Уикипедия

Жан-Батист Колбер: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Обработка|изчистване на неенциклопедично съдържание с лични мнения и оценки и форматиране}}
{{Биография инфо
| име= Жан-Батист Колбер
Line 8 ⟶ 7:
}}
 
'''Жан-Батист Колбер''' (на [[Френски език|френски]]: '''Jean-Baptiste Colbert''') (29 август 1619 - 6 септември 1683) е френски [[икономист]], [[Политика|политик]] и обществен деец при управлението на [[Луи XIV|Луи ХІV]] във [[Франция]]. Заемал постовете ''суперинтендант на финансите'' (тоест финансов министър), министър на [[Търговия|търговията]] и на флота. Колбер е ключовата фигура в реализирането на проекта за създаване на [[Абсолютизъм|абсолютистко]] управление. Привърженик и един от идеолозите на [[Меркантилизъм|меркантилизма]].
'''Жан-Батист Колбер''' ({{lang|fr|Jean-Baptiste Colbert}}) е [[Франция|френски]] [[политик]], [[финансов министър]] на [[Луи XIV (Франция)|Луи XIV]] от [[1665]] до смъртта си.<ref>[http://www.britannica.com/biography/Jean-Baptiste-Colbert www.britannica.com]</ref>
 
== Ранни години ==
Той е сред първите, въвели активна държавна намеса в икономиката, чрез [[мито|митническата]] си политика и изграждането на държавни промишлени предприятия, някои от които съществуват и до днес. Колбер е смятан за основоположник на широко отричаната днес икономическа теория на [[меркантилизъм|меркантилизма]], наричан понякога на негово име ''колбертизъм''. Колбер вярвал, че добрият баланс в търговията е пътят към богатството. Неговата политика, известна като колбертизъм, е насочена в точно тази насока. Той основал камарата на търговията, пренасочил капиталите за внос и износ, създал предпазна система от мита и данъци, които не позволявали на чужденците свободно да търгуват из френските колонии. Колбер не се интересувал от вътрешната търговия, защото както той самият казвал, тя не правела нищо за държавната хазна. Френските фермери и малките манифактури били оставени в задушаващата прегръдка на средновековните занаяти и търговски гилдии. Невероятно бързо развиващата се данъчна система се затвърждавала. Освободени от данъци били само духовенството и дворянството. Колбер знаел, че Франция има нужда от добра външна търговска мрежа. Той възстановил неплатения труд, изискван преди от феодалните владетели, а сега и от държавата. Така селяните били принудени да работят извънредно за поддържане на инфраструктурата. Колбертизмът създал парадокс — една прогресираща външна политика, съчетана с вътрешна в огромен застой. През епохата на [[Просвещение]]то постепенно се отивало към банкрут, а недоволството гордо крачело из Франция. Появил се въпросът за реформа. Отговорът бил Нео-колбертизма. Нео-колбертистите вярвали, че като цяло политиката на Колбер е правилна, просто трябва да се подаде ръка на вътрешната търговия, като се премахнат всички остатъци от Средновековието. Напрежението, създадено от парадокса на Колбер е една от основните причини за Френската революция от [[1789]].
Роден е в [[Реймс]], в семейство на заможни търговци. Започва кериерата си в бюрократичния апарат още преди да навърши 20 години.<ref>Encyclopaedia Britannica, art. by Victor-Lucien Tapié, https://www.britannica.com/biography/Jean-Baptiste-Colbert, посетено на 3. 09. 2019</ref> Смята се, че това се дължи на факта, че негов чичо е женен за сестрата на бъдещия министър на войната [[Мишел льо Телие]]. Има неизяснени подробности в неговите ранни години, например странният начин, по който семейството му се сдобива със значителни суми пари. Жени се за Мари Шарон и си купува имение, което му дава титлата [[барон]] - имението Сеньоле. Така Колбер става част от чиновническата аристокрация, наречена ''аристокрация на тогата''.
 
До 1651 г. Колбер е никому неизвестен дребен чиновник, но тогава, в разгара на [[Фронда|Фрондата]], бива забелязан от първия министър [[кардинал]] [[Мазарини|Джулио Мазарини]]. Мазарини, регентката [[Анна Австрийска]] и самият крал трябва да напуснат [[Париж]], за да се спасяват от разбунтувалата се тълпа. Колбер остава в столицата като информатор на кардинала,<ref>''Dictionnaire de l'histoire de France'', sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 189</ref> възложено му е и да се грижи за неговата собственост. В края на годината Мазарини се връща, прави Колбер свой личен асистент и все по-високо оценява способностите му. С това високо покровителство Колбер си купува важни постове и натрупва значително състояние. Малко преди смъртта си Мазарини предлага на Луи ХІV да продължи да му се доверява. "Това е най-доброто наследство, което мога да ви оставя", заключава той.
 
