Разлика между версии на „Самуил“

50 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Премахнати редакции на Kire of Macedonia (б.), към версия на Nk
м (Премахнати редакции на Kire of Macedonia (б.), към версия на Nk)
Етикет: Отмяна
}}
 
'''Самуѝл''' (на македонски езикстаробългарски: {{кирилица|СамоилСамоилъ}}) е [[ПървоПърва македонскобългарска царстводържава|македонскибългарски]] [[цар]]<ref name=CambridgeHist>{{cite book |title = The New Cambridge Medieval History, vol. 3| publisher = Cambridge University Press| year=1999| volume= 3|chapters=23,24|isbn=9780521364478}}</ref>, управлявал [[Първо македонскобългарско царство|македонскиБългария]] от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на [[Комитопули]]те.
 
От около 971 г. Самуил управлява МакедонияБългария съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на [[македонцитебългари]]те, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите [[Борис II]], а впоследствие на [[Роман (цар)|Роман]]. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в македонскатабългарската история.
 
В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на [[Византия|византийския]] император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.
Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от [[сърдечен удар]], който получава при вида на войниците си, ослепени след [[Битка при Беласица|битката при Беласица]].
 
След преждевременната смърт на царя, МакедонияБългария не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на [[Първо македонскобългарско царство|Първото македонскобългарско царство]].
 
== Произход и историческо значение ==
За ранните години на Самуил не се знае много. [[Самуилов надпис|Надписът]] от с. [[Герман (Ном Лерин)|Герман]] край [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] и добавките на епископ [[Михаил Деволски]] към хрониките на [[Скилица]] сочат, че бащата на комитопулите е [[Никола (комит)|Никола]], а майка им – [[Рипсимия]].<ref>B. Prokic. Die Zusätze in der Handschrift des Johannes Scylitzes. München, 1906, p. 28</ref><ref name="Andreev1999">Андреев, 1999, стр. 331 – 334</ref> Нейното име според някои изследователи говори за арменския ѝ произход.<ref>Adontz, N (1938). „Samuel l'Armenien, roi des Bulgares“. MAR Bclsmp (39):p. 37. </ref> Според изворите Никола е бил македонболярин и областен управител от най-високо ниво. В [[латински|латинската]] версия на хрониките на Скилица е наречен ''comes'', а синовете му – ''comites''. Титлата комит е давана на управниците на [[комитат]]и, на които МакедонияБългария е разделена от средата на IX век.<ref>Златарски, т. 1, ч. 2, 1971, стр. 604</ref> Предполага се, че комит Никола е управител на голямата област [[София|Средец]].<ref>Ангелов Д., ''Византия – политическа история'', Издателство „Идея“, Стара Загора, 1994, ISBN 954-8638-06-1, стр. 180</ref> Вероятно той се намира в близки родствени връзки с преславския царски двор – сред потомците му са разпространени имената на владетели от [[Крумова династия|Симеоновия род]].<ref>Благоева, Б. За произхода на цар Самуил, Исторически преглед, № 2, 1966, стр. 91 – 94</ref> Самуил кръщава един от синовете си, [[Гавраил Радомир]], на неговия дядо – Гавраил, брат на Симеон, а племенникът на Самуил, [[Иван Владислав]], кръщава един от своите синове на прадядо си – [[Пресиян]].
 
Предположението, срещащо се в по-стари изследвания, че Самуил е имал съгласно с тогавашния македонскибългарски обичай второ име Стефан, почива на исторически извор, чиято автентичност е оспорена.<ref>[[Иван Снегаров|Снегаров]]: ''История на Охридската Архиепископия'', стр. [http://promacedonia.org/is/is_1_2.html 20]; [[Александър Хилфердинг|Гильфердинг]]: ''[http://books.google.com/books?id=PSbTAAAAMAAJ&printsec=titlepage&source=gbs_v2_summary_r&cad=0 Собраніе сочиненій]'', стр. 199; Пириватрич: ''Самуиловата държава'', стр. [http://www.promacedonia.org/new_books/pirivatrich.html 62 – 72]</ref>
 
Никола вероятно умира преди 970 г.<ref>Все още се водят спорове относно произхода на Никола. Името Рипсимия (''арменски:'' Хрипсиме) е разпространено сред [[арменци]]те, както и имената Давид, Мойсей, Арон и Самуил в [[Арменска църква|Арменската църква]]. Мисълта за арменски произход на Самуил и брат му – Давид, като се отрича Арон и Моисей да са негови братя, е разгледана и развита в светлината на историческите събития от 10 век в Adontz, N (1938). „Samuel l'Armenien, roi des Bulgares“. MAR Bclsmp (39):p. 37.). Арменският хронист [[Степанос Таронци|Стефан Таронски]] (Асохиг, Степан от Тарон) твърди че Самуил и брат му са родени в [[Держан]], [[Армения]]. Естествено имената могат да се носят и от македонцибългари, а високото ниво на комита в македонскатабългарската областна система говори за българският му произход, но титлата comes Самуил и брат му Давид получават във Византия, където първоначално са служили, според споменатия вече Adontz.</ref>
 
