Луи XIV: Разлика между версии

Първата любов на Луи ХІV, още при регентството, е племенницата на кардинал Мазарини – [[Мария Манчини]]. Младата жена е „умна, жизнена и привлекателна“<ref>Cronin, ''Louis XIV'', p. 83</ref> и оказва благотворно влияние върху него, събужда интерес към литературата и поезията.<ref>Elizabeth C. Goldsmith, ''The kings' mistresses'', New York 2012, pp. 9-10</ref> Кралят е готов да се ожени за нея и моли за това майка си и кардинала, но получава категорична забрана. По това време те вече имат планове за брака му с Мария-Тереза и се налага той да преодолее слабостта си, за да постъпи както му повелява дългът.

В сравнение с младата италианка, [[Мария-Тереза Испанска|Мария-Тереза]] е безлична, простовата и некрасива, обладана от единственото желание да е вярна на царствения си съпруг. Той вижда, че е неспособна и не желае да сподели с него публичната част на кралското достойнство, което също го резервира.<ref>Antonia Fraser, ''Love and Louis XIV. The Women in the Life of the Sun King'', New York 2006, p. 63</ref> В началото кралят опитва да бъде само с нея, но бързо се отегчава. Все пак, въпреки многобройните си връзки, които афишира без срам, той продължава да намира време за нея и поне два пъти месечно да споделя леглото ѝ. От брака с нея Луи има шест деца, но само първото доживява зряла възраст и на свой ред има поколения. Това е [[Луи дьо Бурбон, Великият дофин|Луи]], който в петдесетгодишния си живот е дофин на Франция, без да доживее да стане крал. Затова е наричан ''Le grand dauphin'' (Великият дофин). Луи ХІV не харесва единствения си законен син, смята го за муден и недостоен да го наследи. Дофинът се жени за баварската принцеса Мария-Анна Виктория и на свой ред има трима сина, един от които е Филип д’Анжу, бъдещият испански крал.

Първата фаворитка на Краля-Слънце е красавицата [[Луиза дьо Ла Валиер|Луиз дьо Лавалиер]]. Тя пристига в двора като придворна дама на [[Хенриета Английска]] – първата съпруга на Филип Орлеански. Скоро кралят е привлечен от англичанката<ref>Ernest Vizetelly, ''The Favourites of Louis XIV'', London 1912, p. 77 коментира отношенията им така: „Трябва да се отбележи, че тя го увличаше със своята 17-годишна красота; и тя, като него, беше наследила много от природата на общия им романтичен дядо – Анри Наварски; да прибавим, че тя беше сестра на двама монарси, които никак не държаха на морала – нашите Чарлз ІІ и Джеймс ІІ – и ще разберем, че не беше тя тази, която можеше да спре подобна връзка“</ref> и Ана Австрийска решава да използва Лавалиер като параван, за да прикрие слабостта на сина си. Планът излиза успешен, Луи се влюбва в чаровната придворна дама и след смъртта на майка си през 1666 г. открито обявява извънбрачната си връзка. С това прибързано действие обаче той влошава отношенията си с Луиз, която не харесва публичността. Конфликтът между тях се решава лесно, когато в двора се появява нова красавица – омъжената [[Франсоаз-Атенаис, мадам дьо Монтеспан|мадам дьо Монтеспан]]. Кралят бързо се преориентира към нея, а Луиз намира утеха в религията и през 1674 г. се оттегля в [[Кармелитски орден|кармелитски]] манастир<ref>Jan Dunlop, ''Louis XIV'', New York 2000, p. 119</ref>. Тя ражда четири деца на Луи ХІV – две починали в детска възраст, едно момиче – [[Мари-Ан дьо Бурбон]] (1666-1739), по-късно омъжена за Филип ІІ Орлеански, и Луи, граф Вермандоа, починал млад през 1683 г.