== Внасяне на ред в държавата ==
С огромната си енергия и точна преценка за хората и стопанските процеси Колбер си поставя трудната задача да установи ред в икономическото състояние на държавата. По това време суперинтендант на финансите и Никола Фуке - способен, но безотговорен човек, когото Луи ХІV подозира в укриване на средства.<ref>Inès Murat, ''Colbert'', Charlottesville 1984, p. 62</ref> Колбер подсилва съмненията, като посочва нередовните и непълни отчети, давани от Фуке. След внимателно организирана акция те успяват да го отстранят през септември 1661 г., след което Фуке е подложен на тежък съдебен процес и накрая затворен. Сега Колбер свободно се заема с финансовите въпроси. Той бързо се издига и концентрира в ръцете си редица постове: контрольор по сградите (1664), суперинтендант на финансите (1665), отговорник за Maison du Roi - елитните военни части (1668) и министър на флота (1669).
 
Първата цел на министъра са данъците, които се намират в хаотично състояние.<ref>Борислав Гаврилов, ''Векът на абсолютизма 1648-1788'', София 1999, с. 93</ref> Те не са еднакви за различните провинции на кралството, някъде се събират на човек, другаде на поземлени владения. Масово е разпространена практиката богати предприемачи да откупуват правото да събират данъци от името на краля. Разбира се, след това те предават на хазната по-малки суми и никой не може да докаже, че са злоупотребили. Колбер обаче създава специални трибунали за такива хора, с което спечелва одобрението на масите. Въпреки, че те не постигат недвусмислен успех, все пак достатъчно стряскат прекупвачите и кражбите намаляват. Ето защо Колбер бързо успява да балансира бюджета (до 1666 г.) и оттам нататък страната събира повече, отколкото изразходва.
[[Файл:Colbert-5.jpg|ляво|мини|Портрет на Колбер, худ. Клод Льофевр]]
 
== Насърчаване на икономическата активност ==
Като привърженик на меркантилизма, Колбер е убеден, че най-важният източник на пари е външната търговия. ТОй убеждава и краля, че за да се установи политическо могъщество на Франция, е нужно тя да завладее колкото се може по-голяма част от международната търговия, дори това да означава конфликт с холандците - господари по моретата в този момент. Той предвижда построяването на силен търговски флот и понеже той трябва да бъде защитаван - строежа и на военни кораби. Така Колбер става инициатор и архитект на морската мощ на Франция в края на ХVІІ век. Министърът насърчава търговци, манифактуристи, собственици на много земя с редица едикти и кодекси - едикт за гражданските процедури (1667), едикт за водите и горите (1669), наказателен кодекс (1670), търговски кодекс (1673) и морски кодекс(1681).<ref>''Dictionnaire de l'histoire de France'', p. 190</ref> Въвежда стандарти за качество на стоките до най-малката подробност с предвидени наказания (глоби и дори изправяне на позорен стълб) за фалшифициране на качеството. Считайки обаче, че това няма да е достатъчно, той създава държавни предприятия, както и държавни търговски компании. Най-важни от тях са Източноиндийската и Западноиндийската (1664 г.),<ref>Steward Mims, ''Colbert's West India polisy'', Yale Univercity Press 1912, p. 88</ref> които, за разлика от едноименните си събратя в Англия и Холандия, не постигат особен успех.
 
Колбер погрешно смята, че конкуренцията е вредна и подкрепя създаването на монополи. За да защити френското производство, налага мита на вносните стоки, създавайки по този начин прототипа на по-късноя протекционизъм. Задължава колониите да търгуват само с родината си, с които удря тежко интересите на англичаните и холандците. Търговското съперничество стига дотам, че Колбер е един от инициаторите за Холандската война (1672-1678). С нападението срещу малката република той се надява с военни средства да помогне на търговското израстване на Франция.
 
== Оценки за делото му ==
Много от неговите съвременници не одобряват твърде взискателната му политика, която ограничава свободата на стопанска инициатива. Това са именно най-активните участници в икономическия живот - търговците, манифактуристите, банкерите. Оценките на историците са положителни. Известни са думите на Волтер: "И днес [1751 г.] усещаме какви добрини е сторил за кралството министърът Колбер. Тогава още не се е усещало. Той е работил за неблагодарници."<ref>Франсоа Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', т. ІІ, София 2015, с. 68</ref> Инес Мюра в отличната си книга за Колбер прави подобен извод "Неговата воля и амбиция за Франция са толкова големи, че оставят своите следи за много години напред, а в някои отношения - и до днес [края на ХХ в.]." Жан Майер: "В своя живот Колбер е бил изключително мразен. Малко хора са го обичали и още по-малко са виждали неговите изключителни способности. Рядко се случва министър на финансите да бъде популяран. В една демокрация той изобщо не би станал министър, още по-малко "пръв министър". Смъртта му е била приета с радост от населението. Но истоната е, че той не е направил нищо, за да стане популярен."<ref>Jean Meyer, ''Colbert'', Paris 1981, p. 11</ref>
 
== Бележки ==
{{commons|Jean-Baptiste Colbert}}
<references/>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Жан-Батист_Колбер“.