Разлика между версии на „Радио Свободна Европа“

м
Сред знаковите водещи на забавни предавания в българската редакция на радиото е Джилда Карол. С майка българка и баща унгарец тя бяга от България в първите години на установяване на социалистическата система – през 1948 година, и скоро попада в току-що основаната радиостанция. През годините е водила различни музикални предавания, най-популярно от които е „Музикално рандеву“, просъществувало почти до края на 1980-те години. Тя излъчва интервюта с най-големите музикални и кинозвезди от онзи период, много от които тя моли да изрекат и по няколко български думи. Така [[Адриано Челентано]], [[Далида]], артисти от [[Холивуд]] са излъчени да поздравяват българите с „Честита Нова година“ в новогодишни издания на предаването<ref>[http://www.capital.bg/light/lica/2011/11/10/1201281_djilda_-_zabravenata_zvezda_na_svobodna_evropa/ ''Джилда – забравената звезда на „Свободна Европа“'', в. „Капитал“, 10.11.2011]</ref><ref>[https://www.mixcloud.com/bobib/музикално-рандеву-радио-свободна-европа-31121987/ ''Пълен запис на предаването „Музикално рандеву“, радио „Свободна Европа“, 31.12.1987 г.'']</ref> Хумористичната рубрика се води от [[Велко Верин]].
 
С радиоРадио Свободна Европа са свързани и някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на [[Социализъм|социализма]] – [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]], [[Владимир Костов]], [[Румяна Узунова]]. Владимир Костов работи в радиото, след като през 1977 г. получава [[политическо убежище]], докато е кореспондент на в. „Работническо дело“ в Париж. През 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „[[Задочни репортажи за България]]“, които са остра критика на социалистическите порядки.
 
Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен през 1981 г. През 1988 – 1989 г. излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция (Независимо дружество за защита правата на човека, Движение за права и свободи, клуб „Екогласност“, КТ „Подкрепа“, Клуб за защита на гласността и преустройството) в София и провинцията, особено районите на турските протести<ref name="Predav"/>.