Световна банка: Разлика между версии

|caption = Управление на Световната банка, [[Вашингтон]].

|established = Julyюли 1944

'''Световната банка''' ('''СБ''') ({{lang|en|World Bank}}) е [[международна финансова организация]], която осигурява [[Ливъридж|подпомагащи заеми]] <ref>{{икона|en}} "[http://web.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/EXTABOUTUS/0,,pagePK:50004410~piPK:36602~theSitePK:29708,00.html About Us]". [http://www.worldbank.org/ World Bank]. 2008-10-14. Линк от 2008-11-09</ref> на [[развиващи се страни|развиващите се страни]] за [[инфраструктура|капиталови програми]]. Световната банка е изложила като своя цел намаляването на [[бедност]]та. По [[закон]] всички нейни решения трябва да бъдат ръководени от ангажимента за спомагане на [[преки чужди инвестиции|чуждите инвестиции]], [[международната търговия]] и подпомагане на [[капитал]]овото инвестиране. <ref>{{икона|en}} "[http://web.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/EXTABOUTUS/0,,contentMDK:20049563~pagePK:43912~menuPK:58863~piPK:36602,00.html#I1 About Us]". [http://www.worldbank.org/ World Bank]. 2010-09-03. Линк от 2010-09-03.</ref> Световната банка е един от най-големите световни източници на помощи за развитие. Тя е собственост на повече от 180 държави- членки, чиито виждания и интереси са представени в Управителния съвет и базирания във [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]] Съвет на директорите. Държавите- членки са акционерите, които имат властта да взимат решения в Световната банка.

* [[Международна банка за възстановяване и развитие]] (МБВР) – International Bank for Reconstruction and Development (IBRD) и

* [[Международна асоциация за развитие]] (МАР) – International Development Association (IDA);

докато [[Група на Световната банка|Групата на Световната банка]], освен тези две, включва и още три институции :<ref name="WBFAQ">{{цитат уеб |заглавие=About The World Bank (FAQs) |издател=[http://www.worldbank.org World Bank] |уеб_адрес=http://go.worldbank.org/1M3PFQQMD0 |достъп_дата=7 октомври 2007|език=en }}</ref>:

* [[Международна финансова корпорация]] (МФК) – International Finance Corporation (IFC);

* [[Агенция за многостранни инвестиционни гаранции]] (АМИГ) – Multilateral Investment Guarantee Agency (MIGA);

* [[Международен център за регулиране на инвестиционните спорове]] (МЦУИС) – International Centre for Settlement of Investment Disputes (ICSID).

[[Файл:WhiteandKeynes.jpg|мини|[[Джон Мейнард Кейнс]] (дясно) представлява [[Великобритания]] на конференцията, а [[Хенри Декстър Уайт]] (ляво) представлява [[САЩ]].]]

От самото начало, до 1967 година банката отпуска сравнително малко кредити. Наблюдава се фискален консерватизъм и внимателно проучване на кандидатурите за получаване на кредит.

Президентът на банката [[Джон Макклой]] избира Франция да бъде първата страна, която да получи финансова помощ; две други кандидатури от Полша и Чили са отхвърлени. Заемът е в размер на 250 милиона щатски долара, което, освен че е половината от исканата сума, се поставят и много строги условия. Държавният департамент на Съединените щати, казва на Френскотофренското правителство, че комунистическите елементи в Кабинетакабинета трябва да бъдат премахнати. Френското правителство се съобразява с този диктат и премахва Държавната комунистическа коалиция. Заемът за Франция е отпуснат за броени часове.

През 1980 г. А. Клаузен заема мястото на Макнамара, след като бива номиниран от президента в САЩ – Джими Картър. Картър заменя голям брой служители от ерата на Макнамара и въвежда нов идеологичен фокус в банката. Заменянето на главниятглавния икономист Холис Б. Ченъри с Ан Крюгер, през 1982 г. бележи значителна промяна в политиката на банката. Крюгер е всеизвестна с критиките си към финансирането за развитие на страните от третия свят.

В края на осемдесетте години, УНИЦЕФ докладва, че структурните програми на Световната Банкабанка са отговорни за „намалени нива в образованието, храненето и здравето на десетки милиони деца в Азия, Латинска Америка и Африка“.

