Егейска Македония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 33:
{{Основна|Македонско военно губернаторство}}
 
С навлизането на партизанските чети на Македоно-одринското опълчение и части на редовната българска армия се налага българско военно-административно управление. Запазва се довоенното османско териториално разпределение по каази (околии), но те се управляват според българските закони. На 10 ноември 1912 година се създава Македонско военно губернаторство, към което са делегирани около 900 български чиновници.
 
Македонското военно губернаторство обхваща 4 окръга с 24 околии: Драмски окръг с околиите Кавалска, Правишка, Саръшабанска, Рупчоска и Драмска; Серски окръг с околиите Зиляховска, Нигритска, Демирхисарска, Петричка, Мелнишка, Горноджумайска, Разложка, Неврокопска и Сярска; СолунскоСолунски окръг с околиите Кукушка, Лъгадинска, Дойранска, Гевгелийска и Солунска (селска); Щипски окръг с околиите Кочанска, Пехчевска, Радовишка, Струмишка и Щипска. В самиятсамия град Солун фактически има българо-гръцки кондоминиум.
 
Губернаторството се стреми да въстанови положението отпреди войната и се отнася толерантно със заварените малцинства, с изключение на опита за християнизация на помаците в областта Чеч. По места се създават смесени комисии от българи, турци, гърци и евреи. Поради намаления числен състав на българските военни части, и въпреки създаването на местни български милиции, гръцката армия успява да изтласка българите от части на Съботска и Гумендженска околии, а българските войски напускат Солунската селска и Лъгадинската околии. С началото на Междусъюзническата война и изтласкването на българската армия от областта, Македонското военно губернаторство е ликвидирано<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.125 – 135</ref>.
 
Гръцкото владеене на останалата част от Южна Македония в периода октомври 1912 – юни 1913 година е наречено Първи гръцки режим.