Лек крайцер: Разлика между версии

}}</ref> е принудителна, тъй като във Втория Лондонски договор от 1936 г. е ограничена водоизместимостта на новите крайцери до 8000 тона. Първоначалните планове за строителство на намалени „Бруклини“ са отхвърлени, и американския флот избира проекта за неголям крайцер, предназначен за съвместни действия с разрушителите. Въоръжението е съставено от 16 127 mm [[Универсална артилерия|универсални оръдия]], на по-късните крайцери техният брой е намален за сметка на зенитните автомати. Този проект се получава не много удачен – като крайцери „Атлантите“ нямат достатъчно огнева мощ и брониране, а като кораби за [[ПВО]] – системи за управление на зенитния огън.<ref name="USA_WW2-17">{{cite

}}</ref>. До влизането на САЩ във [[Втората световна война]] флота успява да получи 4 крайцера от този тип.

[[Файл:USS Worcester (CL-144) underway in the Mediterranean Sea in June 1950 (NH 91832).jpg|мини|250px|Лекият крайцер „Устър“.]]

Продължава постройката на леките крайцери от типа „Атланта“. В периода 1942 – 1946 г. американският флот получава 7 такива кораба, разделени на 2-ра и 3-та серия, като последните имат значителни отличия от прототипа.{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=239}}.

}}</ref>, но успяват да заложат само 2, влезли в строй след войната. Черешката на тортата при тези оригинални кораби е батареята универсални 152 mm оръдия на главния калибър, предназначени за борбыборба с високолетящи бомбардировачи. [[Артилерия]]та се получава неудачна и проектапроектът няма продължение.

Великобритания продължава строителството на крайцерските серии, заложени още преди войната. От 1940 г. започват да влизат в строй крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Фиджи“|Фиджи]]“ ({{lang|en|Fiji}} – ''Colony'' 1-ва серия), представляващи намален вариант на [[Леки крайцери тип „Глостър“|крайцерите тип „Глостър“]].{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници =91}}. В периода 1940 – 1942 г. Кралският флот получава 8 крайцера от този тип. Въпреки това, големите загуби през първите години на войната изискват попълването с крайцери, за това са заложени още 3 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Цейлон“|Цейлон]]“ ({{lang|en|Ceylon}} – ''Colony'' 2-ра серия). Артилерията на главния им калибър е съкратена, и за сметка на това е увеличен броя на зенитните автомати.{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=98}}.

Освен това, продължава развитието на крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Белона“|Подобрен „Дидо“Белона]]“ – в усъвършенстван вариант. В периода 1942 – 1944 г. в строй влизат 5 крайцера от този тип. Количеството на универсалните оръдия при тях е намалено, а измененията в системите за управление на зенитниятзенитния огън позволява да се повиши неговата ефективност.{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=95}}.

СССР поради обстоятелствата не може да си позволи себе мащабно строителство на големи кораби. С началото на войната е замразена постройката на леките крайцери от проекта 68. Само на Далечния Изток успяват да достроят заложените още преди войната 2 леки крайцера от проекта 26-бис.<ref>{{cite

}}</ref>.

Италианците в хода на войната успяват да достроят едва 3 от 12 заложени крайцера тип „Капитани Романи“ и правят неуспешен опит да преустроят конфискуваните на стапела тайландски кораби в крайцери ПВО тип „[[Леки крайцери тип „Етна“|Етна]]“ (''Etna'').{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници =169}}. Немските корабостроители се ограничават само с разработката на няколко проекта на кораби от този клас, като до залагане не се стига изобщо. Японците дострояват 4 леки крайцера, заложени още преди войната.

От неутралните страни строителство на крайцери през този период води само [[Швеция]]. По задание на шведите италианската фирма ''CDRA'' проектира крайцер на основа на своя проект за сиамскиясиамски флот. Двете единици на типа „[[Леки крайцери тип „Тре Крунур“|Тре Крунур]]“ (''Tre Cronor'') са заложени през 1943 г., но строителството се води бавно и е завършено едва след войната.{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=288}}.

