Самуил: Разлика между версии

'''Самуѝл''' (на македонски езикстаробългарски: {{кирилица|СамоилСамоилъ}}) е [[ПървоПърва македонскобългарска царстводържава|македонскибългарски]] [[цар]]<ref name=CambridgeHist>{{cite book |title = The New Cambridge Medieval History, vol. 3| publisher = Cambridge University Press| year=1999| volume= 3|chapters=23,24|isbn=9780521364478}}</ref>, управлявал [[Първо македонскобългарско царство|македонскиБългария]] от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на [[Комитопули]]те.

От около 971 г. Самуил управлява МакедонияБългария съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на [[македонцитебългари]]те, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите [[Борис II]], а впоследствие на [[Роман (цар)|Роман]]. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в македонскатабългарската история.

След преждевременната смърт на царя, МакедонияБългария не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на [[Първо македонскобългарско царство|Първото македонскобългарско царство]].

За ранните години на Самуил не се знае много. [[Самуилов надпис|Надписът]] от с. [[Герман (Ном Лерин)|Герман]] край [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] и добавките на епископ [[Михаил Деволски]] към хрониките на [[Скилица]] сочат, че бащата на комитопулите е [[Никола (комит)|Никола]], а майка им – [[Рипсимия]].<ref>B. Prokic. Die Zusätze in der Handschrift des Johannes Scylitzes. München, 1906, p. 28</ref><ref name="Andreev1999">Андреев, 1999, стр. 331 – 334</ref> Нейното име според някои изследователи говори за арменския ѝ произход.<ref>Adontz, N (1938). „Samuel l'Armenien, roi des Bulgares“. MAR Bclsmp (39):p. 37. </ref> Според изворите Никола е бил македонболярин и областен управител от най-високо ниво. В [[латински|латинската]] версия на хрониките на Скилица е наречен ''comes'', а синовете му – ''comites''. Титлата комит е давана на управниците на [[комитат]]и, на които МакедонияБългария е разделена от средата на IX век.<ref>Златарски, т. 1, ч. 2, 1971, стр. 604</ref> Предполага се, че комит Никола е управител на голямата област [[София|Средец]].<ref>Ангелов Д., ''Византия – политическа история'', Издателство „Идея“, Стара Загора, 1994, ISBN 954-8638-06-1, стр. 180</ref> Вероятно той се намира в близки родствени връзки с преславския царски двор – сред потомците му са разпространени имената на владетели от [[Крумова династия|Симеоновия род]].<ref>Благоева, Б. За произхода на цар Самуил, Исторически преглед, № 2, 1966, стр. 91 – 94</ref> Самуил кръщава един от синовете си, [[Гавраил Радомир]], на неговия дядо – Гавраил, брат на Симеон, а племенникът на Самуил, [[Иван Владислав]], кръщава един от своите синове на прадядо си – [[Пресиян]].

Предположението, срещащо се в по-стари изследвания, че Самуил е имал съгласно с тогавашния македонскибългарски обичай второ име Стефан, почива на исторически извор, чиято автентичност е оспорена.<ref>[[Иван Снегаров|Снегаров]]: ''История на Охридската Архиепископия'', стр. [http://promacedonia.org/is/is_1_2.html 20]; [[Александър Хилфердинг|Гильфердинг]]: ''[http://books.google.com/books?id=PSbTAAAAMAAJ&printsec=titlepage&source=gbs_v2_summary_r&cad=0 Собраніе сочиненій]'', стр. 199; Пириватрич: ''Самуиловата държава'', стр. [http://www.promacedonia.org/new_books/pirivatrich.html 62 – 72]</ref>

Никола вероятно умира преди 970 г.<ref>Все още се водят спорове относно произхода на Никола. Името Рипсимия (''арменски:'' Хрипсиме) е разпространено сред [[арменци]]те, както и имената Давид, Мойсей, Арон и Самуил в [[Арменска църква|Арменската църква]]. Мисълта за арменски произход на Самуил и брат му – Давид, като се отрича Арон и Моисей да са негови братя, е разгледана и развита в светлината на историческите събития от 10 век в Adontz, N (1938). „Samuel l'Armenien, roi des Bulgares“. MAR Bclsmp (39):p. 37.). Арменският хронист [[Степанос Таронци|Стефан Таронски]] (Асохиг, Степан от Тарон) твърди че Самуил и брат му са родени в [[Держан]], [[Армения]]. Естествено имената могат да се носят и от македонцибългари, а високото ниво на комита в македонскатабългарската областна система говори за българският му произход, но титлата comes Самуил и брат му Давид получават във Византия, където първоначално са служили, според споменатия вече Adontz.</ref>

Две столетия по-късно управлението на комитопулите легитимира създаването на Втората македонскабългарската държава. Мястото на Самуил в македонската българската държавна традиция, като наследник на Симеон и Петър и предшественик на [[Асеневци]], е засвидетелствано в кореспонденцията на папа [[Инокентий III]] с българския цар Калоян и с унгарския крал Емерих.<ref>[http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10561 Преписката на Инокентий III с македонцитебългарите, ЛИБИ III]</ref><ref>Златарски, В.: ''История на македонскатабългарската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ III'', [http://www.promacedonia.org/vz3/vz3_1_4.htm I.4]</ref> В писмо от 1203 г. [[Калоян]] съобщава, че е натоварил Търновския архиепископ Василий с мисия до папата, „съгласно обичая“ на неговите

