Уикипедия

Франсоа-Анри дьо Монморанси-Бутвил, херцог дьо Люксамбур: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
{{Биография инфо
| име = Франсоа-Анри дьо Люксамбур
Line 8 ⟶ 7:
}}
 
'''Франсоа Анри дьо Монтморанси-Бутевил, херцог дьо Люксамбур''' ({{lang|fr|François Henri de Montmorency-Bouteville, duc de Luxembourg}}) 8 януари 1628 – 4 януари 1695 г. – [[маршал]] и пер на [[Франция]], обединител на два велики рода: Монтморанси и имперския род [[Люксембурги|Люксембург]] (на френски произнасян Люксамбур). Той е считан за наследник на своя браговчед [[Луи II дьо Конде|Великия Конде]]. Тойкато ключов военачалник на [[Луи XIV|Луи ХІV]]. участваУчаства в [[Нидерландска война|НидерландскатаХоландската]] (1672 – 1678) и [[Деветгодишна война|Деветгодишната война]] (1688 – 1697).
 
== Ранни години ==
Люксамбур е роден в [[Париж]] шест месеца след екзекуцията на баща му за участие в дуел и убийството на неговия противник. Отгледан е от леля си, заедно с нейния собствен син, бъдещия принц дьо Конде. От ранно детство малкият Франсоа боготвори братовчед си, а по-късно го следва в неговата борба срещу [[кардинал]] [[Мазарини]] и в изгнаничеството му при испанците от 1652 до 1659 г. Заедно се връщат след [[Пиренейски договор|Пиренейския договор]] и получават опрощение от [[Луи XIV]]. По време на [[Деволюционна война|Деволюционната война]] участието на Люксамбур е скромно като заместник командващ на Конде при лесното и кракто завладяване на [[Франш-Конте]] (1668). През последвалия мирен период обаче Люксамбур спечелва доверието на [[Лувоа]] и през 1672 г. е назначен за един от главнокомандващите на войските, които настъпват срещу [[Нидерландия]] (Нидерландската война). Когато основните френски сили се оттеглят през 1673 г., той поема командата на останалите, като извършва прословутото отстъпление от [[Утрехт]] в [[Маастрихт]] с 20 000 души срещу 70 000 противници. Смъртта на [[Тюрен]] и оттеглянето на Конде (все през 1675 г.) отварят пътя на Люксамбур към най-високите военни постове и още през същата година той е произведен в чин маршал. След слабо представяне на рейнския фронт през 1676 г. следват нови успехи в Нидерландия – превземането на Валансиен през 1677 и победата над [[Уилям III]], щатхаутера на Нидерландската при [[Монс]] през 1678 г.▼
Люксамбур е роден в [[Париж]] шест месеца след екзекуцията на баща му за участие в дуел и убийството на неговия противник. <ref>''Dictionnaire de l'histoire de France'', sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 559</ref>Подобна съдба има и негов братовчед, управител на Лангедок, заради държавна измяна. Отгледан е от леля си, заедно с нейния собствен син, бъдещия принц дьо Конде. От ранно детство малкият Франсоа боготвори братовчед си. "По нрав херцог дьо Люксамбур напомнял малко на Конде, чийто ученик бил: пламенен гений, бързина при действие, зорък поглед, ученолюбив дух, макар и щедър и непостоянен..." - пише за него Волтер.<ref>Франсоа Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', София 2015, т. 1, с. 206</ref> По-късно той следва Конде в неговата борба срещу [[кардинал]] [[Мазарини]] (т. нар. [[Фронда]]) и в изгнаничеството му при испанците от 1652 до 1659 г. Заедно се връщат след [[Пиренейски договор|Пиренейския договор]] и получават опрощение от [[Луи XIV]]. По време на [[Деволюционна война|Деволюционната война]] участието на Люксамбур е скромно като заместник командващ на Конде при лесното и кракто завладяване на [[Франш-Конте]] (1668).
 
