Уикипедия

Жан Расин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор
добавих още информация за творчеството и източници
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор
Ред 31:
}}
 
<span dir="ltr" lang="bg">'''Жан Расин''' ({{lang|fr|Jean Racine}}) е най-значимият френски трагедиограф от епохата на Зрелия класицизъм, един от тримата велики френски драматурзи на 17 век във Франция заедно с Молиер и Корней.</span>[[File:Musee jean racine.jpg|мини|488x488px|вляво|Дом музей Жан Расин в [[Ла Ферте Милон]].|alt=]]Роден на 22 Декемвридекември 1639 година в Ферте-Милон, провинция Пикарди в Северна Франция, Расин осиротява едва на четири годишна възраст, като майка му почива през 1641 година, а баща му през 1643 година. Вследствие на обстоятелствата, Расин попада под грижите на своите баба и дядо. След смъртта и на дядо му през 1649 година, баба му, Мари Молинс отива да живее в манастира Порт-Роял, религиозна институция, която има заслуги в повлияването на други съвременни личности, включително Блейз Паскал. Порт-Роял бил основан от последователи на янсенизма. Взаимоотношенията между Расин и янсенизма през годините му прекарани в академията имали огромно влияние през остатъка от живота му. През годините прекарани в Порт–Роял, той се справял изключително в дисциплини като Класическо учение, Гръцка и Римска митология, всяка от които играе важна роля в бъдещите му творби.
 
Първоначално учи в колежа в Бове, а когато навършва шестнадесетгодишна възраст постъпва в училището Пор-Роайал де Шан, прилежащо към манастира.Там юношата се увлича по елинската литература и чете в оригинал трагедиите на Еврипид и елинистическите ,,романи<nowiki>''</nowiki>. Въпреки строгото религиозно образование, младият Расин проявява влечение към поезията и светския живот.От него се очаква да изучава право в Париж, Жан Расин обаче бил по-привлечен от живота на артист. Вследствие експериментирал с поезия, което му донася награда от най-великия литературен критик във Франция, Никола Боало с който по-късно Расин става близък приятел. По-късно Расин се установява в Париж, където навлиза в театралните среди.Първата поетическа изява на Расин е одата, която той написва през 1660г. във връзка със сватбата на младия крал. Тя е озаглавена ,,Нимфата на Сена<nowiki>''</nowiki> и при написването ѝ  авторът се консултира с авторитетния критик и председател на Академията Шаплен. Разтревожени от поетическите абицииамбиции на Расин, близките му го изпращат в едно затънтено градче, където той трябва да стане свещеник и да получи енория. Расин се завръща в Париж и веднага написва ,,Ода по случай оздравяването на краля<nowiki>''</nowiki>. Междувременно той вече снове между театрите ,,Пале Роайал<nowiki>''</nowiki> и ,,Отел дьо Бургон‘‘
 
== Активният творчески период ==
Ред 42:
Пиесата , с която Расин впечатлява публиката, а и кралския двор, е ,,Александър Велики‘‘(1665). В ,,Александър Велики‘‘ Расин все още подражава на Корней и на модерния по същото време Кено. Но пиесата нашумява и поради един театрален скандал, който представя Расин в неблагоприятна светлина.Недоволен от постановката на пиесата си в ,,Пале Ройал‘‘, Расин я дава в ,,Отел дьо Бургон‘‘, така че тя всъщност започва да се играе едновременно и в двата театъра. Освен това Расин привлича в конкурентния театър примадоната на Молиер Терез Дюпар. Това става причина за разрива между двамата най-велики драматурзи от епохата на Класицизма.
 