В следвоенния период строителството на нови леки крайцери в западните страни е много ограничено. [[САЩ]] и [[Великобритания]] и без това притежават огромни флотове, в пъти превъзхождащи всеки потенциален противник. В частност, американските ВМС наброяват 59<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страници =560}}</ref> леки крайцера, британските – 50<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страници =487 – 489}}</ref>. Освен това, голямо влияние върху развитието на флотовете оказва неопределеността, свързана с появата на новите средства за борба – ядреното оръжие и управляемите ракети.

[[Файл:Engl.Kreuzer Lion.jpg|мини|250px|Лекият крайцер „Лайън“ тип „Тайгър“.]]

Великобритания, намираща се в сложно икономическо положение, започва мащабно съкращение на флота. В периода 1945 – 1955 г. са отписани 32 крайцера, предадени са на [[Индия]] 2 крайцера, а на гоминдановски [[Китай]] – 1. Дострояват само два крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Минотавър“|Суифтшър]]“ ({{lang|en|Swiftsure}}) – усъвършенствана версия на „Колониите“.<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страници =576}}</ref> леки крайцера, британските – 50<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страници =487 – 489}}</ref>. Още 3 кораба от серията стоят недостроени до 1954 г., когато е прието решение да се доправят като крайцери тип „[[Леки крайцери тип „Тайгър“|Тайгър]]“ ({{lang|en|Tiger}}), които имат съдбата да са последните чисто артилерийски крайцери в света.<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страници =560}}</ref> леки крайцера, британските – 50<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страници =504}}</ref>

Френският флот наброява след войната 9 крайцера, 2 от тях са отписани от флота в периода 1945 – 1955 г. Строителството на крайцерите „[[Леки крайцери тип „Де Грас“|Де Грас]]“, заложени още през 1939 г., е продължено по изменен проект и завършено през 1956 г.<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страници = 560}}</ref> леки крайцера, британските – 50<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страници =108}}</ref>

Холандският флот има към края на 1945 г. 2 крайцера в бойниятбойния си състав и още два са достроени в периода 1950 – 1953 г. по изменениятизменения проект „[[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|Де Зевен Провинсен]]“.<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страници =272}}</ref>

[[СССР]] разполага към края на 1945 г. с 8 крайцера и още два крайцера получени по репарации от [[Германия]] и Италия. Двата крайцера („[[Красний Кавказ (лек крайцер, 1916)|Красний Кавказ]]“, „[[Красний Крим (лек крайцер, 1915)|Красний Крим]]“) са списани през 1953 г. Но именно крайцерите заедно с [[подводница|подводниците]] заемат в съветските корабостроителни програми от 1940—19501940 – 1950-те години най-важното място.

Предварителният вариант на първата слевоенна корабостроителна програма на СССР предвижда, в частност, постройката на 102 крайцера от различни типове, включаявключителнл 30 със 180 mm артилерия и 60 със 152 mm.<ref>

}}</ref>. Поради явната неадекватност на подобни планове, в програмата за строителство на флота за периода 1945 – 1955 г. е планирано строителството на 34 крайцера, в т.ч. 30 леки.ref>

}}</ref> Към 1950 г. са достроени по коригиран проект заложените преди войната крайцери на проекта „[[Крайцери проект 68-К|68К]]“. В периода 1953 – 1957 г. влизат в строй 15 крайцера от проекта „[[Крайцери проект 68-бис|68-бис]]“, още 6 крайцера от този тип са дадени на скрап във висока степен на готовност. По своите основни характеристики те превъзхождат своите английски събратя, още намиращи се в строй в средата на 501950-те години, и съответстват на американските кораби от 1940-те години.<ref>{{cite

}}</ref>.

