Софтуер с отворен код: Разлика между версии

{{Превод от|en|History_of_free_and_open-source_software|689578716}}

 

 

Много хора твърдят, че още от основаването на [[Интернет]] през 1969 започва и движението на отворен код докато други не правят разлика между отворен код и движението [[свободен софтуер]].<ref name="Muffatto000">[https://books.google.bg/books/about/Open_Source.html?id=mES7oDqdEkcC&redir_esc=y Заглавие на книгата: Отворен код: Мултидисциплинарен подход, автор: Морено Муфато, издател: Империал колежанска преса, година: 2006, ISBN 1-86094-665-8 (на анг.)]</ref>

 

 

=== Края на 90-те: Създаването на отворен код ===

През 1997 [[Ерик Реймънд]] публикува ''[[Катедралата и базарът]]'', задълбочен анализ на обществото на [[хакер]]ите и принципите на отворения код. Този труд получава голямо внимание през началото на 1998 и е един от факторите, който мотивира [[Netscape Comunnications Corporation|корпорацията Нетскейп Комюникейшън]] да пусне своя популярен Интернет пакет [[Netscape Communicator|Нетскейп Къмюникатор]] като [[свободен софтуер]]. Този [[Програмен код|код]] днес е основа на [[Mozilla Firefox]] и [[Mozilla Thunderbird|Thunderbird]].

 

 

''Отворен код'' е приет като термин едва през януари 1998 година,<ref name=osihistory>{{cite web |url=http://www.opensource.org/history |title=История на ИОК (на анг.)|date=19 септември 2006 |first=Михаел |last=Тийман |authorlink=Михаел Тийман |publisher=[[Open Source Initiative|Инициативата Отворен Код]] |accessdate=17 ноември 2015 }}</ref> на сбирка на някои от поддръжниците на [[Свободен софтуер|свободния софтуер]] в [[Пало Алто]], Калифорния като реакция на обявяването на Netscape, че ще пусне [[Netscape Navigator|Navigator]] като отворен код. Част от присъствалите на сбирката са [[Ерик Реймънд]], [[Тод Андерсън]], [[Сам Окмън]], [[Джон Хол]] и [[Кристин Питърсън]] (която всъщност предлага израза ''отворен код''). През следващите дни Реймънд и останалите работят върху това да популяризират новия термин. [[Линус Торвалдс]] дава много важно одобрение на следващия ден. На Фил Хюс му е предоставена възможност да публикува статия в ''[[Linux Journal]]''. [[Ричард Столман]], пионерът на движението за свободен софтуер, първоначално приема термина, но след това си променя мнението.<ref name=osihistory /> Тези, които одобряват термина, използват възможността – пускането на отворения код на Navigator, за да се освободят от идеологията и конфронтиращи [[конотация|конотации]] от термина „свободен софтуер“. Netscape пуска своя програмен код с лиценза [[Netscape Public License]] и по-късно [[Mozilla Public License]].<ref name="Muffatto000"/>

Терминът получава много голям тласък на събрание, организирано от издателя [[Тим О'Райли]] през април 1998 г. Оригиналното заглавие е било „Сбирка на свободния софтуер“ и по-късно е известно като „Сбирка на отворения код“.<ref name=opensourcesummit>[http://www.oreilly.com/pub/pr/796 Сбирка на отворения код (на анг.)] Прессъобщение на страницата на Тим О'райли от 1998.</ref> На него присъстват някои от най-известните и влиятелните сред поддръжниците на свободния софтуер като [[Линус Торвалдс]], [[Лари Уол]], [[Браян Бехлендорф]], [[Ерик Алман]], [[Пол Викси]], [[Гуидо ван Росум]], [[Майкъл Тииман]], [[Ерик Реймънд]] и [[Джейми Завински]] от Nescape. На тази среща объркването, причинено от свободен софтуер, е било обсъдено. Тииман подкрепя термина „свободен“ докато [[Ерик Реймънд|Реймънд]] се обявява за „отворен код“. Разработчиците подложили спора на гласуване и победителят бил обявен на пресконференция по-късно през деня. Пет дена по-късно [[Ерик Реймънд|Реймънд]] прави първата си публична изява, в която призовава обществото на свободния софтуер да приеме новия термин.<ref name="raymondCall">{{cite web|url=http://www.catb.org/~esr/open-source.html|title=Довиждане, „свободен софтуер“; здравей, „отворен код“ (на анг.)|accessdate=17 ноември 2015}}</ref> [[Open Source Initiative|Инициативата Отворен Код]] е била създадена малко след това.<ref name=osihistory />

 

 

През август 1999 [[Sun Microsystems]] пускат [[StarOffice]] офис пакет като свободен софтуер с лиценз [[GNU Lesser General Public License]]. Свободната версия на софтуера е преименувана на [[OpenOffice.org]], и съществува заедно с StarOffice.