Разлика между версии на „Война на четворния съюз“

През [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] с Испания се случват две големи промени: смяна на династията (от [[Хабсбурги]] на Бурбони) и изгубване на европейските владения. Най-болезнени са загубите в [[Италия]], където договорът от Утрехт дава Сардиния, [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Миланско херцогство|Милано]] на австрийския клон на Хабсбургите, а Сицилия – на савойския херцог. В същото време новият крал Филип V се жени за втори път – за [[Изабела Фарнезе]], наследница на престола на [[Парма]]. Тя оказва голямо влияние върху краля и води със себе си кардинал [[Джулио Алберони]], който поема управлението като първи министър.
 
Испания и Австрия всъщност не са сключвали мирен договор и формално състоянието на война между тях продължава. Освен това и двете сили искат да завземат ценния остров Сицилия. Другата особеност на периода е, че Англия и Франция се сближават и през 1716 г. сключват съюзен договор. Причините за това се крият в положението на Франция, където малкият [[Луи XV|Луи ХV]] царува с помощта на регента – [[Филип II Орлеански|Филип д'Орлеан]], а това никак не се харесва на Филип V.<ref>Edward Armstrong, ''Elisabeth Farnese, the termagant of Spain'', London 1892, p. 59</ref> Испанският крал иска той да бъде регент и евентуално да събере двете корони под обща власт – нещо, което е забранено от Утрехтския договор. Орлеан опитва да се защити, като се съюзява с вечния френски враг.<ref>Френско-британският съюз е такова изключение за ХVІІІ в., че понякога е сравняван с [[Дипломатическа революция|дипломатическата революциа]] от 1756 г., когато Франция се съюзява с вековния си враг - Австрия. Виж Arthur Hassall, ''The Expansion of Great Britain 1715-1789'', London 1907, p. 22</ref> През 1717 г. към тях се присъединява [[Нидерландия]] и така се създава троен съюз.<ref>{{cite web |last1=Lesaffer |first1=Randall |title=The 18th-century Antecedents of the Concert of Europe I: The Triple Alliance of 1717 |url=http://opil.ouplaw.com/page/The%2018th-century%20Antecedents%20of%20the%20Concert%20of%20Europe%20I:%20The%20Triple%20Alliance%20of%201717 |website=Oxford Public International Law |accessdate=27 февруари 2019}}</ref>
 
Целите на този съюз са: да накара Филип V да се откаже от претенциите си за френския престол, а австрийския император [[Карл VI|Карл VІ]] – от претенциите си към испанския престол; да се разменят Сицилия и Сардиния между Австрия и Савоя, като Сардиния се издигне в ранг кралство, за да може савойският владетел да запази [[Крал|кралската]] си титла.<ref>Борислав Гаврилов, ''Кризи, конфликти и дипломация в Европа (1559-1918)'', София 2016, с. 318</ref> Испания не вижда полза да приеме тези искания и решава да действа на своя глава.
През 1716 г. Изабела Фарнезе ражда първия си син от Филип V - това е [[Карлос III|дон Карлос]]. Тъй като кралят има двама сина от предишния брак, тя настоява да се намери владение за сина й. Ето защо, до известна степен, войната се води в името на тази кауза. Първа цел на испанците става слабо защитеният остров Сардиния. През 1717 г., от август до ноември той е завладян без Австрия да окаже особена съпротива и без обявяване на война.<ref>William Hunt, ''History of Italy'', London 1883, p. 208</ref> На следващата година 30 000-на армия, командвана от опитния [[Хосе Карильо, херцог де Монтемар|генерал Монтемар]] и ескортирана от 22 [[Линеен кораб (ветроход)|линейни кораба]], е свалена в Сицилия, край [[Палермо]]. Градът веднага пада,<ref>Armstrong, ''Elisabeth Farnese''..., p. 110</ref> след което половината испанска войска обсажда [[Месина]], а останалата довършва покоряването на острова. Такава сила и успех на кампанията никой не е очаквал от Испания.
 
До този момент австрийците са били заети с война с османците, но след мирния договор от [[Пожаревацки договор|Пожаревац]] успяват да прехвърлят малка армия в Сицилия. Испанците обаче ги побеждават при Миацо (15 октомври 1718) и при Франкавила (20 юни 1719).<ref>За тази битка Moses Finley, ''A History of Sicily'', New York 1987, p. 117 казва, че е най-голямата водена в сицилияСицилия от римското време насам.</ref> Така испанското оръжие триумфира, но нещата за армията на Монтемар не вървят добре. Причината не е в Австрийците, а в британския боен флот, изпратен под командата на [[сър Джордж Бинг]] в [[Средиземно море]]. Британците се решават на такъв ход, когато усилията им за предотвратяване на войната се провалят. На 18 август в [[Битка при нос Пасаро|битката при нос Пасаро]]<ref>Това не е точно битка, тъй като испанските кораби са поставени в такова положение, че всъщност не могат да се съпротивляват. Махън говори за "така наречената битка при нос Пасаро". Виж Alfred Mahan, ''The influence of sea power upon history 1660-1783'', Boston 1911, p. 237</ref> те унищожават испанските кораби и откъсват сухопътната армия от родината и я обричат на сигурен разгром. В крайна сметка австрийците в Сицилия надделяват, свалят обсадата на Месина и си връщат целия остров.
 
Официалното начало на войната настъпва през декември 1718 г., когато французите разкриват заговор за свалянето на д'Орлеан, в който участват испанците. Англия и Франция обявяват война, последвани от Нидерландия. Австрия се присъединява към съюза още преди това и той става четворен (2 август 1718). Сега военните действия се разпростират на много по-голяма площ. Френски армии нахлуват в [[Баски земи|баските земи]] и [[Каталония]], но акцията се проваля поради тежки епидемии. Англичаните превземат важното пристанище [[Виго]] и навлизат навътре чак до [[Понтеведра]]. Тази акция повече от всичко друго отрезвява испанците и те си дават сметка в каква сложна авантюра са се забъркали.