Александър Керенски: Разлика между версии

 

== Първи политически стъпки ==

 

 

През 1899 г. Керенски влиза в известния [[Санктпетербургски университет]], за да изучава класическа философия и история. Вероятно под влиянието на семейните си корени той вижда академична кариера, но особените условия там – нарастващото революционно разпалване на университетите срещу самовластието, създават условия за друго. След няколко перипетии, свързани с политическата му ангажираност и с критиките му срещу заемащите властта^[[2]], и преминавайки към правната му история, през 1904 г., Керенски завършва юридическото си образование. Този успех му позволява да се включи в адвокатското съсловие на столицата.

 

== Лидер на Първата революция ==

 

=== Настъпление към властта (февруари – май) ===

Въпреки че болшевишкото движение нараства със завръщането на изгнаниците (и на първо място [[Ленин]] през май), е формирано Второ временно правителство, отново под ръководството на Лвов. Този път Керенски се издига, поемайки отговорността за министерството на войната – длъжност, от която той ще подготви офанзивата [[Алексей Брусилов|Брусилов]], проведена в [[Галиция]] през юни.

 

През юни оставката на по-младите министри предизвиква нова министерска криза^[[4]]. В същия момент в [[Петроград]] манифестациите срещу Временното правителство, поддържани от болшевиките, подтикват изпълнителната власт да потуши размириците. Ленин се скрива във [[Финландия]].

 

Появява се авторитарната личност генерал [[Лавър Корнилов|Корнилов]]. Седмица по-късно, под претекст да предотврати евентуално болшевишко въстание, той изпраща войски в столицата, искащи оттеглянето на „неспособните“ министри. След няколко момента на нерешителност Керенски уволнява Корнилов, за да спре напредъка на привържениците му в Петроград. Керенски поема командването на армията.

 

 

Този отказ от освобождаване от поето задължение и известен брой тактически грешки са причината за падането му. Пропагандата на левите партии, на първо място сред които е [[болшевишката]], обещава на народа „хляб, мир и земи“. Войници от фронта масово напускат, за да се приберат отново в селата си, което довежда до увеличаване на упадъка на армията.

Прекарва следващите седмици в нелегалност при приятели, преди да има възможността да напусне страната, като заминава през пролетта на 1918 г. за [[Франция]], минавайки през [[Мурманск]], с помощта на британци. Точно преди заминаването си Керенски смята да се върне в Учредителното събрание, убеден, че красноречието му ще обърне общественото мнение. Близките му успяват да го разубедят да извърши такава лудост.

 

От този момент нататък Керенски, който живее в [[Париж]] до [[1940]] г., ще бъде в сърцето на деленията и споровете, разединяващи руските изгнаници в чужбина, тъй като много от тях – монархистите, виждат в него, и то не безпричинно, гробаря на царизма. Като се започне от тук, целият му нататъшен живот е дълго оправдание за управлението му във Временното правителство.

 

 

== Бележки ==

</sup>

 

 

{{Превод от |fr|Alexandre Kerensky|4477439}}

 

{{СОРТКАТ:Керенски, Александър}}

[[Категория:Министри на отбраната на Русия]]

[[Категория:Руски министри]]

[[Категория:Евреи в Руската империя]]

[[Категория:Руснаци в САЩ]]

[[Категория:Евреи в САЩ]]

[[Категория:Родени в Уляновск]]

[[Категория:Починали в Ню Йорк]]