Президентът на банката, понастоящем [[Джим Йон Ким]], е отговорен за водене на срещите на Борда на директорите и за цялостен мениджмънт на банката. Традиционно Президентътпрезидентът на СБ е винаги бил с американско гражданство и номиниран от САЩ, който е най-големият акционер в банката. Номинацията се предлага за одобрение от Борда на управителите, и се равнява на петгодишен, обновим, мандат.<ref name='Organization'>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://web.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/EXTABOUTUS/0,,contentMDK:20040580~menuPK:1696997~pagePK:51123644~piPK:329829~theSitePK:29708,00.html |заглавие=Organization|достъп_дата=25 март 2009 |издател=The World Bank Group|език=en}}</ref>

Получената от кредитоискателя заявление за финансиране на проекта се оценя, за да се провери дали проектът е приемлив в икономически, финансов, социален и екологичен план. В етапа на преговорите за сключване на заем, банката и кредитополучателя съгласуват задачите по развитието на проекта, компонентите на проекта, очакваните резултати и показателите за изпълнение на проекта и плана за изпълнение, както и графика за изплащане на заема. По време на реализацията на проекта, банката наблюдава използваните средства и оценява резултатите от реализацията на проектите. 3/4 от средствата по непогасените заеми се управляват от страна на директори по страни, които работят в постоянните представителства на банката в страните- членки. В тези постоянни представителства работят около 30% от служителите на банката, като те наброяват почти 100 по целия свят.

Понастоящем, Световната банка участва във финансированетофинансирането на над 1800 проекта – практически във всички сектори на икономиката на развиващите се страни. Финансират се проекти в най-различни области на дейност. Като пример е развитието на микрокредитирането в [[Босна и Херцеговина]], повишаването на ефективността на профилактиката за СПИН в [[Гвинея]], поддръжката на образованието на девойките в [[Бангладеш]], повишаването на ефективността на здравеопазването в [[Мексико]], съдействието за възстановяване при провъзгласяването на независимостта на [[Източен Тимор]] и оказването помощ на [[Индия]] при отстраняването на последствията от разрушителното земетресение в щата [[Гуджарат]].<ref name="Pp">[http://go.worldbank.org/4SRHW0N560 Всемирный банк. Проекты]</ref>

Световната банка осъществява не само финансова поддръжка на страните- членки. Дейността ѝ е фокусирана и върху оказването на анализаторски и консултационни услуги, от които се нуждаят развиващите се страни. Банката се занимава с изследователска работа по широк кръг от въпроси като околната среда, бедността, търговията и глобализацията, икономическите и отрасловите изследвания в конкретни сектори. Банката анализира перспективите за икономическото развитие на страните, в това число, например, банковия и/или финансов сектор, търговията, проблемите на бедността и системата за [[социална защита]].

Институтът на Световната банка ИСБ (англ. ''World Bank Institute'') е един от инструментите за реализацията на политиката по разпространението на знания. ИСБ работи с политици, бизнесмени, технически специалисти и други категории граждани, както и с университети и учебни центрове от различни страни.

| Адвокат, управителен директор на Bank„Bank of AmericaAmerica“

| Здравен експерт и преподавател&nbsp;<ref name="Dnevnik-16-04-2012">{{Цитат уеб

[[Международната банка за възстановяване и развитие]] (МБВР) е собственост на 186 държави- членки, докато [[Международната асоциация за развитие]] има 168 членове .<ref>{{икона|en}} "[http://go.worldbank.org/Y33OQYNE90 Members]". The World Bank Group. Линк от 6 февруари 2008</ref>. Държавите- членки са акционерите, които имат силата да взимат решения. За да стане член на МБВР, според учредителниятучредителния договор, една страна трябва първо да се присъедини към Международния валутен фонд и само членове на МБВР имат възможност да участват в другите институции на банката (МАР, МФК и АМИГ).<ref>{{cite web|url=http://go.worldbank.org/PTLVNJ9DB0 |title=Member countries |accessdate=6 февруари 2008 |publisher=The World Bank Group}}</ref>

Държави- членки на Световната банка са:

