Шарнхорст (линеен кораб, 1936): Разлика между версии

На [[21 ноември]] 1940 г. крайцерът излиза на пробно плаване в Балтийско море. Завръща се в Кил на [[19 декември]], където прекарва още 4 денонощия в плаващ док „В“ за завършване на ремонтните работи. Там към него се присъединява и „Гнайзенау“ – двата кораба се подготвят за пробив в северния [[Атлантически океан]] ([[операция Берлин]]). На 28 декември крайцерите отплават от пристанището, но са спрени от силна буря и се завръщат – „Шарнхорст“ е изпратен в Готенхафен, където остава до [[19 януари]] [[1941]] г. На 21-ви корабът пристига в Кил и на следващия ден двата крайцера отново опитват да излязат в Атлантика. Въпреки всички мерки за пълна секретност, те са забелязани от британски агент в протока разделящ датските острови [[Зеландия]] и [[Фюн]]. Англичаните веднага изпращат 3 линейни кораба, 8 крайцера и 11 миноносци, надявайки се да срещнат германците някъде южно от [[Исландия]]. Те обаче на [[4 февруари]] преминават през [[Датски пролив|Датския пролив]] (между Исландия и [[Гренландия]]), като преди това (на 30 януари) се срещат с танкера „Адриа“ за дозареждане – „Шарнхорст“ дозарежда 1700 куб. метра нафта. Въпреки, че са забелязани от крайцера „[[Наяд (лек крайцер, 1939)|Наяд]]“, немските кораби безпроблемно преминават през пролива и излизат на оперативен простор (по-късно се разбира, че видените вечерта от англичаните отблясъци са счетени за оптическа илюзия).

На 5 и 6 февруари крайцерите отново дозареждат гориво от танкера „Шлетщат“ и после се отправят към пътя на конвоите от [[Канада]] до [[Великобритания]] (с означения HX и SC). На 9 февруари, в 08³⁰ч. е забелязан конвой HX-106. В 09⁴⁷ч. разстоянието е скъсено до 28 километра, но германците забелязват присъствието на поне един линеен кораб в ескорта. 11 минути по-късно те идентифицират „[[Рамилиес (линеен кораб, 1916)|Рамилиес]]“ и се отказват от атака.

Двата крайцера започват да кръстосват между Зелени нос и западните брегове на [[Африка]], намалявайки скоростта до 12 възела, за да пестят гориво. На [[7 март]], наблюдателят на „Шарнхорст“ забелязва мачта на хоризонта. След известно време немците разбират че това е главната мачта на линеен кораб, който идентифицират като „[[Малая (линеен кораб, 1915)|Малая]]“. Очакванията на Лютиенс, че наблизо ще има конвой се оказват оправдани – изпратения на разузнаване „Шарнхорст“ след два часа открива 12 товарни кораба, пътуващи на юг. Заповедите на германците обаче са да избягват битки с големи кораби на противника и рейдерите се въздържат от атака на конвоя заради присъствието на „Малая“. Вместо това, към конвоя са насочени подводници.

Акцията е бърза и почти безкръвна. „Гнайзенау“ потопява 1 и пленява 3 кораба, а „Шарнхорст“ потопява два (английските танкери „Атълфоум“ – 6554 брт. и „Британска мощ“ – 7139 брт). В 01⁰⁰ч. на следващия ден отново танкерите откриват търговски кораби (силуетите им се открояват на фона на нощното небе). На разсъмване става ясно, че конвоя влиза право между немските кораби. За близо 12 часа „Гнайзенау“ потопява 5 кораба. „Шарнхорст“ потопява последователно холандския (бивш немски) товарен кораб „Мангкай“ (8 298 брт) и британските „Деметрон“ (5 251брт), „Силвърфър“ (4 347 брт) и „Сардински принц“ (3 491 брт). Малко след това „Гнайзенау“ потопява още един търговски съд, но имайки превъзходство в скорост, крайцерите бързо се оттеглят, тъй като на хоризонта се появява английския линеен кораб „[[Родни (линеен кораб, 1925)|Родни]]“, който спира, за да спаси оцелелите.