Руско-турска война (1877 – 1878): Разлика между версии

На 23 юни/[[5 юли]] руски войски под командването на генерал-майор [[Александър Арнолди]] освобождават [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] и установяват контрол над стратегически важния [[Беленският мост|Беленски мост]] над река [[Янтра]], където се пресичат пътищата [[Русчук]] – [[Велико Търново]] и [[Шумен]] – [[Плевен]]. От 8/[[20 юли]] до 1/[[13 август]] там се установява главната квартира на руския император [[Александър II (Русия)|Александър II]], който провежда два военни съвета – на 5 и 10 август. На 25 юни/[[7 юли]] части от Предния отряд влизат във [[Битка при Велико Търново|Велико Търново]], а на 4/[[16 юли]] [[Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход|преминават Стара планина през Хаинбоазкия проход]]. На 7/[[19 юли]] е установен контрол над [[Шипченски проход|Шипченския проход]], имащ значение за връзките между [[Северна България|Северна]] и [[Южна България]] (вж. [[Шипченска битка (юли 1877)]]). С тези действия пътят за настъпление към [[Цариград]] е открит, като генерал-лейтенант Гурко дори [[Битка при Стара Загора|превзема Стара Загора]].<br>На 4/[[16 юли]] Западният отряд успява да превземе Никопол (вж. [[Битка при Никопол (1877)|Битка при Никопол]]). Придвижващият се към града [[Осман паша]] е принуден да се насочи към Плевен. По-малко от 24 часа след пристигането му е атакуван от руски сили. Осман паша организира успешна отбрана и отблъсква две руски атаки с цената на значителни жертви от двете страни (8/[[20 юли]] и 18/30 юли) (вж. [[Обсада на Плевен]]). Получава подкрепления и корпусът прераства в [[Западна османска армия (1877)|Западна армия]].<ref>Мартынов Е. Блокада Плевны, СПг., 1900

</ref>

 

Русчушкият отряд постига равновесие на силите с най-мощната османска групировка, Източнодунавската армия, в района на Четириъгълника на крепостите [[Русе]]-[[Силистра]]-[[Варна]]-[[Шумен]].<ref>Обзор действий Русчукского отряда, В:ВСб., 1879,6 </ref>

[[Преминаване на Западния отряд (Гурко) през Стара планина|Пръв преминава Западния отряд (командир генерал-лейтенат Йосиф Гурко)]]. На 23 декември/[[4 януари]] след като разгромява [[Орханийска армия|Орханийската армия]]<ref>Сборник материалов по Руско-турецкой войне на Балканском полуострове, Вып. 1 – 66, Санкт Петербург, с. 117 – 118</ref> (командир [[Шакир паша]]) [[Битка при София|превзема София]].

 

 

Заключителното руско настъпление е осъществено изцяло и довежда до мълниеносен разгром на последната противникова сила в Южна България, групировката на [[Сюлейман паша]]. На 4/[[16 януари]] е превзет [[Битка при Пловдив (1878)|Пловдив]], а на 8/[[20 януари]] руските войски влизат в [[Одрин]].<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 230 – 235</ref>