Йоан Екзарх: Разлика между версии

Сведенията за живота на Йоан Екзарх са оскъдни. Книжовното му наследство предполага отлично познаване на [[гръцки език|гръцкия език]], затова обикновено се смята, че е получил образованието си във византийския град [[Константинопол|Цариград]]. Има версии, че е учил в столицата Константинопол заедно с бъдещия български владетел Симеон.

Според някои учени неговото прозвище „екзарх“ означава, че е бил архиепископ на Българската църква.<ref>Кръстанов, Т. [http://tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-10.pdf Кариера на Св. Йоан Екзарх, архиепископ и патриарх на българската земя, и на Св. Климент, епископ велички и охридски чудотворец в провинция Западна България], с. 79: „Сам той, вече като архиепископ Йоан, възлага на друг български книжовник презвитер Йоан от ІХ–Х в. да превежда две жития, който го нарича „архиепископ Йоан, църковен строител на българската земя“.</ref> Според тази хипотеза, поддържана от [[Трендафил Кръстанов]], Йоан пребивава в [[Рим]] като пратеник на княз [[Борис I]] още през 866 година, по-късно получава от папа [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]] титлата на български [[екзарх]], а след смъртта на [[Методий]] го наследява като моравски архиепископ.<ref name="радева">{{cite book | last = Радева | first = Донка | year = 2015 | title = Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век | publisher = Парадигма | location = София | isbn = 978-954-326-241-0 | pages = 182 – 183}}</ref>

Според други товаавтори прозвището „Екзарх“ не е свързано с епископско звание.<ref>Добрев, И. Йоан Презвитер Екзарх Български и устройството на Българската църква през Първото ни царство. – В: Християнска агиология и народни вярвания: Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева (ред. А. Милтенова, Е. Томова, Р. Станкова). С., 2008, 356- – 369.</ref> Правени са опити Йоан Екзарх да бъде отъждествен с [[Черноризец Храбър]]<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/09/Joan_Ekzarh/index.htm#ватикански Ватикански открития за „Черноризец Храбър“], pravoslavieto.com.</ref> или с [[Иван Рилски]]<ref>Константин Еленков, [http://www.mont-press.com/index.php?issue=852011&kind=&article=29761&rank=4&short=&numb=%C1%F0.%2085%20%281925%29,%20%E3%EE%E4.%20%D5%D5II,%201%20-%202%20%ED%EE%E5%EC%E2%F0%E8%202011%20%E3. 1 ноември - – ден на св. Иван Рилски и народните будители], Монт прес, бр. 85 (1925), год. ХХII, 1 – 2 ноември 2011 г.</ref>.

Около 893 г. Йоан Екзарх превежда на старобългарски част от [[Йоан Дамаскин]]овото „Точно изложениа на православната вяра“ („Небеса“). Обяснителният предговор към този превод е дело на самия преводач. Той е съставител и на компилативния „[[Шестоднев (Йоан Екзарх)|Шестоднев]]“, съдържащ както преводни откъси от византийски автори (на първо място - – [[Василий Велики]]), така и оригинални части. Последните включват най-ранните славянски текстове по медицина и астрономия и дават ценни исторически сведения за българския владетел ([[Симеон I]]), неговото облекло и дворец, болярите, общественото разслоение и други. Под името на Йоан Презвитер, когото повечето учени отъждествяват с Йоан Екзарх, са запазени няколко [[проповед]]и: „Похвално слово за [[Йоан Богослов]]“, две „Слова за [[Рождество Христово]]“, „Слово за [[Богоявление]]“, „Слово за [[Сретение Господне]]“, „Слово за [[Възнесение Господне]]“, „Слово за [[Преображение]]“, „Слово за [[Великден|Пасха]]“ и други.

* Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Bd. 1- – 7. Hrsg. R. Aitzetmüller. Graz, 1958- – 1971.

* Des Hl. Johannes von Damaskus Ἔκθεσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes. Hrsg. L. Sadnik, R. Aitzetmüller. Bd. 1- – 4. Wiesbaden, 1967- – 1983.

* Vondrák, V., O mluvě Jana Exarcha bulharského, Praha, p. 40- – 92, p. 95- – 97 (1896)

* Трифонов, Ю., Сведения из старобългарския живот в „Шестоднева“ на Йоан Екзарх, Списание на БАН, т. 35, с. 1- – 26 (1926)

* Мавродинов, Н., Описание на Преслав в Шестоднева на Йоан Екзарх, ИП, кн. 3, с. 66- – 76 (1955)

* Миятев, К., Два поетични фрагмента у Йоан Екзарх като исторически извори, Археология, кн. 1- – 2, с. 9- – 16 (1959)

* Борисов, М., А. Ваврек, В. Кусев, „Йоан Екзарх – първият разпространител на знания в областта на физическите науки у нас“, Физика, кн. 1, с. 14–2814 – 28 (1983)

* Борисов, М., А. Ваврек, Г. Камишева, „Йоан Екзарх Български – пръв разпространител на физически знания у нас“, Предшественици на разпространението и развитието на физическите знания в България, София, Народна просвета (1985) с. 5- – 65

* Чолова, Ц., Върховната власт и управлението в средновековната българска държава по времето на Симеон, отразени в „Шестоднева“ на Йоан Екзарх, Известия на Института по история, т. 27, с. 216- – 235 (1985)