Световната банка е критикувана отдавна от [[неправителствени организации]], като групата за права на местни – [[Survival International]], както и членове на академията, включително нейният бивш Главен икономист [[Джоузеф Стиглиц]], който е еднакво критичен и към [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]], [[Министерство на финансите на САЩ]], търговските преговарящи на САЩ и други развити страни.<ref name=stiglitz>Вж [[Джоузеф Стиглиц|Joseph Stiglitz]], ''The Roaring Nineties'', ''Globalization and Its Discontents'', и ''Making Globalization Work''.<!--Необходимо е уточнение.--></ref> Критиците твърдят, че политиките на реформите на така наречения [[свободен пазар]], които Банката поддържа са често във вреда за [[икономическо развитие|икономическото развитие]], ако бъдат приложени неправилно или твърде бързо („[[шокова терапия (икономика)|шокова терапия]]“), в погрешна последователност или в слаби, откъм конкурентоспособности икономики.<ref name=stiglitz /><ref>{{cite book |title=Exotic No More: Anthropology on the Front Lines |last=MacClancy |first=Jeremy |publisher=University Of Chicago Press|year=2002 |isbn=0226500136|език=en}}</ref>

Една от най-силните критики към Световната банка е заради начина, по който тя е управлявана. Докато Банката представя 186 страни, то тя в действителност е ръководена от малка група нейни членове на икономически силни и с власт страни. Тези страни избират ръководството и старшия мениджмънт на Световната банка и по този начин техните интереси я доминират.<ref>{{икона|en}} Woods, Ngaire. ''The Globalizers: The IMF, the World Bank, and Their Borrowers''. Ithica and London: Cornell University Press, 2006, стр. 190</ref>

През 1990-те, Световната банка и МВФ изковават [[Вашингтонски консенсус|Вашингтонския консенсус]], – политики, които включват [[дерегулация]] и либерализация на пазарите, [[приватизация]] и [[реформа на военната служба в развиващите се страни|редуциране на отбрана и военни сили]]. Макар, че Вашингтонския консенсус е постигнат като политика, която най-добре ще предложи развитие, той е критикуван за игнориране на труда и работните места, и как реформите, като приватизация са проведени. Според мнозина Вашингтонския консенсус е наблегнал твърде много на растежа на БВП, и не достатъчнонедостатъчно на постоянството в растежа или дали този растеж е в крайна сметка по-добър за стандартите на живот.<ref>{{икона|en}} Stiglitz, Joseph E. ''Making Globalization Work''. New York and London: W.W. Norton & Company, 2006, стр. 17</ref>

Някои анализатори показват, че Световната банка увеличава бедността и е била във вреда за [[околна среда|околната среда]], [[здравна система|здравните системи на държави]] и [[културно разнообразие|културното разнообразие]].<ref>{{цитат уеб |заглавие=Criticism of World Trade Organization, World Bank and International Monetary Fund – редакторска статия |издател=[[Икономист]] (оригинал), по-късно препубликувана в [http://www.bnet.com/?tag=header;logo BNET Business Network] |дата=2000 – 09 |уеб_адрес=http://findarticles.com/p/articles/mi_m2465/is_6_30/ai_65653637 |достъп_дата=7 октомври 2007|архив_уеб_адрес=http://archive.is/i5d4|архив_дата=9 юли 2012|език=en }}</ref> Някои критици твърдят, също така, че Световната банка непрестанно поддържа свой [[неолиберален]] дневен ред, налагайки политики на развиващите се страни, които са били вредни, деструктивни и насочени срещу развитието.<ref>{{икона|en}} Uvin, P. (2002) [http://fletcher.tufts.edu/praxis/archives/xvii/Uvin.pdf On High Moral Ground: The Incorporation of Human Rights by the Development Enterprise]. В: PRAXIS The Fletcher Journal of Development Studies, том XVII стр. 1 – 11. Medford MA: Tufts University.</ref><ref>{{икона|en}} Hertz, N. (2004) ''I.O.U.: The Debt Threat and Why We Must Defuse It''. London: Harper Perennial.</ref>

За най-бедните развиващи се страни в света, плановете за помощ на банката се базират на стратегии за намаляване на бедността. Комбинирайки внимателно изследване на местните групи с обширен анализ на икономическото и финансово състояние на дадена страна, Световната банка разработва стратегия, предназначена единствено и само за въпросната страна. Тогава правителството идентифицира приоритетите и целите на страната за намаляване на бедността и Световната банка съответно очертава усилията си за помощ.

Четирдесет и пет страни получихаса получили 25.,1 милиарда щатски долара в „помощ за най-бедните страни на света“, – помощ, която отива при Международната Асоциацияасоциация за Развитиеразвитие към Световната Банкабанка, която разпределя заемите между осемте най-бедни държави.