Франсоа д'Алансон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 44:
На [[18 януари]] [[1583]] г. Франсоа решава лично да ръководи атаката на Антверпен. За да заблуди жителите на града, Франсоа предложил да влезе триумфално в града, за да му отдадат почестите си. Никой обаче не се излъгал. След като френските войски влезли в града, градските порти се затворили зад гърба им. Попаднали в капан, французите били обсипани с камъни, цепеници и дори метални предмети, които разярените граждани на града хвърляли от прозорците и покривите на сградите. Накрая градският гарнизон открил стрелба по неприятеля. Само няколко французи, в това число и Франсоа, успели да избягат живи. Над [[1500]] френски войници обаче намерили смъртта си в Антверпен.
 
Провалът при Антверпен слага край на военната кариера на Франсоа. Лично майка му Катерина Медичи пише в едно от писмата си до него:''"Господ трябваше да те убие още млад. Тогава ти нямаше да станеш причина за смъртта на толкова смели и благородни хора."'' Друг удар идва, след като Елизабет I официално разтрогва годежа си с Франсоа след клането в Антверпен. След тези събития положението на Д'Анжу вече не можело да бъде закрепено и през юни той напуска Нидерландия.
 
Скоро след това Франсоа се разболява сериозно. Според неговите думи става въпрос за малария. Катерина Медичи му позволява да се завърне в Париж, където през [[1584]] Франсоа получава прошка от брат си Анри III – Анри дори прегърнал брат си и го нарекъл „''le petit magot''“ (малка маймуна).