Разлика между версии на „Марк II Ксилокарав“

м
({{lang-el}} => {{lang|el}})
 
== Биография ==
Марк Ксилокарав бил [[константинопол]]ски гръκ. След завладяването на града от османците в 1453 година, той, баща му и брат му забягнали на [[Крит]].<ref>Α. Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Μάρκος Ξυλοκαράβης. – Византийский временник, 10, 1903, 403-405.</ref> Там Марк, вече монах, се изявил като яростен противник на [[уния]]та със [[Римокатолическа църква|Западната църква]], заради което [[Венецианска република|венецианските]] власти го прогонили от острова.<ref>M. Manoussacas, Recherches sur la vie de Jean Plousiadénos (Joseph de Méthone) (1429?-1500). – Revue des études byzantines, 17, 1959, [https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1959_num_17_1_1198 40].</ref> Около 1464 г. той бил избран за [[Одринска епархия|митрополит на Одрин]]. Една безименна летописна бележка на гръцки език разказва, че този учен и „предостоен по възгледи, дела и думи" владика отказал да съслужи със смятания за униат [[Никомидия|никомидийски]] митрополит Макарий и бил низвергнат от [[Вселенски патриарх|вселенския патриарх]] Симеон. „А господин Марк наскърбен дава на султана 1500 флорина, става патриарх и прогонва Симеон. Цариградчани обаче не го приемат, защото е заел престола с подкуп и преврат, отведнъж събират 2000 флорина, дават ги на султана и прогонват Марк като нарушител. Той пък, бидейки красноречив, прави поклон на султана, който му дава [[Охридска архиепископия|Охридската църква]]."<ref>V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1968_num_26_1_1407 233-234].</ref> Според летописната бележка на дяк Димитър от [[Кратово]] последното станало през 1466 г.<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 127.</ref>
 
Издадено от Марк в Цариград патриаршеско окръжно писмо датира от юни 1466 г.<ref>V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1968_num_26_1_1407 254].</ref> „След като изкара малко време на престола, сред клира тръгнаха немалко упреци [срещу него] – понеже не го обичаха", разказва гръцко „Летописно изложение" от 1517 г.<ref>S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, [https://archive.org/stream/ecthesischronic00lampgoog#page/n49/mode/2up 28].</ref> След Марк вселенски патриарх става [[Дионисий I|Дионисий]], който налага съборно проклятие на своя предходник (15 януари 1467).<ref>L. Petit, Déposition du patriarche Marc Xylocaravi. – Revue de l'Orient chrétien, 8, 1903, [https://archive.org/stream/revuedelorientc07unkngoog#page/n149/mode/2up 144-149].</ref> Дионисий обаче не угодил на гръцките първенци. „Марк отново е повикан за патриарх, а Дионисий – прогонен. Но Симеон дава на султана 3000 флорина и прогонва Марк. И Марк умря."<ref>V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1968_num_26_1_1407 234-235].</ref> Точната година на смъртта му не се знае.