През 1667г. Расин се представя с първия си шедьовър ,,Андромаха‘‘ , която веднага го изтъква като истински лидер на театралния подиум.  ,,Андромаха‘‘ е създадена по антични източници. С тази трагедия Расин се изявява като изобразител на съдбовни страсти, като проникновен познавач на тайните на човешкото сърце. В трагедията Расин комбинира и използва сюжетни елементи от няколко древни творби: Омировата ,,Илиада‘‘ (VI и XXII песен), ,,Андромаха‘‘ и ,,Троянките‘‘ на Еврипид, трагедията на СвнвкаСенека ,,Андромаха‘‘ и Вергилиевата ,,Енеида‘‘ (III песен).Расин прекроява античния сюжет в съответствие с духа на времето, в което живее. Успехът на трагедията се дължи до голяма степен на новаторството на младия драматург. Той модифицира находчиво основния драматургичен конфликт от пиесата на Корней в конфликт между страстта и дълга.Новаторска е у него и постановката за любовта. На преден план изтъква любовната страст, раздвижена от неуправляеми импулси и на първо място от ревността. Сред големите драматургически достойнства на Расин се откроява простотата и целеустремеността на действието. Освен това езикът на Расиновите герои носи полъх на автентичната страст, отговаряща не толкова на конвенционалния речник на епохата, колкото на вечния език на страстта.
 
През 1668г. Расин пише само триактната комедия ,,Истци‘‘. Комедията е посрещната хладно, но тъй като допада на краля, скоро всички започват да я харесват.
Ред 52:
През следващите пет години творческия път на Расин е поредица от триумфи. През 1673г. драматургът е избран във Френската академия.  През 1674г. излиза ,,Ифигения в Авлида‘‘ Расин изпитва определени затруднения да съгласува шокиращия митологически сюжет, разработен от Еврипид, с духа на епохата, в която живее. Въпреки това трагедията е отлично приета от публиката.
 
Докато ,,Андромаха‘‘ е ранният шедьовър на Расин, ,,Федра‘‘(1677г.) е шедьовърът на зрялото му творчество. Десет години делят двете велики творби. Сюжетът за трагедията е взет от творбата на Еврипид и Сенека, но Расин внася някои промени, съобразени със съвременната му епоха.Отново Расин се изразява като забележителен познавач на женското сърце и на съдбовните страсти. Отново ревността е двигател на трагичното действие. В тази последна трагедия на Расин над всички образи доминира Федра. ,,Федра<nowiki>''</nowiki> е най-дискутираната Расинова драма. Причина за това е факта, че тя наистина надхвърля границите на епохата си.От друга страна в редица по-късни трактовки трагедията на Расин се тълкува в плана на неговото помирение с възпитателите му от Пор-Роайал и с възгледите на янсенистите. В подобен план трагедията е интерпретирана като творба на ,,отсрочка<nowiki>''</nowiki> на заслужената гибел, а самата Федра- като душа, лишена от благодат и поради това обречена.
Докато ,,Андромаха‘‘ е ранният шедьовър на Расин, ,,Федра‘‘(1677г.) е шедьовърът на зрялото му творчество. Десет години делят двете велики творби.
<br />
 
Ред 79:
* ,,Баязид‘‘ (1672)
* ,,Митридат<nowiki>''</nowiki> (1673)
*,Ифигения<nowiki>''Iphigénie''</nowiki> (1674)
* ,,Федра‘‘( (1677)
* ,,Естер<nowiki>''</nowiki> (1689)
Ред 95:
====== Исторически трудове ======
 
* ''VieЖивотът deна LouisЛуи XIV''
* ''Abrégé"Кратка deистория l'histoireна de PortПор-Royal''Ройал" (1767)<br />
 
====== Последни години ======
Жан Расин умира на 59години към края на април 1699г. и по негово настояване е погребан в гробището на Пор-Ройал. Когато прочутото абатство бива ликвидирано през 1710г, започва унищожаването и на гробището. Затова на следващата година тленните останки на писателя били изровени и препогребани в църквата Сент Етиен дю Мон, където се намират и досега .
 
<br />
== Източници ==
,,Западноевропейска литература<nowiki>''</nowiki> Симеон Хаджикосев
 
Wikipedia ,,Jean Racine<nowiki>''</nowiki> Превод от английски език
 
== Външни препратки ==
{{Уикицитат|Жан Расин}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Жан_Расин“.