставя под още по-строг контрол църквата, която и без това му е лоялна. Той изисква от папата да събира ''régale'' (църковния данък) и издава [[Галиканска църква|Галиканските разпоредби]], които потвърждават казаното в [[Болонски конкордат|Болонския конкордат]] от 1516 г., че кралят назначава висшите духовници. През 1685 г. Луи прави необмислената постъпка да отмени [[Нантски едикт|Нантския едикт]], който гарантира правата на [[Хугеноти|хугенотите]] (френските [[Протестантство|протестанти]]).  Вярвайки, че така отстранява поредните пречки пред необятната си власт, той прогонва част от най-работливото население на страната. Наред с преувеличената цифра 800 000 души<ref>Такова е мнението на британските историци като Stephen Baxter, ''William III'', London 1966, p. 208, повторено в Гаврилов, ''Векът на абсолютизма...'', с. 96</ref> сериозните изследователи посочват между 160 и 200 хил. напуснали, както и 700 хил. останали и приели [[Католическа църква|католицизма]].<ref>Виж Robin Gwynn, ''Huguenot Heritage'', London 1985, p. 144, който цитира Samuel Mours, ''Les Eglises Reformées en France: tableaux et cartes'', Paris 1958</ref>

 

=== Реформи: Колбер и Лувоа ===

Луи знае, че за да гарантира абсолютната си власт, се нуждае от стабилни [[финанси]], а опитът на ранните модерни държави (Испания при [[Филип II (Испания)|Фелипе ІІ]], Англия при [[Чарлз I|Чарлз І]]) показва, че без цялостна реформа данъчната система не отговаря на повишените нужди. За негов късмет той разполага с Жан-Батист Колбер (1619-83) – може би най-способния му министър.<ref>За него има специализирани изследвания, виж например Inès Murat, ''Colbert'', Charlottesville 1984</ref> Колбер заема поста суперинтендант на финансите, отговаря за [[Търговия|търговията]], флота и колониите. Главната му цел е да реорганизира събирането на данъците, което тъне във феодален хаос. Основни [[Данък|данъци]] като ''taille'' и ''gabelle'' (върху земята и солта) са намалени. Колбер възлага събирането им на местните интенданти и полага усилия да осуети практиката да се откупуват от частни лица, за да се прекрати произвола.<ref>''The Cambridge modern history'', vol. V, p. 8</ref> В резултат от държава с дефицит през 1661 Франция балансира бюджета си до 1666 г. Приходите на кралската институция скачат от 80 000 на 5 500 000 [[Ливра|ливри]].

Колбер внушава на Луи основните идеи на [[Меркантилизъм|меркантилизма]] – насърчаване на икономическата активност, съхраняване на доходите във вид на [[злато]] и [[сребро]].<ref>Cronin, ''Louis XIV'', p. 160</ref> активизиране на търговията. Той оказва голяма подкрепа на [[Манифактура|манифактурите]], строи внушителен търговски флот и утроява външнотърговския обмен. Активизира колониалната експанзия, Франция става синоним на икономическо могъщество и качествени стоки. „Французите със сигурност му дължат своята индустрия и търговията си, а оттук и изобилието…“, пише Волтер.<ref>Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', т. 2, с. 87</ref>

 

=== Версай ===

Кралят Слънце има нужда от голям и красив дворец извън Париж, който да надмине старите дворци – [[Лувър]] и [[Пале Роял]].<ref>„Кралят пренебрегваше дори Лувъра, пише Колбер, който бе със сигурност най-красивият дворец в света, напълно достоен за неговото величие.“ Виж цитата в Claire Constans, ''Versailles: Château de la France et orgueil des rois'', Paris 1969, p. 29</ref> Една от причините е споменът от Фрондата и бунтовните столичани, но също така стремежът му към слава и блясък. През втората половина от управлението му Версай е фактическата столица на Франция и остава такъв до [[Френска революция|революцията от 1789 г.]] Той е дом на много от френските аристократи, има собствен ритъм и живот.

Версай се намира на около 30 км на югозапад от Париж – местност, която до началото на строежа е представлявала гора. Трудно е да се каже откога там има малка ловна хижа, използвана от кралете, но със сигурност вече съществува в началото на ХVІІ в.<ref>Pierre Morel, ''Versailles'', Paris 1958, p. 4</ref> През 1624 г. Луи ХІІІ я превръща в „малък дворец“. Когато Луи ХІV започва разширяването, той използва “малкия дворец“. Ръководителят на проекта, архитектът [[Луи Льо Во|Луи льо Во]],<ref>Guy Walton, ''Louis XIV’s Versailles'', London 1986, p. 36</ref> прибавя няколко крила – за кухни, за конюшни, а по-късно – за прииждащите аристократи (6-7 хиляди, съгласно повечето оценки). [[Андре Льо Нотър|Андре льо Нотър]] става главен градинар с амбициозната задача да създаде най-красивите градини в Европа. Кралят иска в тях да има фонтани, езера, канали, геометрични полета с цветя, декоративни горички. Така те трябва да контрастират с презастроения Париж и с неговите тесни, криви улици. Главната част от двореца се състои от два симетрични апартамента – за краля и за кралицата – свързани от мраморна тераса над градините. Вътрешната декорация е възложена на [[Шарл Льобрюн]], който ръководи екип от художници и скулптори, наричани „малката академия“. След 1678 г. работата по строежа е продължена от [[Жул Ардуен-Мансар]], чиято идея е създаването на прочутата [[Огледална зала]]. Освен това като допълнително място за почивка е построен малкият дворец [[Трианон (дворец)|Трианон]].