Жан Расин: Разлика между версии

Първоначално учи в колежа в Бове, а когато навършва шестнадесетгодишна възраст постъпва в училището ПорПале-РоайалРоаял де Шан, прилежащо към манастира.Там юношата се увлича по елинската литература и чете в оригинал трагедиите на Еврипид и елинистическите ,,романи<nowiki>''</nowiki>. Въпреки строгото религиозно образование, младият Расин проявява влечение към поезията и светския живот.От него се очаква да изучава право в Париж, Жан Расин обаче бил по-привлечен от живота на артист. Вследствие експериментирал с поезия, което му донася награда от най-великия литературен критик във Франция, Никола Боало с който по-късно Расин става близък приятел. По-късно Расин се установява в Париж, където навлиза в театралните среди.Първата поетическа изява на Расин е одата, която той написва през 1660г. във връзка със сватбата на младия крал. Тя е озаглавена ,,Нимфата на Сена<nowiki>''</nowiki> и при написването ѝ  авторът се консултира с авторитетния критик и председател на Академията Шаплен. Разтревожени от поетическите амбиции на Расин, близките му го изпращат в едно затънтено градче, където той трябва да стане свещеник и да получи енория. Расин се завръща в Париж и веднага написва ,,Ода по случай оздравяването на краля<nowiki>''</nowiki>. Междувременно той вече снове между театрите ,,Пале РоайалРоаял<nowiki>''</nowiki> и ,,Отел дьо Бургон‘‘

Пиесата , с която Расин впечатлява публиката, а и кралския двор, е ,,Александър Велики‘‘(1665). В ,,Александър Велики‘‘ Расин все още подражава на Корней и на модерния по същото време Кено. Но пиесата нашумява и поради един театрален скандал, който представя Расин в неблагоприятна светлина.Недоволен от постановката на пиесата си в ,,Пале Ройал‘‘Роаял‘‘, Расин я дава в ,,Отел дьо Бургон‘‘, така че тя всъщност започва да се играе едновременно и в двата театъра. Освен това Расин привлича в конкурентния театър примадоната на Молиер Терез Дюпар. Това става причина за разрива между двамата най-велики драматурзи от епохата на Класицизма.

Докато ,,Андромаха‘‘ е ранният шедьовър на Расин, ,,Федра‘‘(1677г.) е шедьовърът на зрялото му творчество. Десет години делят двете велики творби. Сюжетът за трагедията е взет от творбата на Еврипид и Сенека, но Расин внася някои промени, съобразени със съвременната му епоха.Отново Расин се изразява като забележителен познавач на женското сърце и на съдбовните страсти. Отново ревността е двигател на трагичното действие. В тази последна трагедия на Расин над всички образи доминира Федра. ,,Федра<nowiki>''</nowiki> е най-дискутираната Расинова драма. Причина за това е факта, че тя наистина надхвърля границите на епохата си.От друга страна в редица по-късни трактовки трагедията на Расин се тълкува в плана на неговото помирение с възпитателите му от ПорПале-РоайалРоаял и с възгледите на янсенистите. В подобен план трагедията е интерпретирана като творба на ,,отсрочка<nowiki>''</nowiki> на заслужената гибел, а самата Федра- като душа, лишена от благодат и поради това обречена.