Отваря главното меню

Промени

 
През 1678 г. всички искат мир, виждайки, че не могат да спрат победния ход на французите. През август и септември се сключват мирните договори в [[Неймеген]], които дават на победителя Франш-Конте и нови земи в Нидерландия – всичко за сметка на Испания,<ref>Борислав Гаврилов, ''Война и мир''…р с. 233 твърди, че Луи предварително е очаквал намесата на Испания във войната с надеждата да поднови завоеванията си.</ref> общо 20 000 км<sup>2</sup>. Холандците излизат невредими от конфликта и се превръщат в неумолим френски враг. В тази война чрез дипломация, пари и силни армии Луи се налага, но недоволството от неговите действия видимо нараства.
[[Файл:Louis XIV, King of France, after Lefebvre - Les collections du château de Versailles.jpg|ляво|мини|Луи ХІV през 1673 г., худ. Клод Льофевр]]
 
=== Върхът на могъществото (1678-1697) ===
==== Политика на арогантността ====
След 1678 г. Луи ХІV е несъмненият хегемон в Европа. Той се възползва от преимуществото си и от голямата си постоянна армия, за да извърши завоевания в мирно време. Действията му през следващите шест години се наричат ''Réunion'' или [[Политика на присъединенията (Реюнион)|Политика на присъединенията]]. Изравяйки стари документи чак от времето на [[Карл Велики]], френските юристи обосновават правата на краля върху различни територии по североизточната граница – в Германия и Нидерландия. Специални съдилища – ''Chambres des Réunions'' – се занимават с този проблем и отсъждат в полза на Франция. Така Луи бързо слага ръка на [[Фландрия]], Монбеляр, [[Саарбрюкен]], части от [[Люксембург|херцогство Люксембург]] и най-вече на [[Страсбург]] (1681 г.).<ref>David Ogg, ''Louis XIV'', Oxford 1967, p. 75</ref> Испанците, холандците и императорът ([[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд І]]) реагират остро, но безрезултатно. Прави се опит за организиране на коалиция и началото на нова война, който пропада, защото през 1683 г. османците нахлуват в Австрия и ангажират цялото внимание на Леополд. При това положение Луи показва склонност към компромиси. Неочакваното нападение от страна на Испания завършва с бързото ѝ поражение и през 1684 г. се стига до примирието в [[Регенсбург]] – ощетените сили признават правото на Франция да задържи окупираните територии, а тя се задължава да прекрати тази политика.<ref>Garden de Lassard, ''Histoire générale des traites de paix'', t. II, Paris 1935, pp. 125 – 127</ref>
[[Файл:Dragonnades430 a.jpg|мини|208x208пкс|Драгун изпълнява присъда над въстанал хугенот след отмяната на Нансткия едикт]]
 
В този период Франция се ангажира с борба с [[Алжир|алжирските]] пирати, която не печели за Луи очакваните поздравления.<ref>F. Charles-Roux, ''France et Afrique du Nord avant 1830'', в: Revue Historique, t. CLXIX 1924, p. 519</ref> Една акция срещу [[Генуезка република|Генуа]] през 1684 г. (опустошителен обстрел от страна на линейните кораби и десантна операция) предизвиква гнева на Европа. Причината е, че републиката строи [[Галера|галери]] за испанския флот. Самият [[Дож на Генуа|дож]] е принуден да пътува до Версай, за да се извинява. Когато маркиз дьо Сеньоле го пита какво най-много го впечатлява от новия дворец, дожът отговаря: “Да се озова  тук!“<ref>Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', т. 1, с. 183</ref> Но най-голямата провокация настъпва през 1685 г. с отмяната на Нантския едикт и отнемането на свободите на хугенотите. Този акт има значение и за външната политика, защото обединява повече от всичко друго протестантските сили. Той е последван от терора на ''драгонадите'' – полицейски отряди, изпратени от краля да притискат хугенотите: да напуснат страната или да приемат католицизма. Според най-разпространеното мнение тази политика е предложена от Лувоа, а твърдението на [[Франсоаз д'Обинье, маркиза дьо Ментнон|маркиза дьо Ментнон]] е, че щом е научил, кралят ги е спрял.<ref>Франсоаз Шандернагор, ''В сянката на Краля-Слънце'', София 1987, с. 332</ref>
 
 
==== Създаване на Великия съюз ====
[[Файл:Portrait of Emperor Leopold I National Museum Warsaw.jpg|ляво|мини|Император Леополд І, неизв. художник]]
През 1688 г. напрежението между Луи ХІV и Аугсбургската лига достига своята кулминация. Двете страни се сблъскват по въпросите за новия архиепископ на [[Кьолн]]<ref>Кандидатът на лигата Макс-Емануел Баварски е решителен френски противник, верен съюзник на императора. Ето защо Луи не може да го приеме, виж Andrew Lossky, ''“Maxims of State” in Louis XIV’s Foreign Policy in the 1680s'', в: ''William III and Louis XIV: essays 1680-1720'', ed. by Mark Thomson, Liverpool 1968, p. 11</ref> и за [[Пфалц|Пфалцкото наследство]]. На 18 октомври, за да се наложи в Пфалц и за да получи най-после признание за окупираните през Реюниона земи, Луи изпраща армиите си в Германия.<ref>Kaiser, ''Politics and war…'', p. 154</ref> Войната, която започва, е известна като Война на Аугсбургската лига, но най-вече като [[Деветгодишна война]]. Френският крал има и друга причина да нападне – от 1683 до 1688 г. австрийците отблъскват [[Османска империя|османската армия]] от цяла [[Унгария]], навлизат в [[Сърбия]] и [[Влашко|Влахия]]. Очертава се огромно увеличение на влиянието им. Има вероятност да изместят Франция от първото място на континента. В този смисъл войната е превантивна – ако получи признание за своите окупации, Луи ще компенсира разрастването на хабсбургската сила.