Македонска литературна норма: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 24:
Кодифицираната норма на македонските диалекти, утвърдена през периода 1945 – 1950 г., или така нареченият '''македонски литературен език''', се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на [[Банатска българска книжовна норма|банатската писмена норма]]. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български [[а-говор]].<ref>[[#ИБЕ 1978|Институт за български език (1978)]], стр. 4 – долу.</ref>
 
Македонският език е припознат като самостоятелен от [[Енциклопедия Британика]] и Езиковата енциклопедия на Кембридж,<ref>name="Shea 2008, стрhttps://books. 193"google.bg/books?id=JFohARk4i-AC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PA193#v=onepage&q&f=false</ref> както и учени от международната общност. [[#Danforth 1995|Danforth (1995)]], [http://books.google.bg/books?id=ZmesOn_HhfEC&lpg=PA67&dq=Macedonian%20language&hl=bg&pg=PA67#v=onepage&q&f=false p. 67]</ref> В същото време френската „Голяма енциклопедия на езиците“ не разглежда македонския като отделен език.
 
[[Македонистика]]та се занимава с изучаването на историята, развитието, правописа и други подобни характеристики на тази езикова норма. По т.нар. езиков спор между официалните власти на Република България и Република Северна Македония, от македонска страна се прибягва до политически аргументи и в този смисъл спорът няма развитие (виж [[аусбау-парадигма]]).