Уикипедия

Рилски манастир: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Добавих правилното име на светеца - исторически правилното име е Йоан, не Иван. За справка сайта на БПЦ.
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Използване на исторически правилното име на светеца - Йоан Рилски. Източник - сайт на БПЦ.
Ред 22:
}}
 
'''Рилският манастир''' е български [[ставропигия|ставропигиален]] [[манастир]], един от най-значимите [[култура|културни]] [[паметник|паметници]] в [[България]], [[символ]] на страната, включен в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка за световното наследство на ЮНЕСКО]]. Разположен е в Югозападна [[България]], [[област Кюстендил]], [[община Рила]]. Основан е през [[Х век]] от [[Иван Рилски|св. Йоан Рилски Чудотворец]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sv_ioan_rilski.xml|заглавие=Св. преподобни Иоан Рилски Чудотворец|автор=Св. Синод на Българската Православна Църква|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> в горното течение на [[Рилска река]].
 
== История ==
Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече [[Рилска река]]. Това е най-големият манастир в България – 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през [[1834]] г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят.
 
Манастирът „Свети ИванЙоан Рилски“ е построен на мястото на стара постница през [[927]] – [[941]] г. от [[Иван Рилски|св. Йоан Рилски Чудотворец]] (според някои автори – от неговите ученици) в [[Рила]] планина. В двора на днешния манастир през [[1335]] г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел [[протосеваст]] [[Хрельо]]. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към [[архитектура на Търновската художествена школа|архитектурата на Търновската художествена школа]]. На върха на кулата се намира параклисът „Свето Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на [[14 век]].
 
Цар [[Иван Шишман]] ([[1371]] – [[1393]] г.) издава на [[21 септември]] [[1378]] г. [[Рилска грамота|Рилската грамота]], подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.
 
Още през 1402 г. османското правителство нарежда на [[кюстендил]]ския [[кадия]] да потвърди съществуващите от по-рано права на обителта. Данъчен регистър от 1520&nbsp;– 1521 г. изрежда поименно 21 живеещи там монаси.<ref>Бойков, Г. Дупница и Дупнишката котловина през османската епоха (XV-XVIII в.) – В: История на Дупница и Дупнишко. С., 2015, [https://www.academia.edu/16120714/_Dupnitsa_and_the_Plain_of_Dupnitsa_in_the_Ottoman_period_15th-18th_c._in_Alexander_Grebenarov_et_al._eds._History_of_Dupnitsa_and_the_Region_of_Dupnitsa_Sofia_Institute_for_Historical_Research_2015_73-104._in_Bulgarian_ 94].</ref> През 1469 г. с помощта на [[Мара Бранкович]] мощите на св. ИванЙоан Рилски са пренесени обратно от [[Велико Търново|Търново]] в Рилския манастир.<ref>Дуйчев, И. Рилският светец и неговата обител.С., 1947, [http://www.promacedonia.org/id/id_5a.htm 287&nbsp;– 296].</ref>
 
Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива [[Неофит Рилски]], който през [[възраждане]]то основава тук [[килийно училище]]. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които [[Васил Левски]], [[Ильо войвода]], [[Гоце Делчев]], [[Пейо Яворов]] и др.
 
През [[1778]] г. манастирът „Св. ИванЙоан Рилски“ става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през [[1784]] г. от [[Алекси Рилец]], който през 1816 – 1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през [[1833]] г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен [[Йосиф Строителя]]. През 1840 г. е изработен нов иконостас на църквата от [[Петър Филипов]], [[Антон Станишев]] и [[Димитър Станишев (резбар)|Димитър Станишев]].<ref>Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405.</ref>
 
Според свидетелства на посетили манастира през 1862 година американски мисионери, там има 350 монаси, а в навечерието на Великден в него пребивават и 400 гости.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 60 | isbn = 9549926583}}</ref>
Ред 84:
На 7-та сесия на Комитета за световно наследство към [[ЮНЕСКО]], проведена от 5 до 9 декември 1983 г. във Флоренция (Италия), Рилският манастир е обявен за обект на световното културно наследство. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от [[14 век]] – [[19 век]], а в музея – много старинни предмети, като черковна [[утвар]], жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.
 
