Методий Кусев: Разлика между версии

Роден е през септември<ref name="razum.va.2">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.razum.org/index.php?option=com_content&view=article&catid=8%3Abroi-2-2003&id=67%3Amitropolit-metodii-kusev-i-natzionalniqt-vupros-&lang=bg&limitstart=1| заглавие=Митрополит Методий Кусев и националният въпрос | достъп_дата=12 май 2013 г | фамилно_име=Алтънов| първо_име=Велислав| труд=Списание „[[Разум (списание)|Разум: Теоретично списание за политика и култура]]“, брой 2 за 2003 година, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 143 – 177. Цитирано по www.razum.org страница 2| издател=Институт „Разум“}}</ref> 1838 или 1840 година<ref name="ЕБ">Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 208.</ref> в големия български македонски град [[Прилеп (град)|Прилеп]] със светското име '''Тодор (Тоде) Йовчев Кусев'''. Той е шесто дете в семейството на търговеца на тютюн Йовче и жена му Екатерина.<ref name="pravoslavieto">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm | заглавие=Митрополит Методий Кусев – Църковна и обществена дейност | достъп_дата=12 май 2013 г | фамилно_име=Гугов| първо_име=Георги| издател=pravoslavieto.com}}</ref><ref name="pravoslavieto3">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm | заглавие=Metropolitan Methodii Koussev. Life and Work | достъп_дата=12 май 2013 г| фамилно_име=Фондация митрополит Методи Кусев| издател=pravoslavieto.com}}</ref> Родителите на Тодор умират рано. Той и братята и сестра му са отгледани и образовани от съграждани.<ref name="razum.va.2"/> Братята му Гьорче и Константин развиват широка търговска дейност и се замогват.<ref>Македония през погледа на австрийски консули, 1851 – 1877/78, Подбор и редакция В. Паскалева, т. I (1851 – 1865), София 1994, с. 62./Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851 – 1877/78, Herausgegeben von V. Paskaleva, Band I (1851 – 1865), Sofia 1994, р. 62.</ref> Брат му Даме Кусев е член на създадената в 1867 година революционна организация [[Неа Филики Етерия]].<ref>{{cite book |title= Градъ Прилѣпъ |last=Трайчевъ |first=Георги |authorlink= |coauthors= |year= 1925 |publisher=Македонска библиотека № 6. Печатница „Фотиновъ“ №1 |location= София |isbn= |pages= 202 |url=http://www.strumski.com/books/Град%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%20%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF20Прилеп.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> Племенникът му [[Георги Кусев]] е виден български индустриалец.<ref>{{cite book |title= Алманах на българските индустриалци 1878 – 1947 |last= Станева|first= Евелина |year= 1995 |publisher=Издателска къща „Христо Ботев“ |location=София |pages=87 – 88 }}</ref> Тодор завършва първоначално образование в родния си град в частното училище на хаджи поп [[Костадин Дингов]], а след това гръцката прогимназия.<ref name="pravoslavieto2">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm | заглавие=Митрополит Методий Кусев – живот в дати | достъп_дата=12 май 2013 г | труд=Списание „Домино“, брой 37, 1998 година| издател=Цитирано по pravoslavieto.com}}</ref> Тодор Кусев взема участие в организирането на еснафските сдружения в града, прогонването на гъркоманите от църквата и училището и основаването на българското читалище „Надежда“ и неделното училище в 1867 година.<ref name="pravoslavieto3"/> Кусев става един от водачите на българското църковно движение в Прилеп, като е водач на партията на младите в [[Прилепска българска община|Прилепската българска община]]. При раздялата с гъркоманите, които в 1871 година си построяват [[Преображение Господне (Прилеп)|нова църква]], Кусев заявява в реч в българската църква:

По време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] архимандрит Методий се застъпва пред турските власти в защита на разбунтувалите се села и предотвратява второ клане в [[Перущица]].<ref name="razum.va.4">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.razum.org/index.php?option=com_content&view=article&catid=8%3Abroi-2-2003&id=67%3Amitropolit-metodii-kusev-i-natzionalniqt-vupros-&lang=bg&limitstart=3| заглавие=Митрополит Методий Кусев и националният въпрос | достъп_дата=12 май 2013 г | фамилно_име=Алтънов| първо_име=Велислав| труд=Списание „[[Разум (списание)|Разум: Теоретично списание за политика и култура]]“, брой 2 за 2003 година, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 143 – 177. Цитирано по www.razum.org страница 4| издател=Институт „Разум“}}</ref> Заедно с пловдивския митрополит [[Панарет Пловдивски|Панарет]], епископ [[Гервасий Сливенски|Гервасий Левкийски]] и дякон [[Максим Пловдивски|Максим Пелов]] събира сведения за издевателствата, извършени над българското християнско население при потушаването на въстанието, и ги пренася тайно в Цариград през май 1876.<ref name="pravoslavieto2"/> Начело на създадената от Екзархията „Народна комисия“ (в която влизат още [[Константин Величков]], [[Георги Тишев]], [[Стефан Панаретов]] и [[Иван Славейков]]),<ref>Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879, Издателство на Българската академия на науките, София, 1989, стр. 221.</ref><ref name="Максим 29">{{cite book |title= Автобиография. Спомени |last=Скопски и Пловдивски митрополит Максим |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1993 |publisher=ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“ |location=София |isbn=954-445-080-7 |pages= 29 |url= |accessdate=}}</ref> архимандрит Методий обработва събраните свидетелства в изложения до дипломатическите представителства и кореспондентите на европейските вестници в османската столица.<ref name="pravoslavieto"/> Резултат от това е статията на [[Едвин Пиърс]] от 23 юни в опозиционния лондонски вестник „[[Дейли Нюз (1846 - 1930)|Дейли Нюз]]“ за жестокостите над българите, последвана от [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]] на [[Велики сили|Великите сили]].<ref>{{cite journal |last= Grogan |first= Ellinor F. B. |title=The Bishop of Stara Zagora |journal= The Slavonic Review |date=March 1923 |volume= 1|issue=3 |url = http://www.jstor.org/stable/4201662 |pages= 641-642 |accessdate=14 юни 2018 |via= JSTOR}}</ref><ref name="pravoslavieto2"/>

Митрополит Методий участва в редица патриотични инициативи. В 1895 година заедно с [[Илия Георгов]], [[Георги Паунчев]] и [[Георги Капчев]] влиза в делегация, която от името на Македонския комитет в Плоещ моли руското правителство за прилагане на обещаните от Берлинския конгрес реформи в Македония.<ref>Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 – 1899), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, 2003, стр. 245.</ref> В 1898 година организира честване на 30-годишнината от смъртта на [[Хаджи Димитър]] и четата му на връх Бузлуджа. Полага и освещава основите на бъдещия паметник и параклис на лобното място на четниците.<ref name="pravoslavieto2"/> В 1902 година Методий се противопоставя на плановете [[Шипченски манастир|Шипченският манастир „Рождество Христово“]] да бъде осветен само от руски духовници, тъй като българските са схизматични,<ref>Бойдев, Васил. От поручик до генерал. Спомени, София, 2012, стр. 17.</ref> и води службата по освещаване храм-паметника.<ref name="pravoslavieto"/><ref name="Църнушанов 46">{{cite book | title = Големият български възрожденец митрополит Методий Кусев | last = Църнушанов | first = Коста | authorlink = Коста Църнушанов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1992 | edition = | publisher = ВМРО-СМД | location = София | isbn = | doi = | pages = 46 | url = http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/kosta-curnushanov-golemiat-bulgarski.html | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>