Танго: Разлика между версии

'''Танго̀''' (на повечето езици се произнася с ударение на „а“, та̀нго, в България и Франция се среща и с ударение на "о"„о“) е [[музика]]лен [[жанр]] - – [[песен]], [[текст]] и [[танц]].

# В мисионерските колонии на [[йезуит]]ите — – вид гостоприемница

В САЩ и Европа, когато по-голямата част от хората чуят ''танго'', си представят холивудска сцена на двойка която върви напред в [[променадна позиция]]. Танцьорите от танцовите зали, които са запознати с международното (състезателно) танго, си представят тангото, създадено в Англия или стилизираната версия — – американско (бално) танго. Аржентинските танцьори ще си представят различни стилове в аржентинското танго, като [[апиладо]], [[танго нуево]], [[танго салон]], [[милонга]], [[танго-валс]], [[кандомбе]].

Аржентинското танго е сложен социален танц с практически неограничени възможности на импровизацията. За сравнение американското или международното танго са с ясно определена учебна програма и танцьорите научават конкретни стъпки и вариации за състезанията. Аржентинско танго е социалeнсоциален импровизаторски танц, в който водещият (кавалерът) е отговорен да знае и визуализира всяка стъпка която подава на водения (дамата), като запазва баланса си и непрекъснато поддържа контакт и "слуша"„слуша“ за реакцията на дамата. Водещият трябва да направи това уверено, ясно и преди всичко музикално, докато навигира на един претъпкан дансинг, като ако се наложи да прекрати движението и да предпази дамата от нараняване. От друга страна, дамата в аржентинското танго фокусира вниманието си изключително и изцяло към кавалера и веднага трябва да реагира на това, което се иска от нея, чрез движение на краката и торса, като ръцете са гъвкави и не трябва да пречат на движението на кавалера. Дамата трябва да се довери на кавалера за ръководенето на нейните движения, за защитата си и да му предостави пространство и време да танцува елегантно.