Ан дьо Турвил: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 35:
В началото на [[Деветгодишна война|тази война]], противопоставила Франция на Краля-Слънце на внушителна коалиция от вражески държави, Турвил трескаво реорганизира флота и корабостроителниците работят със забележителни темпове. Ето защо през 1690 г. той може да излезе в открито море с колосална ескадра от 78 линейни кораба и още толкова фрегати и допълнителни съдове с над 4700 оръдия.<ref>Edward Hale, ''The Fall of the Stuarts and Western Europe from 1678 to 1697'', London 1889, p. 176</ref> Насреща му англо-холандският флот разполага с 56 линейни кораба и около 3460 оръдия. Турвил получава нареждане да го потърси, да му нанесе колкото се може по-големи загуби, след което да блокира устието на Темза и да прекъсне комуникациите между англичани и холандци.<ref>Arthur Hassall, ''Louis XIV and the Zenith of the French Monarchy'', London 1895, p. 272</ref> Адмиралът не изпълнява цялата задача, но на 10 юли се натъква на съюзническите кораби начело с Хърбърт край южните английски брегове, при нос [[Битка при Бийчи Хед|Бийчи Хед]] (Бевезиер, както го наричат французите) и им нанася поражение, като пленява или потапя 15 от тях. Съюзниците трескаво се оттеглят към [[Лондон]], а Турвил не ги последва.<ref>За този момент Махън пише: „Вместо да нареди всеобщ лов на противниковите кораби, Турвил запази бойния си ред... Но в случай като този да позволиш разпадане на реда беше допустимо, ако не и задължително. Противникът, победен и разпръснат, можеше да бъде довършен с лекота, а бойният строй да се поддържа само дотолкова, че да се осигурява взаимна подкрепа на преследващите кораби... Неумението да съобрази това се оказва пролука в бойните умения на Турвил и, както обикновено, тази пролука се прояви именно в най-решителния момент от неговата кариера.“ Виж Alfred Mahan, ''The influence''..., p. 184</ref> Много историци приемат, че при повече желание е могъл действително да блокира английската столица и да постигне ранно излизане на Англия от войната.
Това е най-значимата победа на Турвил и тя е неочаквана, тъй като повечето му съвременници приемат, че моретата са запазена сфера на англичаните и холандците. При срещата си с Турвил след края на кампанията самият крал възкликва: „Сега сме господари на Ла Манша, след като победихме англичаните, които от векове се хвалят, че им принадлежи... и то, когато бяха подкрепени от холандците!“<ref>John Wolf, ''Louis XIV'', New York 1968, p. 459</ref> В продължение на това са и думите на Волтер, че "близо две години по моретата имало само френски кораби".<ref>Франсоа Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', София 2015, т. 1, с. 194</ref>
=== Барфльор и Ла Уг ===
През 1691 г. англичаните и холандците все още не се осмеляват да излязат срещу Турвил и той провежда първата кампания за пленяване на търговски съдове (от май до август). Така се започва традиция за разстройване на ключовата за френските противници търговия през Ла Манша, която ще се развие през войната, а и в следващите конфликти. Междувременно умира опитният морски министър Сеньоле, заместен от некомпетентния Поншартрен. Това веднага се отразява на способностите на кралския флот и през 1692 г. Турвил разполага само с 44 линейни кораба. Англичаните и холандците, напротив, са се постарали и извеждат в морето общо 90 съда. При това съотношение на силите пред Турвил има отговорна задача.
През тази война сваленият английски крал [[Джеймс II (Англия)|Джеймз ІІ]] замисля инвазия в родината си с подкрепата на френските си съюзници. На п-ов Котантен, близо до родното имение на Турвил, се събира десантна войска, която чака да бъде прехвърлена в Англия. Адмиралът получава заповед да се придвижи от [[Брест (Франция)|Брест]] при нея и да осигури преминаването ѝ през протока.<ref>Mahan, ''The influence''..., p. 189</ref> На възражението му, че има два пъти по-малко кораби от съюзниците, получава надменен отговор от Поншартрен, че трябва да изпълнява, а не да обсъжда кралските нареждания.<ref>Хайнц Нойкирхен, ''Морската мощ в огледалото на историята'', Варна 1985, с. 164</ref> Англо-холандската ескадра, командвана от адмирал Ръсел, го чака край Котантен. В края на май в гъстата мъгла край нос Барфльор се състои първото сражение, в което Турвил се измъква от капана, но повечето кораби се разпръскват. Той трябва да изостави повредения си флагман ''Солей Роял'' (унищожен по-късно при [[Шербур ан Котантен|Шербур]]) и с 15 други съда да се оттегли в [[Ла Уг (битка)|залива Ла Уг]]. Там съюзниците го блокират и разбирайки, че не може да им се противопостави, той дава заповед на екипажите да слязат на брега. Корабите са подпалени от англичаните и изгарят.<ref>E. Hale, ''The Fall of the Stuarts''..., pp. 197-198</ref>
[[Файл:Lagos 1693.jpg|ляво|мини|248x248пкс|Битката при Лагуш, худ. Теодор Гюден (музей [[Версай]])]]
| |||