=== МакедонияБългария в периода 968 – 976 ===

През 968 г. МакедонияБългария е нападната от русите, начело с княз Светослав, който овладява североизточната част на страната. МакедонскиятБългарският цар Петър умира на 30 януари 969 г.<ref>Според руския хронист Нестор от 12 век, по това време Преслав вече е бил в ръцете на Светослав.</ref><ref>Петров датира смъртта на Петър като настъпила през 970 г. (вж. Косев, Петров, Тъпкова-Заимова, 1981, стр. 389 – 397). По-разпространено е становището, че той умира в началото на 969 г. (вж. Пириватрич, Самуиловата държава, София 2000, стр. 55, 80)</ref> През същата година Светослав е принуден да се завърне в страната си, която е връхлетяна от печенегите. През лятото на 969 г. той предприема втори поход отвъд Дунава.<ref name="Kossev389">Косев, Петров, Тъпкова-Заимова, 1981, стр. 389 – 397</ref><ref name="Fine181">Fine, 1983, стр. 181 – 187</ref> Най-ранната поява на комитопулите в средновековните хроники е едно широко дискутирано известие на Скилица. Според него [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и Самуил, ''„синове на един от велемощните комити,“''<ref>Подбрани извори за българската история, т. II, София 2004, стр. 64</ref> започнали да бунят България, което наложило завръщането на Борис и Роман в родината им (виж. [[Самуил#Тези на историографията в бивша Югославия и Северна Македония|по-долу]]).<ref>Борис и Роман са по всяка вероятност от 963 г. заложници по договор с Византия и пребивават в Цариград (вж. Златарски, 1971, стр. 543 – 545).</ref> На това известие е отделено голямо внимание в контекста на дискусиите около популярната сред историците в края на XIX век ([[Константин Иречек|Иречек]], [[Марин Дринов|Дринов]]) и по-късно отхвърлена теория за ''Западнобългарска държава'', отцепила се от Петровото царство. Някои историци ([[Васил Златарски|Златарски]],<ref>Златарски, 1971, стр. 561 – 566</ref> Петров,<ref name="Kossev389" /> [[Стиепан Антоляк|Антоляк]]) виждат в съобщението важен исторически извор и му дават специфични интерпретации. Други ([[Георгий Острогорски|Острогорски]],<ref>Ostrogorsky, 1963, стр. 250 – 251</ref> [[Виктор Романович Розен|Розен]], Ферлуга) го определят като недостоверно и резултат от особености в начина, по който Скилица подрежда събитията в хрониката си,<ref>В същия дух се изказват Божилов и Гюзелев, които намират за неоправдано доверието на някои историци в съобщението на Скилица. Според тях Борис и Роман не са били заложници по договор с Византия и не е трябвало да се завръщат от Цариград (вж. Божилов, Гюзелев, 1999, стр. 295, 305).</ref> а трети ([[Сърджан Пириватрич|Пириватрич]]) не го отричат категорично, но избягват да го използват като източник на информация за политическата роля на Самуил и братята му в събития от периода 969 – 971 година. Не се поставя под съмнение принадлежността на комитопулите към висшето болярско съсловие изправено в тези смутни години пред нелеката задача да опази българската държавност.[[Файл:South-eastern Europe c. 1000.jpg|280px|мини|Югоизточна Европа около 1000 г. (карта XXXV от „Атлас към историческата география на Европа от Фриман“, 1903)]] Сведенията за завръщането на [[Борис II]] и брат му Роман в Преслав са оскъдни. Известно е обаче, че след превземането на българската столица през 971 г. от византийския император Йоан Цимисхий, българският цар е бил с всичките си царски достойнства. Това говори, че след падането на Преслав в края на 969 г.<ref>Други сражения между българи и руси през 969 освен това, при което Преслав пада в руски ръце, не са известни (виж. Fine, 1983, стр. 184 и Златарски, 1971, стр. 571 – 572).</ref> най-вероятно се е стигнало до споразумение между българите и русите за съвместни действия срещу Византия.<ref>вж. Fine, 1983, стр. 181 – 187 и Strässle, 2006, I.3.1, стр. 72 срв. Косев, Петров, Тъпкова-Заимова, 1981, стр. 389 – 397</ref> По време на втория си поход отвъд Дунава Светослав се надява, че ще му се отдаде да превземе Цариград. Настъплението му на юг е много бързо и той се превръща в сериозна заплаха за Византия. Ако в завръщането на Борис в България ромеите са виждали възможност опасностите за империята им да намалеят, то планът им не успява. На страната на русите при настъплението им в Тракия през 970 г. се бият и българи.<ref>Пириватрич, Самуиловата държава, София 2000, стр. 70</ref><ref>За битките в Тракия вж. също Златарски, 1971, стр. 571 – 578</ref> Дали комитопулите са били сред тях е трудно да се каже. Твърдата им антивизантийска позиция обаче със сигурност се е радвала на широка подкрепа сред българите. За тяхната популярност по-късно допринася и ролята им за спасяването на българската патриаршия след падането на Преслав през лятото на 971 г. в ръцете на Йоан Цимисхий<ref>Комитопулите приемат избягалия след падането на Преслав патриарх [[Дамян (български патриарх)|Дамян]], като така той може да продължи да бъде глава на българската църква (виж. С. Бобчев, ''„Старобългарски правни паметници“'', стр. 118)</ref><ref>Гюзелев, Васил, България от втората четвърт на Х до началото на XI век (в: Димитров, Илчо (ред.), Кратка история на България, изд. „Наука и изкуство“, София 1983), стр. 68 – 69</ref>, когато Светослав е победен и изтласкан от Подунавието, а Борис – отведен в Константинопол и публично развенчан.<ref>Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в Средновековна България, Изд. „Просвета“, София 1995, ISBN 954-01-0476-9, с. 41</ref>