Църногорски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{обработка|неутрализиране, източници}}
{{Храм
| име = Църногорски манастир
| картинка
| картинка-описание =
| вид на храма = православен манастир
| страна = България▼
| населено място = [[Суходол (квартал)|Суходол]]
| вероизповедание = [[Българска православна църква – Българска патриаршия]]
▲| страна = България
| епархия = [[Софийска епархия|Софийска]]
| архиерейско наместничество =
| тип на сградата =
| архитектурен стил =
| време на изграждане
| реликви =
| съвременен статут =
| съвременно състояние =
| сайт
| категория = християнство
}}
[[Файл:Giginski-monastery-church-inside-2.jpg|мини|275п|Стенописи в старата църква]]
'''„Църногорският'''
== Местоположение ==
Line 25 ⟶ 26:
== История ==
Първоначално манастирът се е намирал в местността
Само след няколко години хилендарски монаси, които открили лековития извор в близост до сегашните постройки на манастира решили да преместят манастира до него. С помощта на местното население били построени килиите, стопанските постройки и сегашната църква. Участвали хората от селата Гигинци, Бегуновци, Ноевци, Кошерево, Селищен дол, Габров дол, Беренде, Ярджиловци и др. Отначало били построени килии и постройки за битови и стопански нужди (фурна, хамбар, магерница). По-късно, по инициативата на двама братя-свещеници от с. Бегуновци, е построена сегашната църква. Впоследствие те приели монашество с имената Хрисант и Иларион. Хрисант и Иларион получили разрешение за строежа на манастирската църква. Законът в Османската империя не допускал строежа на нови храмове и затова църквата била построена върху основите на по-стар храм, съществувал на това място, близо до аязмото от времето на първия манастир. Черквата е завършена през 1814 г. има два строителни периода. Първоначалната църква е била еднопространствена, едноапсидна, псевдотриконхална сграда, с полуцилиндрично сводово покритие. По-късно на запад е пристроен полукръгъл притвор, който всъщност е едно разширение на първоначалния кораб.▼
▲Първоначално манастирът се е намирал в местността „Китка“ в подножието на връх [[Тумба (Черна гора)|Тумба]] (1129 м.). Най-старите манастирски постройки са датирани около ХІ – ХІІ век. От това време направените проучвания на старото и новото му място разкриват запазени останки от правоъгълно монашеско крило на манастира и на правоъгълна защитна кула. Такива защитни съоръжения са били обичайни за утвърдените манастири през Второто Българско царство. Защитавали са Рилския, Хилендарския, Зографския манастири. По време на Второто българско царство манастирът е притежавал богато стопанство и множество имоти, дарени му от българските царе и боляри. Манастирът не е пострадал тежко при османското нашествие и се е наложил като средище на обществения живот на българите от съседните околии – Царибродска, Пиротска, Брезнишка, Софийска, Радомирска. Ежегодно край стените на манастира е ставало голямо пазарище. През 16 в. в обителта се помещавало и килийно училище. Около 1737 – 1739 г., обаче, пиротските турци започнали да гледат на многолюдния ежегоден събор на манастира като на конкурентен пазар, засенчващ прохождащия им Пиротски панаир. Те инсценирали сбиване на един от храмовите празници на манастира, на който бил убит турчин. Това дало повод за масово клане. Светата обител била подпалена, а софийският митрополит бил посечен и издъхнал във „Владишка планина“. След това манастирът бил ограбен и разрушен. И днес личат следи от основите му. Пламъците унищожили и манастирската библиотека с ценни църковнославянски богослужебни книги, кондиката и други манастирски документи.
Според
▲Само след няколко години хилендарски монаси, които открили лековития извор в близост до сегашните постройки на манастира решили да преместят манастира до него. С помощта на местното население били построени килиите, стопанските постройки и сегашната църква. Участвали хората от селата Гигинци, Бегуновци, Ноевци, Кошерево, Селищен дол, Габров дол, Беренде, Ярджиловци и др. Отначало били построени килии и постройки за битови и стопански нужди (фурна, хамбар, магерница). По-късно, по инициативата на двама братя-свещеници от с. Бегуновци, е построена сегашната църква. Впоследствие те приели монашество с имената Хрисант и Иларион.
▲Според А. Грабар притворът е изграден към 1886 г., а според една приписка манастирът е изграден по времето на Карафеиз, Старата църква, над която е изграден сегашният Гигински манастир, вероятно е била също еднокорабна, едноапсидна, псевдотриконхална сграда, аналогична на църквите от късното средновековие в Горнострумските райони и Знеполе.
През възраждането престижът на светата обител се засилил. Тук софийският митрополит е ръкополагал свещениците на цялата околия, а в килийното училище на манастира децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо. „Св. св. Козма и Дамян“ е притежавал много имоти от времето на българските царе, дарени от местните чорбаджии и закупени с парите на поклонници. Нивите се обработвали с помощта на наемни работници от съседните села. Манастирът е имал няколко чифта волове, около хиляда овце, собствена мандра, хан в най-голямото село, голям пчелин. Добиваното зърно било значително – при една сушава година жителите на три села са били изхранени от монасите.
Line 39 ⟶ 36:
В манастира е запазен надпис от [[1814]] година, в който се споменава бившия [[кърджалии|кърджалийския]] главатар, а по това време [[аян]] на [[Брезник]] [[Кара Фейзи]]. Стенописите от края на XIX век са интересни с рисунките на местни ктитори, в които е предадена детайлно брезнишката носия от това време.<ref>Нешев, Георги. Български манастири през вековете, София 2006, с. 70</ref>
Според надписа на западната страна, манастирската църква е изградена в началото на ХІХ век и има два строителни периода. По време на първия църквата е представлявала еднопространствена, едноапсидна, псевдотриконхална сграда с полуцилиндрично сводово покритие. По-късно на запад е построен полукръгъл притвор. Своеобразната овална форма на притвора е самобитна българска и се среща още при църквите в с. Пенкьовци и с. Конска.
Line 71 ⟶ 68:
Братството е едно от първите в най-новата история на [http://www.bg-patriarshia.bg/ БПЦ-БП], което възстановява и поддържа манастирско-земеделско стопанство, в което се отглеждат до 100 бивола и 50 овце.<ref>[http://svetogorie.com/index.php?m_id=2 За манастира]</ref>
<references />▼
== Външни препратки ==
* [http://www.bulgariamonasteries.com/giginski_manastir.html Църногорски манастир] – bulgariamonasteries.com
* [http://www.pravoslavieto.com/manastiri/giginski/index.htm Гигински манастир (Черногорски манастир) „Св.св. Козма и Дамян“] – pravoslavieto.com
Line 85 ⟶ 75:
== Бележки ==
▲<references />
[[Категория:
[[Категория:Община Брезник]]
[[Категория:Манастири в Софийската епархия]]
|