Фирдоуси: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Живот: сег. истор, вътр.препр
мРедакция без резюме
Ред 44:
По-късно по стечение на обстоятелствата Махмуд в крайна сметка за пръв път чува няколко двустишия от „Шах-наме“. Когато разбира коя е творбата, той помилва Фирдоуси и дори решава да му се реваншира. По това време след тежки пътувания и скитания поетът е отново в родния си град. Султанът изпратил в Тус керван със жълтици, но докато влизал през западната врата „Рудбар“ на път за Табаран, през източната врата „Ризан“ изнасяли вече ковчега с тялото на Фирдоуси. Тъй като изповядвал ревностен [[зороастризъм]] до края на живота си, местният проповедник не позволил един ''рафиди'' (неверник) да бъде погребан в мюсюлманско гробище. Фирдоуси бил положен в градина отвъд портите на града. Жълтиците били предложени на дъщеря му (според някои източници сестра му), която гордо ги отказала. Когато научил за това, султанът разпоредил с тях да възстановят [[Кервансарай|кервансарая]] в Чаха на пътя от [[Мерв]] за Нишапур, а също така да изгонят от града духовника, попречил поета да бъде погребан с почести.
 
Извън легендите, конфликтът между Махмуд и Фирдоуси се корени в историята. Освободилите се от арабско владичество местни владетели в Саманидската държава се оказват неспособни да окажат адекватен отпор на тюрките и през [[999]] г. столицата Бухара пада под тяхна власт. Тронът е зает именно от султан Махмуд – наемен тюркски воин на Саманидите. Като ислямски монарх той не може да приеме явната антитурска[[Туран|антитуранска]] и антиарабска пропаганда в „Шах-наме“.
 
=== Последни години и смърт ===