Психика: Разлика между версии

'''Психика''' е свойството на високоорганизираната материя ([[нервна система|нервната система]] на висшите животни и човека) да отразява обективната действителност по особен субективен начин, пречупвайки я през миналия опит на индивида и свързана с управление на поведението му.<ref>"Увод в психологията", София 1993 - Леон Леви</ref>. Психиката представлява съвкупност от вътрешни преживявания като отражение на обективната действителност в [[съзнание]]то. Тя е функция на нервно организираните системи да отразяват и да преработват отразените въздействия в специфични [[Психичен процес|процес]]и, [[Образ (информация)|образи]], свойства и състояния.<ref>"История на психологията(част I)", Варна 2005 - Павел Александров</ref> Това отражение на психиката се осъществява чрез [[неврон|невронните връзки]] в кората на главния мозък. Там то се формира и протича като субективно отразяване на обективни неща, вътрешно преживяни от личността. Затова психичното е и функция на мозъка. Материалният носител на психиката е [[мозък|мозъка]]. <ref>"Глобална психология I том" - Трифон Трифонов</ref> Психиката и поведението са обект на изследване предимно от [[Психология|Психологията]] и свързаните с нея науки.

Психиката е съвкупност и единство от когнитивни, емоционални, волеви процеси и умения, протичащи съзнателно или несъзнателно. Заедно с това психиката се изразява и чрез психичните свойства. Те представляват трайни черти (структури) на индивидуалната личност - характер, темперамент, дарби, талант, гениалност.<ref>"Увод в психологията", София 1993 - Леон Леви</ref>

Психиката е система от три категории психични явления - [[Психичен процес|психични процеси]], психични свойства (качества) и психични състояния. Всяка от категориите представлява и изразява своебразна страна от психичния живот на индивида.<ref> "Увод в психологията", София 1993 - Леон Леви</ref>

* Психичните процеси се разделят на три подкатегории: познавателни (когнитивни), емоционални и волеви. Познавателните биват: [[усещане]] , [[възприятие]] , [[памет]] , [[мислене]] и [[въображение]] . Емоционалните се характеризират с протичането на [[афект]] , [[емоция]] или [[чувства]] . Волевите процеси са свързани с [[воля]]та, мотивите, желанията и стремежите.<ref> "Увод в психологията", София 1993 - Леон Леви</ref>

- Познавателни (когнитивни) психични процеси са: усещане, възприятие, памет, мислене и въображение. Те се наричат процеси, защото се характеризират с процесуалност, но също така с актуалност и динамика. Процесуалността се изразява в това, че всички тези процеси винаги се пораждат (възбуждат) от някакъв стимул (външен или вътрешен). След тяхното възбуждане тези явления протичат, угасват и изчезват от съзнанието, оставяйки някакви физиологични "следи", които при определени условия могат да се активират вторично. Например, възприет обект може да се появи в съзнанието отново под формата на представа, спомен, фантазия или сън. Активността на тези процеси се изразява в това, че те са винаги действени, винаги в налична активност - субектът или мисли, или не мисли; той или усеща, или не усеща; Динамичността се изразява в подвижността и скоростта на протичане на самите процеси. Познавателните процеси се отличават от другите, че при тях психичното отражение се извършва под формата на субективен познавателен образ. Всеки един познавателен психичен процес има свой специфичен познавателен образ. Изключение тук прави когнитивният процес [[внимание]] - той няма свой познавателен образ, а се съчетава с останалите. Субективният познавателен образ е несъмнено проекция или продукт на условнорефлекторната дейност, но той не е самата рефлекторна дейност.<ref> "Увод в психологията", София 1993 - Леон Леви</ref>

- Емоционалните психични процеси отразяват отношението между субекта и обекта, между предмети и явления - дали дадено нещо ни харесва или не ни харесва. Специфично свойство на емоциите и чувствата е тяхната поляризация (харесвам - не харесвам). Психичният образ тук е под формата на вътрешно субективно преживяване по отношение на субекта към обекта. Обектът може да се натовари с позитивни или негативни оценки от страна на субекта (личността).<ref> "Увод в психологията", София 1993 - Леон Леви</ref>

- При волевите психични процеси психичният образ е с голяма активност. Тези процеси разкриват и реализират действените възможности на личността за постигането на някаква цел. Обикновено това е социална цел, но може да бъде и чисто егоистична.<ref> "Увод в психологията", София 1993 - Леон Леви</ref>

* Психичните свойства (качества) са трайни психични структури, които определят човешката дейност на личността. Те са взаимосвързани с психичните процеси и състояния, но се различават от тях. Те изразяват общата насоченост и продуктивните възможности на човешката личност, изразяват [[характер]]а и [[темперамент]]а, дарбите и [[талант]]а. Показват склонностите, интересите, идеалите, ценностите и самите тенденции за развитие на тях.<ref> "Увод в психологията", София 1993 - Леон Леви</ref>

* Психичните състояния са комбинация или сбор от психичните процеси и психичните свойства на личността. Понякога могат да се третират и като психични процеси и като психични свойства. Например, [[апатия]]та. Апатията може да се разглежда като форма на настроението при емоционалните познавателни процеси, но може и да се третира като проява на меланхоличния темперамент при психичните свойства (качества) на личността. Други психични състояния в тази група са [[еуфория]]та, [[фрустрация]]та, [[тревожност]]та, [[депресия|депресивността]] , [[вина|виновността]] и др.<ref> "Увод в психологията", София 1993 - Леон Леви</ref>

Психиката се изследва от Психологията. Психологията прилага различни методи на изследване, като най - популярните са наблюдението, допитването и експеримента.<ref>"Психология на човека" - Р. Стаматов, Б. Минчев</ref><ref>"Увод в психологията", София 1993 - Леон Леви</ref>