Разлика между версии на „Вътрешна македонска революционна организация“

Някои от дейците на левицата във ВМРО се радикализират и след втората вълна на междуособици през 1928 година се отцепват в протогеровистко крило. През 30-те години на миналия век някои от тях като [[Петър Шанданов]], [[Петър Трайков]], [[Лев Главинчев]] и др. стават [[комунисти]]. Така под влиянието на политиката на [[Коминтерн]]а и [[Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.)|специалната му резолюция]], подкрепяща формирането на отделна македонска идентичност, те приемат идеите на [[Македонизъм|македонизма]]. По време на Втората световна война тези кадри участват в [[партизанско движение в България]] и [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|комунистическата съпротивата във Вардарска Македония]]. Въпреки това до изтеглянето на Българската армия през есента на 1944 година от анексираните територии във бившата [[Вардарска бановина]], по-голямата част от населението е с българска идентичност.<ref>[http://books.google.com/books?id=ZMyZdvTympMC&pg=PA119&dq=bulgarians+liberators+macedonia+1941&hl=bg&cd=5#v=onepage&q=bulgarians%20liberators%20macedonia%201941&f=false Yugoslavism: histories of a failed idea, 1918 – 1992, Автор Dejan Djokić, Издател C. Hurst & Co. Publishers, 2003, ISBN 1850656630, стр. 119.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=qYAwZFwyYdwC&pg=PA67&dq=The+struggle+for+Greece,+1941-1949,+Christopher+Montague+Woodhouse,+C.+Hurst+%26+Co.+Publishers,+2002,+ISBN+1850654921++felt++to+be+bulgarians&cd=1#v=onepage&q=&f=false The struggle for Greece, 1941 – 1949, Автор Christopher Montague Woodhouse, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 2002, ISBN 1850654921, стр. 67.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=UpC4QJP66HUC&pg=PA90&dq=Mediterranean+politics,+pro-bulgarian+brothers&lr=&cd=1#v=onepage&q=&f=false Mediterranean politics, Volume 1, Author Richard Gillespie, Publisher Fairleigh Dickinson University Press, 1994, ISBN 0838636098, стр. 90.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=ppbuavUZKEwC&pg=PA101&dq=Who+are+the+Macedonians+bulgarians+as+liberators&hl=bg&cd=1#v=onepage&q=Who%20are%20the%20Macedonians%20bulgarians%20as%20liberators&f=false Who are the Macedonians?, Автор Hugh Poulton, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1850652384, стр. 101.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=eWmDAd6vr5sC&pg=PA160&dq=bulgarians+liberators+macedonia+1941&lr=&hl=bg&cd=17#v=onepage&q=bulgarians%20liberators%20macedonia%201941&f=false Eastern Europe: politics, culture, and society since 1939, Автор Sabrina P. Ramet, Издател Indiana University Press, 1998, ISBN 0253212561, стр. 160.]</ref><ref>The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939 – 1949 Oxford historical monographs, Автор Dimitris Livanios, Издател Oxford University Press US, 2008 ISBN 0199237689, стр. 179.</ref> Едва след завземането на властта от комунистите в България и Югославия започва интензивен процес за формирането на отделна македонска нация, език и държава. Процесът е политически мотивиран и съпроводен с репресии. Някои от левите активисти на ВМОРО и ВМРО стават ръководни дейци на [[ЮКП]] и [[БКП]]. Според македонския акад. [[Иван Катарджиев]], обаче не може да се поставя под въпрос българското съзнание на бившите членове на организацията, включително и на тези от левицата. Той твърди, че даже тези, възприели идеите на македонизма, остават на ниво политически, а не национален сепаратизъм и на практика продължават да се чувстват като българи до края на живота си.<ref>[http://bugarash.blog.bg/drugi/2007/03/05/ivan-katar-iev-veruvam-vo-nacionalniot-imunitet-na-makedonec.48930 Академик Катарџиев, Иван. Верувам во националниот имунитет на македонецот, интервю за списание „Форум“, 22 юли 2000, Архивен брой 329.]</ref> Редица от тях впоследствие са отстранени от властовите позиции, които заемат, а някои са съдени и дори екзекутирани.
 
В отговор в Пиринска Македония се създават [[Горяни|горянски чети]] за съпротива срещу комунистите, главно от бивши дейци на ВМРО. Във Вардарска Македония пък се създават тайни революционни организации, които по-късно са разбити от властта (виж: [[Политически терор в Социалистическа СевернаРепублика Македония]]). Останалите живи революционери, които успяват да избягат, се установяват в Западна Европа, САЩ, Канада и Австралия, където участват в живота на местните емигрантски организации.
 
== Оценка на цялостната дейност на ВМРО ==