През 1992 г. Рилският манастир; Гробът на Св.Иван Йоан Рилски, включващ църквата „Успение на Св.Иван Йоан Рилски“ и постницата Св.Иван Йоан Рилски; Скитът „Свети Лука“, включващ църквите „Свети Лука“ и „Свети Покров Богородичен“ и килийното училище; метохът „Орлица“ с църквата „Свети Петър и Павел“; и църквата „Успение Богородично“ са обявени за групови архитектурни, исторически и художествени комплекси от национално значение, а метохът „Пчелино“&nbsp;– за групов архитектурен и исторически комплекс от местно значение („Държавен вестник“, бр.73 от 1992 г.)
 
== Манастирски сгради ==
Ред 104:
Строежът на храма започва през 1835 г. и е завършен през 1837 г. Негов строител е първомайстор Павел Иванович от с. Кримин, Сисанийска епархия, южно от Костурско, потомък на стар род строители.
 
Риломанастирската църква е църква от т.нар. „атонски тип“. Представлява куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на свети Николай Мирликийски и на свети ИванЙоан Рилски. Църквата няма притвор. Отвън от запад, север и юг едноетажна аркадна галерия изпълнява ролята на нартекс.
 
Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф и други самоковски зографи. Иконостасът е дело на [[Атанас Теладур]] от Самоков и [[Петър Филипов|Петър Гарка]].
Ред 113:
Изградена е на три етапа. Първият строителен етап обхваща строежа на двуетажна църква-костница. Долният етаж представлява правоъгълно помещение, в което се съхраняват костите на монасите, горният етаж е еднокорабна църква с една апсида, слабо издадена извън източния зид, обширна олтарна част с пет ниши в стените и правоъгълен издължен наос. Иконостасът е дърворезбен и датира от ХVІІІ или началото на ХІХ в. Стените на двуетажната църква са масивни, каменни. Църквата е строена вероятно преди средата на ХVІІІ в. Изписана е през 1795 г., като ктитор е бил самоковският митрополит Филотей. През втория етап към втория етаж на църквата от запад е прибавена също двуетажна сграда, която в долния етаж е с масивни зидове, а в горния с паянтови. Тази част на строежа датира от края на ХVІІІ или началото на ХІХ в. През третия етап от запад пред монашеските килии е изградена двуетажна галерия.
 
=== Стара постница с църквата „Успение на свети ИванЙоан Рилски" ===
На около 5 км източно от манастира се намира Старата постница, при която е изградена църквата „Успение на свети Йоан Рилски“. През 1746 г. там, където се издига днешната църковна сграда, е била построена църква над мястото, считано за място на първоначалния гроб на светеца. До църквата е пещерата-жилище на отшелника през Х в. През 1820 г. църквата е преизградена от основи като еднокорабна, едноапсидна сграда с преддверие до пещерата-постница. Църквата е масивна и засводена, със слепи куполи. През 1820 г. църквата е изписана изцяло, но днес стенописите са силно повредени.
 
=== Нова постница&nbsp;– скит „Свети Лука" с църквите „Свети Лука" и „Покров на света Богородица“ ===
Църквата „Свети Лука“ е построена в края на ХVІІІ в. на мястото на първоначалния параклис, издигнат в памет на племенника на свети ИванЙоан Рилски. Сградата е еднокорабна, едноапсидна с обширен притвор. Тя е двуетажна, като под същинската църква има помещение с огнище и обширна зазидана част, чиято западна стена е със средновековен градеж. Предполага се, че това са останки от първоначалния параклис „Свети Лука“.<ref>[http://www.vsu.bg/niz/pages/show_info.php?id=45 "Св. Евангелист Лука" в скита „Св. Лука“ на Рилския манастир]</ref>
 
Градежът на църквата и приземието е каменен, масивен, като и двата етажа са засводени. Иконостасът, който сега се намира в [[НИМ]], е дърворезбен, позлатен и богато изписан. Той датира от ХVІІІ в. Наосът и притворът са изписани през 1799 г. по време на игумен Герасим, като ктитор е бил йеромонах Игнатий (Иван Калпакчи от Стара Загора). Стенописите в апсидата са от Тома Вишанов, а в наоса и притвора от зографи от Самоковската школа. В 1864 г. от западната страна на църквата е пристроено обширно преддверие, което я е свързало с училището, издигнато от [[Неофит Рилски]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Рилски_манастир“.