Две столетия по-късно управлението на комитопулите легитимира създаването на Втората македонскабългарската държава. Мястото на Самуил в македонската българската държавна традиция, като наследник на Симеон и Петър и предшественик на [[Асеневци]], е засвидетелствано в кореспонденцията на папа [[Инокентий III]] с българския цар Калоян и с унгарския крал Емерих.<ref>[http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10561 Преписката на Инокентий III с македонцитебългарите, ЛИБИ III]</ref><ref>Златарски, В.: ''История на македонскатабългарската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ III'', [http://www.promacedonia.org/vz3/vz3_1_4.htm I.4]</ref> В писмо от 1203 г. [[Калоян]] съобщава, че е натоварил Търновския архиепископ Василий с мисия до папата, „съгласно обичая“ на неговите
{{цитат|предшественици, царете на българите и власите – Симеон, Петър и Самуил, прародители мои, и на всички останали царе на българите...}}
Калоян желае царската му титла да бъде призната от папата:
[[Файл:First Bulgarian Empire (976-1018).png|280п|мини|България при цар Самуил]]
 
=== МакедонияБългария в периода 968 – 976 ===
През 968 г. МакедонияБългария е нападната от русите, начело с княз Светослав, който овладява североизточната част на страната. МакедонскиятБългарският цар Петър умира на 30 януари 969 г.<ref>Според руския хронист Нестор от 12 век, по това време Преслав вече е бил в ръцете на Светослав.</ref><ref>Петров датира смъртта на Петър като настъпила през 970 г. (вж. Косев, Петров, Тъпкова-Заимова, 1981, стр. 389 – 397). По-разпространено е становището, че той умира в началото на 969 г. (вж. Пириватрич, Самуиловата държава, София 2000, стр. 55, 80)</ref> През същата година Светослав е принуден да се завърне в страната си, която е връхлетяна от печенегите. През лятото на 969 г. той предприема втори поход отвъд Дунава.<ref name="Kossev389">Косев, Петров, Тъпкова-Заимова, 1981, стр. 389 – 397</ref><ref name="Fine181">Fine, 1983, стр. 181 – 187</ref> Най-ранната поява на комитопулите в средновековните хроники е едно широко дискутирано известие на Скилица. Според него [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и Самуил, ''„синове на един от велемощните комити,“''<ref>Подбрани извори за българската история, т. II, София 2004, стр. 64</ref> започнали да бунят България, което наложило завръщането на Борис и Роман в родината им (виж. [[Самуил#Тези на историографията в бивша Югославия и Северна Македония|по-долу]]).<ref>Борис и Роман са по всяка вероятност от 963 г. заложници по договор с Византия и пребивават в Цариград (вж. Златарски, 1971, стр. 543 – 545).</ref> На това известие е отделено голямо внимание в контекста на дискусиите около популярната сред историците в края на XIX век ([[Константин Иречек|Иречек]], [[Марин Дринов|Дринов]]) и по-късно отхвърлена теория за ''Западнобългарска държава'', отцепила се от Петровото царство. Някои историци ([[Васил Златарски|Златарски]],<ref>Златарски, 1971, стр. 561 – 566</ref> Петров,<ref name="Kossev389" /> [[Стиепан Антоляк|Антоляк]]) виждат в съобщението важен исторически извор и му дават специфични интерпретации. Други ([[Георгий Острогорски|Острогорски]],<ref>Ostrogorsky, 1963, стр. 250 – 251</ref> [[Виктор Романович Розен|Розен]], Ферлуга) го определят като недостоверно и резултат от особености в начина, по който Скилица подрежда събитията в хрониката си,<ref>В същия дух се изказват Божилов и Гюзелев, които намират за неоправдано доверието на някои историци в съобщението на Скилица. Според тях Борис и Роман не са били заложници по договор с Византия и не е трябвало да се завръщат от Цариград (вж. Божилов, Гюзелев, 1999, стр. 295, 305).</ref> а трети ([[Сърджан Пириватрич|Пириватрич]]) не го отричат категорично, но избягват да го използват като източник на информация за политическата роля на Самуил и братята му в събития от периода 969 – 971 година. Не се поставя под съмнение принадлежността на комитопулите към висшето болярско съсловие изправено в тези смутни години пред нелеката задача да опази българската държавност.