Отваря главното меню

Промени

Луи познава лично повечето творци от своето време. Взема ги в двора си и на войните. Самият класицизъм се развива по вкуса на краля и отразява неговия характер. Само теоретично той се опира на [[Рене Декарт]] и неговата максима „мисля, следователно съществувам“. Писателите избират за герои емоционални личности, разкъсвани от дилеми и екстравагантни външно. Основният въпрос пред тях е за добротата, идваща от Бог – въпрос психологически и морален.<ref>Cronin, ''Louis XIV'', p. 278</ref> Стилът на изразяване е директен и изящен, както иска Луи. Затова преуспяват майстори на перото като [[Молиер]], [[Жан Расин|Расин]] и [[Жан дьо ла Брюер|Ла Брюер]]. Тук роля има и [[Френска академия|Френската академия]], основана през 1635 г., която следи за съвършенството на езика.
 
В [[Изобразително изкуство|изобразителното изкуство]] господства рационализма на епохата, което го отличава от емоционалния характер на испанската [[живопис]].<ref>Jean Anne Vincent, ''History of art'', New York 1967, p. 189</ref> Все пак художниците са различни. [[Никола Пусен]], който живеепреди управлението на Луи, твори скромно в малката си къщичка, докато [[Шарл Льобрюн]] иска „кралска резиденция, лукса на богатата държава, помощници, милостта на краля, патронажа на министър и всеобщото одобрение“.<ref>JeanClaude Anne VincentSchaeffner, ''History of art. The XVIIth century'', New YorkLondon 19671965, p. 18984</ref> При Льобрюн се вижда как естетиката на класицизма отстъпва пред емоцията на същинския [[барок]]. Макар и почитател на Пусен, той се отдалечава от него. Третият голям художник на епохата е [[Пиер Миняр]] – изтънчен портретист, критикуван от Льобрюн, който не приема изпълнението на творбите му в твърде угоден за краля стил.<gallery heights="250">
</gallery><br />
== Брак и деца ==