Франсоаз-Атенаис дьо Монтеспан (1640-1707) е най-продължителната и най-известната метреса на Луи ХІV. Нейното „царуване“ като „истинска кралица на Франция“ продължава от 1667 г. до края на 70-те, когато „Аферата с отровата“ кара Луи да охладнее към нея. Макар и от 1663 г. да е омъжена за маркиз дьо Монтеспан, тя без притеснения се стреми да измести Луиз дьо Лавалиер от мястото ѝ. „Мургава, с големи сини очи, гърбав нос, малки червени устни, равни зъби, нежни ръце и пухкава, но красива фигура“ – така я описва Винсънт Кронин.<ref>Cronin, ''Louis XIV'', p. 172</ref> През 1667 г. тя за първи път танцува с краля и оттогава пътят към върха е отворен. Луи прикрива връзката си с нея през първите две години, от благоприличие, а след оттеглянето на Луиз от двора, я афишира открито. Мадам дьо Монтеспан ражда на краля седем деца, първото през 1669 г. Най-важни са трите момчетата: [[Луи-Огюст, херцог дю Мен]] (1670-1736), Луи-Сезар, граф дьо Вексан (1672-1683) и [[Луи-Александър, граф дьо Тулуз]] (1678-1737).<ref>„Вие имате от мен един Август и един Цезар, а сега ще имате и Александър“, казва мадам дьо Монтеспан на любовника си, визирайки синовете си при раждането на третия. Цитирано по Antonia Fraser, ''Love and Louis XIV…,'' p. 168</ref> Те са жизнени и интелигентни и видимо се отличават от дофина. Впоследствие Луи ги признава, дава им името ''дьо Бурбон'', а преди смъртта си дори ги включва в завещанието си.<ref>Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', том ІІ, с. 47</ref>

Началото на края на Монтеспан поставя „аферата с отровата“ през 1677 г. Причината е, че вниманието на краля е привлечено от нова красавица, госпожица дьо Фонтанж.<ref>Hugh Williams, ''Madame de Montespan'', New York 1903, p. 222</ref> Появява се подозрение, че е отровена, и то именно от "властващата кралица". През 1681 г. Фонтанж умира без видима причина и съмненията отново се насочват към Монтеспан. Нищо не може да се докаже, а днес се смята, че смъртта е настъпила по естествени причини. Така или иначе, Монтеспан остава на заден план. Неочаквано кралят се сближава с нейната приближена, по-възрастната от него мадам дьо Скарон, по-късно известна като [[Франсоаз д'Обинье, маркиза дьо Ментнон|маркиза дьо Ментнон]].

Всъщност истинското ѝ име е Франсоаз д’Обинье, внучка на [[Теодор Агрипа д'Обине|Агрипа д’Обинье]], приятел на Анри ІV. Хугенотка по рождение и преживяла огромна бедност,<ref>C. C. Dyson, ''Madame de Maintenon : her life and times 1635-1719'', London 1910, pp. 53-54</ref> тя е наета от Монтеспан като възпитателка на децата ѝ от краля. Вдовица на поета Пол Скарон, тя е умна и благовъзпитана. Когато Монтеспан слиза от сцената, Луи ХІV я замества с нови красиви момичета, но никое не се задържа дълго на върха. Междувременно той е привлечен от нейния ум и дълго разговаря с нея, все по-впечатлен. Тъй като тя не е красива, той сам се чуди защо го привлича и физически. Цели две години тя не го допуска в леглото си, но накрая се предава. През януари 1684 г., след смъртта на Мария Терезия, те се женят тайно,<ref>Vizetelly'', The Favourites of Louis XIV'', p. 267</ref> но всъщност всички са наясно с положението. За съжаление тя не може да има деца и се грижи за неговите като свои. Кралят се вслушва в нейните съвети и често я кани на съвети от най-високо равнище. Подарява ѝ титлата маркиза дьо Ментнон, а тя ограничава разкоша на двора, намалява баловете, въвежда повече религиозен дух. Заради това е ненавиждана от много придворни. Смята се, че тя убеждава краля да отмени Нантския едикт, за да обедини народа си в религиозно отношение. Не възразява от време навреме той да се забавлява с млади фаворитки и знае, че никоя не може да я измести. Организира и известният пансион за девойки в Сен-Сир, където те се учат да бъдат добри съпруги.<ref>Еми Мариянска, ''Гувернантката, която става тайната кралица на Краля-Слънце'', https://impressio.dir.bg/litsa/guvernantkata-koyato-stava-taynata-kralitsa-na-kralya-slantse<nowiki/>,посетено на 2.09.2019</ref> Мадам дьо Ментнон надживява краля с четири години и умира през 1719 в Сен-Сир.