== През Холандската война ==
В началото на мирния период Люксамбур бива въвлечен в дворцовите интриги, което му коства няколкомесечен престой в Бастилията по заповед на Лувоа. След освобождаването си през 1680 той заема поста началник на гвардейците на краля. В началото на [[Деветгодишна война|Деветгодишната война]] той е избран за командващ армията в Нидерландия, тъй като според единодушното мнение на краля и Лувоа е единственият френски маршал, който е способен да се противопостави на Уилям III. На 1 юли 1690 г. Люксамбур печели може би най-бляскавата победа в кариерата си – над съюзническите войски на принц Валдек при [[Фльорюс (битка)|Фльорюс]]. На следващата година отново побеждава при Льоз, което се повтаря и при [[Щайнкирк (битка)|Щайнкирк]] през 1692 и при [[Неервинден (битка)|Неервинден]] през 1693 г. Много историци смятат тази последна победа за неговият най-значителен успех. След това той е наречен „тапицер на Парижката Св. Богородица“, тъй като успява да отнесе толкова много пленени знамена в прочутата църква, че с тях е могъл да я покрие напълно отвътре. През 1694 г. е бездеен в Нидерландия, което е последната му кампания. Смъртта му в началото на 1695 г. е посрещната с облекчение от Луи XIV, който гледа на него с все по-голямо подозрение, спомняйки си, че и Конде е имал същата слава точно преди за се разбунтува срещу него през 1650 г.
▲Люксамбур е роден в [[Париж]] шест месеца след екзекуцията на баща му за участие в дуел и убийството на неговия противник. Отгледан е от леля си, заедно с нейния собствен син, бъдещия принц дьо Конде. От ранно детство малкият Франсоа боготвори братовчед си, а по-късно го следва в неговата борба срещу [[кардинал]] [[Мазарини]] и в изгнаничеството му при испанците от 1652 до 1659 г. Заедно се връщат след [[Пиренейски договор|Пиренейския договор]] и получават опрощение от [[Луи XIV]]. По време на [[Деволюционна война|Деволюционната война]] участието на Люксамбур е скромно като заместник командващ на Конде при лесното и кракто завладяване на [[Франш-Конте]] (1668). През последвалия мирен период обаче Люксамбур спечелва доверието на [[Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа|Лувоа]] и през 1672 г. е назначен за един от главнокомандващите на войските, които настъпват срещу [[Нидерландия]] оландия(Нидерландската война). Когато основните френски сили се оттеглят през 1673 г., той поема командата на останалите, като извършва прословутото отстъпление от [[Утрехт]] в [[Маастрихт]] с 20&nbsp;000 души срещу 70&nbsp;000 противници. Смъртта на [[Тюрен]] и оттеглянето на Конде (все през 1675 г.) отварят пътя на Люксамбур към най-високите военни постове и още през същата година той е произведен в чин маршал. След слабо представяне на рейнския фронт през 1676 г. следват нови успехи в Нидерландия – превземането на Валансиен през 1677<ref>Arthur Hassall, ''Louis XIV and the Zenith of the French Monarchy'', London 1902, p. 189</ref> и победата над [[Уилям III]], щатхаутеращатхаутер на НидерландскатаОбединените провинции при [[Монс]] през 1678 г.<ref>Stephen Baxter, ''William III'', London 1966, p. 157 претендира, че всъщност победата е за съюзниците.</ref> Тази битка послужва за неговото доказване като способен военачалник.<ref>''Dictionnaire de l'histoire de France'', p. 559</ref>
 
== Обвинения и затвор ==
В началото на мирния период Люксамбур бива въвлечен в дворцовите интриги около известната "афера с отровата". Той става жертва на неприязънта на всесилния военен министър Лувоа. Обвинен в правене на черни магии и опит за отравяне - подозрения колкото ужасни, толкова и невероятни, той трябва да отговаря пред съда на перовете.<ref>Франсоа Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', София 2015, т. 1, с. 21-23</ref> Съдът не взема решение пет месеца, през които маршалът прекарва в тъмница. Организират се нови изслушвания и става все по-очевидно, че едва ли един маршал ще отравя обикновен буржоа. Накрая той е освободен (1680 г.) и заема поста началник на гвардейците на краля.
[[Файл:Jeton de la Bataille de Neerwinden.jpg|ляво|мини|201x201пкс|Медал по повод битката при Неервинден.]]
 
