Луи XIV: Разлика между версии

 

В [[Изобразително изкуство|изобразителното изкуство]] господства рационализма на епохата, което го отличава от емоционалния характер на испанската [[живопис]].<ref>Jean Anne Vincent, ''History of art'', New York 1967, p. 189</ref> Все пак художниците са различни. [[Никола Пусен]], който живеепреди управлението на Луи, твори скромно в малката си къщичка, докато [[Шарл Льобрюн]] иска „кралска резиденция, лукса на богатата държава, помощници, милостта на краля, патронажа на министър и всеобщото одобрение“.<ref>Claude Schaeffner, ''History of art. The XVIIth century'', London 1965, p. 84</ref> При Льобрюн се вижда как естетиката на класицизма отстъпва пред емоцията на същинския [[барок]]. Макар и почитател на Пусен, той се отдалечава от него. Третият голям художник на епохата е [[Пиер Миняр]] – изтънчен портретист, критикуван от Льобрюн, който не приема изпълнението на творбите му в твърде угоден за краля стил.

 

== Личен живот и семейство ==

=== Мадам дьо Ментнон ===

Всъщност истинското ѝ име е Франсоаз д’Обинье, внучка на [[Теодор Агрипа д'Обине|Агрипа д’Обинье]], приятел на Анри ІV. Хугенотка по рождение и преживяла огромна бедност,<ref>C. C. Dyson, ''Madame de Maintenon : her life and times 1635-1719'', London 1910, pp. 53-54</ref> тя е наета от Монтеспан като възпитателка на децата ѝ от краля. Вдовица на поета Пол Скарон, тя е умна и благовъзпитана. Когато Монтеспан слиза от сцената, Луи ХІV я замества с нови красиви момичета, но никое не се задържа дълго на върха. Междувременно той е привлечен от нейния ум и дълго разговаря с нея, все по-впечатлен. Тъй като тя не е красива, той сам се чуди защо го привлича и физически. Цели две години тя не го допуска в леглото си, но накрая се предава. През януари 1684 г., след смъртта на Мария Терезия, те се женят тайно,<ref>Vizetelly'', The Favourites of Louis XIV'', p. 267</ref> но всъщност всички са наясно с положението. За съжаление тя не може да има деца и се грижи за неговите като свои. Кралят се вслушва в нейните съвети и често я кани на съвети от най-високо равнище. Подарява ѝ титлата маркиза дьо Ментнон, а тя ограничава разкоша на двора, намалява баловете, въвежда повече религиозен дух. Заради това е ненавиждана от много придворни. Смята се, че тя убеждава краля да отмени Нантския едикт, за да обедини народа си в религиозно отношение. Не възразява от време навреме той да се забавлява с млади фаворитки и знае, че никоя не може да я измести. Организира и известният пансион за девойки в Сен-Сир, където те се учат да бъдат добри съпруги.<ref>Еми Мариянска, ''Гувернантката, която става тайната кралица на Краля-Слънце'', https://impressio.dir.bg/litsa/guvernantkata-koyato-stava-taynata-kralitsa-na-kralya-slantse<nowiki/>,посетено на 2.09.2019</ref> Мадам дьо Ментнон надживява краля с четири години и умира през 1719 в Сен-Сир.

 

== Бележки ==