Освен това, се води и интензивна разработка на нови проекти артилерийски крайцери. Така например, се предполага залагането на 5 крайцера от проекта 84, имащи 180 mm универсални оръдия като главен калибър.<ref>

}}</ref>. Също е разработен проект за малък лек крайцер (МЛК), снабден със 130 mm универсален калибър.<ref>

}}</ref> Дейността на [[Никита Хрушчов|Н. С. Хрушчов]] слага край на тези планове. Въпреки това, съветските крайцери на проекта 68-бис се числят в състава на флота до края на 1980-те години.<ref>{{cite

}}</ref>.

Към началото на 2008 г. в състава на флотовете по света има само един лек крайцер – перуанският „Алмиранте Грау“, бивш холандски „Де Зевен Провинсен“.<ref>

}}</ref>.

В СССР към модернизация на леките крайцери в ракетни пристъпват в края на април 1955 г., когато на корабостроителния завод №444№ 444 в [[Николаев]] (бъдещ [[Черноморски корабостроителен завод]]) започва преоборудването на лекият крайцер от проекта 68-бис „[[Адмирал Нахимов (лек крайцер, 1951)|Адмирал Нахимов]]“ по проекта 67ЕП. В хода на модернизацията крайцерите в носовата част на кораба получават открита пускова установка на неподвижна основа, предназначена за крилати [[противокорабна ракета|противокорабни ракети]] [[КСС (ПКР)|КСС]] с максимална далечина на пуск 43 km<ref>{{cite

|страници =4}}</ref>. Изпитанията на ракетите на крайцера са от октомври 1955 до 26 април 1956 г. и повторно от 3 юни до 22 декември 1956 г., в хода на които на 22 януари 1956 г. е произведен първият в света пуск на корабна [[крилата ракета]].<ref>{{cite

|страници =5 – 6}}</ref>.

В края на 1950-те един от крайцерите на проекта „[[Крайцери проект 68-бис|68К]]“, „[[Дзержинский (лек крайцер, 1950)|Дзержинский]]“ е преоборудван по проекта 70-Е с установка на [[Зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[С-75 Двина|М-2 „Волхов-М“]], но опита се оказва неуспешен и се отказват от преустройството на останалите крайцери.<ref name="KSF">{{cite

|страници =58}}</ref>.

Замислени като тясноспециализирани кораби, леките крайцери непрекъснато еволюират в течение на четири десетилетия. На прехода 1940—19501940 – 1950-те години те достигат доста голяма степен на съвършенство, превръщайки се в почти универсални бойни единици, способни да изпълняват едва ли не всички задачи на флота, за изключение, може би, на противолодъчната борба. Но, както често се случва в историята, артилерийските крайцери, в т.ч. и леките, стават жертва на военнотехническия прогрес. Бурното развитие на авиацията и ракетното оръжие достатъчно бързо превръща леките крайцери в остарели кораби, пригодни главно за огнева поддръжка на десантните операции. Именно в такава роля те се използват редица локални конфликта, изпълнявайки ролята на големи [[Канонерска лодка|канонерски лодки]]. Но даже и в това си качество те изостават пред своите по-големи събратя – [[линеен кораб|линкорите]] и [[Тежък крайцер|тежките крайцери]]<ref name="USA_WW2-17"/>.

Едновременно се изменя и военно-стратегическата обстановка на океанските театри на предполагаемата Трета световна война. Съветският надводен флот е прекалено слаб за морски сражения в класически стил, а в борбата с многочислените съветски [[подводница|подводни лодки]] артилерийските крайцери не могат да помогнат с нищо, което и предопределя достатъчно бързото отписване на леките крайцери от действащият състав на водещите флотове в света. Що се касае масовото строителство на леки крайцери в СССР през 1950-те години, то то се обуславя с желанието на Сталин да създаде океански флот, а също необходимостта да има относително мощни, макар и остарели кораби в реда на отслабения и неспособен напълно да контролира даже Черно и Балтийско море съветски флот, макар към момента на залагането на тези кораби те да са по право едни от най-добрите в своя тип, а по-късно са годни да оперират като оръжие за сдържане на самолетоносачите на САЩ до появата на мощните ракетни крайцери.<ref name="KSF"/>.