Ветово: Разлика между версии

'''ВятовоВѐтово''' (местно произношение: '''Вя̀тово''') е [[град]] в [[Северна България]], [[област Русе]], административен център на [[община ВятовоВетово]], 3-ти по население в областта след [[Русе]] и [[Бяла (Област Русе)|Бяла]].

През територията на община Ветово протичат подпочвени реки, което дава възможност за направата на дълбокосондажни кладенци „Кайнака“ в град ВятовоВетово и сондажни кладенци в местността „Курторман“ между Глоджево и ВятовоВетово.

|+ Население на ВятовоВетово

ВятовоВетово е древно селище. Споменава се в османотурски извор от 1530 г. като част от Никополския санджак.

До Освобождението във Ветово живеят много малка част българи. Първата компактна група българи идва във ВятовоВетово през 1880 г. от село Топчии, Разградско (общо 14 семейства). После през 1880-те години идват и други български семейства от селата Нисово, Костанденец, Божичен, Осенец, Кривня, Иваново, Червен. Татарите (кримски татари) идват във Ветово още след Кримската война (1853 – 1856). ВятовскиятВетовският краевед и поет Димитър Христов Ковачев (Димитър Вятовски) допуска, че има още няколко вълни през 1860-те. Обща характеристика на селото прави Емине Махмудова Абдиева (1858 – 1954), жителка на Ветово, през 1870-те години:

:Село ВятовоВетово е било разположено само в махала Долна и в част от сегашната махала Копеле. В него живеели няколко фамилии: Караахмедови, Кьомюрджиеви, Махмудови, Пехливанови, Карапанлиеви, Писанцалиеви, Янъкови, Камберови и други... Тогава тези фамилии са ползвали само два кладенеца, които по онова време се намирали в края на селото.

Предполага се, че първото училище във ВятовоВетово е турското училище, но от кога е съществувало не се знае. Първоначално обучението ставало в джамиите, където е имало специални стаи. Сред първите учители в турското училище е Сали Пехливанов. От 1 януари 1947 г. Частното турско основно училище става Държавно малцинствено турско основно училище „Назъм Хикмет“. През 1880 г. в селото е основано и първото българско училище, което се помещавало в частна къща. Пръв учител бил даскал Минчо, който бил учител и шивач. Други учители в това училище са били Станчо Друмев Джамбазов (1882 – 1883) и Иван Пинтев (1883). През 1884 г. започнало строежът на сградата на училището, като средствата се осигуряват от дарения. През 1885 г. строежът е завършен и учебната 1885 – 1886 г. занятията се провеждат в новото училище. На 22 декември 1900 г. в сградата пламнало пожар, което унищожило всичко. През 1912 г. поради нарастващия брой на учениците възниква и първоначалното училище „Христо Ботев“. През 1920 – 1921 г. е открита и прогимназията „Васил Левски“, която на 5 септември 1953 г. се обединява с начално училище „Хр. Г. Данов“ под името НОУ „Васил Левски“. На 1 януари 1960 г. НОУ „Васил Левски“ се обединява с НОУ „Назъм Хикмет“. Друго училище, което е съществувало във Ветово е Допълнителното земеделско училище, разкрито на 5 ноември 1939 г.

Народно читалище „Селска пробуда“ е учредено в с. ВятовоВетово на 22 февруари 1909 г. като член на Русенския околийски читалищен съюз и Върховния читалищен съюз. Читалището има библиотека и читалня, урежда сказки и четения, литературно-музикални вечеринки и утра, театрални представления, вечерни и неделни образователни и професионални курсове. В читалището се организират художествени и промишлено-стопански изложби, екскурзии за членовете. По време на Първата световна война читалището временно прекратява дейността си, поради мобилизацията на всички членове, но на 22 декември 1918 г. тя е възстановена. Читалище „Селска пробуда“ продължава дейността си и след 1944 г. До 1950 г. издръжката на читалището идва от наемите на читалищните ниви. През 1954 г. читалището се преименува на „Н. Й. Вапцаров“.

Джамията, намиращата се в центъра на града, е построена около 1667 г. Нейното минаре е срутено след земетресението от 1977 г. През 1903 г. с общи усилия на всички етноси от ВятовоВетово е построена църквата „Св. Иван Рилски“. През 1925 г. е построена т.нар. „Татарска джамия“.

ТКЗС във ВятовоВетово е създадено на 13 август 1945 г. На 4 септември 1974 г. селото е обявено за град.

Кметове на ВятовоВетово:{{колони|3|

Във ВятовоВетово има църква, 2 джамии и месджит (джамия).

По поречието на Бели Лом към местността Башака се намира скален манастир от времето на Второто българско царство. На излизане от ВятовоВетово по посока гр. Глоджево (след т. нар. Ува или Букурещка махала) се намира Райчов камък.