[[Файл:South-eastern Europe c. 1000.jpg|280px|мини|Югоизточна Европа около 1000 г. (карта XXXV от „Атлас към историческата география на Европа от Фриман“, 1903)]] Сведенията за завръщането на [[Борис II]] и брат му Роман в Преслав са оскъдни. Известно е обаче, че след превземането на българската столица през 971 г. от византийския император Йоан Цимисхий, българският цар е бил с всичките си царски достойнства. Това говори, че след падането на Преслав в края на 969 г.<ref>Други сражения между българи и руси през 969 освен това, при което Преслав пада в руски ръце, не са известни (виж. Fine, 1983, стр. 184 и Златарски, 1971, стр. 571 – 572).</ref> най-вероятно се е стигнало до споразумение между българите и русите за съвместни действия срещу Византия.<ref>вж. Fine, 1983, стр. 181 – 187 и Strässle, 2006, I.3.1, стр. 72 срв. Косев, Петров, Тъпкова-Заимова, 1981, стр. 389 – 397</ref> По време на втория си поход отвъд Дунава Светослав се надява, че ще му се отдаде да превземе Цариград. Настъплението му на юг е много бързо и той се превръща в сериозна заплаха за Византия. Ако в завръщането на Борис в България ромеите са виждали възможност опасностите за империята им да намалеят, то планът им не успява. На страната на русите при настъплението им в Тракия през 970 г. се бият и българи.<ref>Пириватрич, Самуиловата държава, София 2000, стр. 70</ref><ref>За битките в Тракия вж. също Златарски, 1971, стр. 571 – 578</ref> Дали комитопулите са били сред тях е трудно да се каже. Твърдата им антивизантийска позиция обаче със сигурност се е радвала на широка подкрепа сред българите. За тяхната популярност по-късно допринася и ролята им за спасяването на българската патриаршия след падането на Преслав през лятото на 971 г. в ръцете на Йоан Цимисхий<ref>Комитопулите приемат избягалия след падането на Преслав патриарх [[Дамян (български патриарх)|Дамян]], като така той може да продължи да бъде глава на българската църква (виж. С. Бобчев, ''„Старобългарски правни паметници“'', стр. 118)</ref><ref>Гюзелев, Васил, България от втората четвърт на Х до началото на XI век (в: Димитров, Илчо (ред.), Кратка история на България, изд. „Наука и изкуство“, София 1983), стр. 68 – 69</ref>, когато Светослав е победен и изтласкан от Подунавието, а Борис – отведен в Константинопол и публично развенчан.<ref>Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в Средновековна България, Изд. „Просвета“, София 1995, ISBN 954-01-0476-9, с. 41</ref>
За периода 971 – 976 г. хрониките мълчат. Съобщението за посрещане на български пратеници през март 973 г. от германския император [[Ото I (Свещена Римска империя)|Ото I]] в Кведлинбург не може да се приеме като потвърждение за една вече утвърдена политическа и международна позиция на комитопулите.<ref>Докато Златарски, Петров, Антоляк и други считат, че гостите на Отон са или някои от четиримата братята, или техни представители, Пириватрич посочва възможността те да са българи, живеещи северно от Дунава или представители на Борис II (вж. Пириватрич, 2000, стр. 71 – 72).</ref> Недостатъчното исторически извори за тези пет години позволяват да се правят само догадки за формата на управление в незавзетите от ромеите български земи.<ref name="Guzelev314315">Божилов, Гюзелев, 1999, стр. 314 – 315</ref> В историографията се приема, че четиримата братя са си разпределили властта върху тях. Давид ръководи българските територии в [[Тесалия]] и южна [[Македония (област)|Македония]].<ref name="Guzelev314315" /> Вторият брат – Мойсей, се установява в [[Струмица]].<ref name="Guzelev314315" /> Третият брат, Арон, поема властта над [[София|Средец]].<ref name="Guzelev314315" /> Най-малкият брат, Самуил, управлява [[Видин]] (а според В. Златарски – Преспа<ref>Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html с. 610]</ref>). Смята се, че на Самуил се пада задачата да подготви освобождаването на изгубените български земи на североизток.<ref name="Guzelev314315" /><ref>Д. Ангелов, ''„Византийски влияния върху средновековна България“'', стр. 405</ref> Главната цел и на четиримата братя е да укрепят държавата и да си върнат изгубените български земи<ref>Ал. Милев, ''„Гръцките жития на Климент Охридски“'', София 1966, стр. 124</ref>.