Германски манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Храм
{{Сграда
| име = Германски манастир{{Br}} „Свети Иван Рилски“
| картинка = GermanskiManastir.jpg
| картинка-описание = Германски манастир =
| вид на храма = православен манастир
| карта = България
| страна = България
| lat_deg = 42.599444
| населено място = с.[[Герман]]
| lon_deg = 23.446944
| вероизповедание = [[Българска православна църква – Българска патриаршия]]
| вид = [[Православие|Православен]] [[манастир]]
| епархия = [[Софийска епархия|Софийска]]
| страна = България
| архиерейско наместничество = [[Софийска духовна околия|Софийско]]
| населено място = с.[[Герман]]
| тип на сградата =
| архитект =
| архитектурен стил =
| тип на сградата =
| време на изграждане = 101885 векг.
| архитектурен стил =
| реликви =
| време на изграждане = 10 век
| съвременен статут =
| технически параметри =
| съвременно състояние = действащ храм
| съвременен статут =
| сайт =
| съвременно състояние =
| сайт =
}}
[[Файл:ManastirskacyrkvaGerman.jpg|мини|Манастирската църква – изглед откъм олтаряолтара]]
 
[[Файл:ManastirskacyrkvaGerman.jpg|мини|Манастирската църква – изглед откъм олтаря]]
[[Файл:FrescoesGermanskiMonastery.jpg|мини|Стенописи от манастирската църква]]
'''Гѐрманският манастир „[[Иван Рилски|Св. Иван Рилски]]“''' е български православен манастир.
Line 27 ⟶ 25:
 
== История ==
Основан е около 10 век и е посветен на [[Иван Рилски]], за когото се предполага, че е живял известно време по тези места. Бил е част от Софийската Мала Света гора и е процъфтявал до края на 14 век, когато е разрушен от [[османци]]те. Възстановен е през 15 век и в продължение на два века се превръща в духовно средище в този район. През 18 век обаче [[кърджалии]] го ограбват и опожаряват. В [[1818]] година местните хора успяват да построят на това място малка еднокорабна църква, вкопана в земята. Едва през [[1885]] година манастирът е възстановен напълно, като на мястото на скромната еднокорабна църква е издигната нова. В края на 19XIX век манастирът е посетен от цар [[Фердинанд I|Фердинанд]] и княгиня [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска|Мария Луиза]], които посадили две [[секвоя|секвои]], издигащи се величествено до северната порта.
 
През [[1928]] г. бъдещият български екзарх Стефан дарява Германския манастир на ефория „Зограф" и по решение на Софийския епархийски съвет той е отреден за подворие на българския [[Зографски манастир]] [[Зографски манастир|„Св. вмчк. Георги Победоносец"]]. В него се подготвяли монаси за служба в [[Атон]]. Днес в манастира отсядат атонски монаси.<ref>[http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese_monasteries_23.xml bg-patriarshia.bg]</ref>
 
Иконите са дело на [[Станислав Доспевски]].
 
== Литература ==
Ред 43:
{{Църкви в София}}
{{Портал|Православие|България}}
[[Категория:СофийскаМанастири в Софийската епархия]]
 
[[Категория:МанастириЦъркви нав БългарскатаСофийската православна църкваепархия]]
[[Категория:Софийска епархия]]
[[Категория:Герман]]
[[Категория:Софийска Света гора]]
[[Категория:Произведения на Самоковската художествена школа]]