== Деветгодишната война ==
Звездата на Люксамбур изгрява през [[Деветгодишна война|Деветгодишната война]]. Споменът за затвора вече напълно е отминал и той е избран за командващ армията в Нидерландия. Според единодушното мнение на краля и Лувоа е единственият френски маршал, който е способен да се противопостави на Уилям III. На 1 юли 1690 г. Люксамбур печели може би най-бляскавата победа в кариерата си – над съюзническите войски на принц Валдек при [[Фльорюс (битка)|Фльорюс]].<ref>Hassall, ''Louis XIV and the Zenith''..., p. 280</ref> Всички френски офицери признават, че се дължи на превъзхождащия гений на френския пълководец. На следващата година с действията си осигурява превземането на крепостта Монс. Вече с Уилям ІІІ насреща, той побеждава при Льоз - битка, в която 28 френски ескадрона разбиват 75 на противниците.
 
През 1692 г., докато Луи ХІV и [[Себастиан дьо Вобан|маршал Вобан]] обсаждат [[Намюр]], Люксамбур застава с 80 хил. души срещу Уилям ІІІ, за да не може да я прекъсне. На 3 август, след брилянтна измама съюзниците изненадват френската армия спяща и подготвят пълното ѝ поражение. Маршалът с невероятна бързина оттегля по-голямата част от армията си на ново бойно поле, вдъхва кураж на войниците си и извоюва победата. Така протича известната битка при [[Щайнкирк (битка)|Щайнкирк]]. На следващата, 1693 г., се стига до нова голяма битка, този път при [[Неервинден (битка)|Неервинден]], близо до [[Брюксел]]. Този път французите изненадват противниците си, сред които има цяла френска бригада от избягали [[хугеноти]] след отмяната на [[Нантски едикт|Нантския едикт]]. Френските командири се надпреварват в проявите на кураж и изобретателност, дори и младият херцог дьо Шартър, бъдещият [[Филип II Орлеански|Филип ІІ Орлеански]]. В разгара на битката маршалът е спасен от собствения си син, който поема куршум с гърдите си. Загиват 20 000 души - 8 000 от страна на Франция и 1 000 от страна на съюзниците. Много историци смятат тази последна победа за най-значителния успех на Люксамбур. След нeя той е наречен „тапицер на [[Света Богородица (Париж)|Парижката Св. Богородица]]“, <ref>Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', т. 1, с. 212</ref>тъй като успява да отнесе толкова много пленени знамена в прочутата църква, че с тях е могъл да я покрие напълно отвътре.
 
Всички тези победи се посрещат с възторг както от [[Двор и церемониал по времето на Луи XIV|двора във]] [[Версай]], така и от обикновеното население. Те са славни, но недостатъчни, защото не успяват да сломят духа на победения противник. Упоритият Уилям ІІІ все така стои стабилно на бойното поле и всеки път извежда силите си в строй и без паника. През 1694 г. Люксамбур е бездеен в Нидерландия, което е последната му кампания. Смъртта му в началото на 1695 г. е посрещната с облекчение от Луи XIV, който гледа на него с все по-голямо подозрение, спомняйки си, че и Конде е имал същата слава точно преди за се разбунтува срещу него по
 
време на Фрондата.
 
== Бележки ==
<references />
[[Категория:Френски военни дейци]]
[[Категория:Маршали]]
[[Категория:Луи XIV]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Франсоа-Анри_дьо_Монморанси-Бутвил,_херцог_дьо_Люксамбур“.