Уикипедия

Владимир Висоцки: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
добавки по ру:
добавки по ру:
Ред 53:
По време на следването си Владимир Висоцки участва редовно в сатирични самодейни постановки, организирани от студентите, за които понякога пише пародийни стихотворения и други кратки текстове.{{hrf|Новиков|2013|25}} Негов преподавател по литература е [[Андрей Синявски]], който години по-късно е осъден за „антисъветска пропаганда“, на което Висоцки посвещава стихотворението ''„Вот и кончился процесс“''.{{hrf|Новиков|2013|27 – 29, 83 – 84}} Синявски запознава Висоцки с работата на [[Булат Окуджава]], чийто концерт в школата подтиква Висоцки да поднови заниманията си с китара, сега с помощта на своя състудент Роман Вилдан.
 
Висоцки получава своята дебютна роля – на войник без реплики – в студентска постановка на пиесата на [[Александър Щейн]] „Хотел „Астория“, подготвяна в продължение на две години и представена през 1958 година. През този период той участва и в други учебни постановки – като Боркин в „Иванов“ на [[Антон Чехов]], Порфирий Петрович в етюд по „[[Престъпление и наказание]]“ на [[Фьодор Достоевски]], колар в спектакъл по разказа „Вещицата“ на Антон Чехов, Евдоким Жигалов в „Сватба“ на Чехов. Участва с епизодична роля във филма „[[Връстнички]]“ (''„Сверстницы“'', 1959). В дипломния спектакъл на курса в школата играе ролята на Бубнов в „[[На дъното]]“ на [[Максим Горки]].{{hrf|Новиков|2013|26 – 27, 30 – 33}}{{hrf|Бакин|2010|38 – 42}}{{hrf|Высоцкая|2005|92 – 93}} Дипломира се на 20 юни 1960 година.{{hrf|Новиков|2013|36, 463}}
 
По време на репетициите на „Хотел „Астория“ Висоцки се запознава със своята състудентка [[Изолда Висоцка|Изолда Жукова]]{{hrf|Кохановский|2017|118}} и от есента на 1957 година двамата живеят заедно. През 1958 година Жукова се дипломира и е изпратена на работа в театър в [[Киев]], но Висоцки я посещава почти всяка седмица.{{hrf|Бакин|2010|41}} Двамата се женят официално на 25 април 1960 година, след като тя се развежда с предишния си съпруг.{{hrf|Новиков|2013|31 – 32}}
Ред 60:
 
=== 60-те години ===
След дипломирането си Владимир Висоцки е изпратен на работа в Московския драматичен театър „Александър Пушкин“ и през следващите няколко години работи с прекъсвания там и в няколко други театъра{{hrf|Новиков|2013|463}} и изпълнява първите си малки роли в киното.▼
{{раздел-мъниче}}
 
В началото на 60-те години Владимир Висоцки започва да придобива известност като автор на песни в традицията на [[блатни песни|блатните песни]]. Изключвайки някои ранни опити, първа сред тях става написаната през юли 1961 година „Татуировка“.{{hrf|Новиков|2013|40  – 42}}{{hrf|Цыбульский|2016|35}} Първите си песни той изпълнява пред свои приятели, но те започват да се разпространяват в случайни магнетофонни записи. През октомври 1964 година Висоцки записва на магнетофон всичките 48 песни, написани от него до този момент.{{hrf|Новиков|2013|60  – 61}} Характерно за тези песни, определяни по-късно като „блатен цикъл“, е използването на разговорен и уличен език, динамичното повествование и силната индивидуализация на героите, заради която мнозина вярват, че те имат известни на автора реални прототипи.{{hrf|Кулагин|2016|17  – 19}} Последните песни от блатния цикъл Висоцки пише през 1965 година, макар да продължава да ги изпълнява и след това.{{hrf|Новиков|2013|69}}▼
▲След дипломирането си Владимир Висоцки е изпратен на работа в Московския драматичен театър „Александър Пушкин“.
 
През септември 1964 година Висоцки постъпва в [[Театър на Таганка|Театъра на Таганка]], където остава да работи до края на живота си. Десет дни по-късно играе първата си роля, замествайки разболял се колега в „[[Добрият човек от Сечуан]]“ на [[Бертолт Брехт]].{{hrf|Новиков|2013|463 – 464}} Първата голяма роля в театралната му кариера е в постановка на „[[Животът на Галилей]]“ на Брехт, чиято премиера е през пролетта на 1966 година.{{hrf|Новиков|2013|85}}{{hrf|Никулин|1989|19 – 20}} Следващата му роля е на избягалия каторжник Хлопуша в драматичната поема на [[Сергей Есенин]] „Пугачов“.{{hrf|Никулин|1989|25 – 26}}
* 1961 – 1964 г. – актьор по договори с киностудиите в страната
* 1964 – 1980 г. – актьор в Театъра за драма и комедия на Таганка в Москва
 
Отношенията на Владимир Висоцки с водещия режисьор на Театъра на Таганка [[Юрий Любимов]] са сложни, като Любимов многократно обявява, че е решил да уволни Висоцки.{{hrf|Кохановский|2017|263}} През март 1968 година, след принудителното прекратяване на спектакъла „Животът на Галилей“, Любимов и директорът на театъра [[Николай Дупак]] наистина издават заповед са уволнението на Висоцки „за грубо нарушаване на трудовата дисциплина“.{{hrf|Новиков|2013|111, 139}}{{hrf|Иванов-Таганский|2015|210 – 211}} Подобни ситуации възникват и след това, но Висоцки и театърът никога не прекъсват изцяло отношенията си.{{hrf|Кохановский|2017|209 – 211}}{{hrf|Иванов-Таганский|2015|220}}
▲В началото на 60-те години Владимир Висоцки започва да придобива известност като автор на песни в традицията на [[блатни песни|блатните песни]]. Изключвайки някои ранни опити, първа сред тях става написаната през юли 1961 година „Татуировка“.{{hrf|Новиков|2013|40 – 42}}{{hrf|Цыбульский|2016|35}} Първите си песни той изпълнява пред свои приятели, но те започват да се разпространяват в случайни магнетофонни записи. През октомври 1964 година Висоцки записва на магнетофон всичките 48 песни, написани от него до този момент.{{hrf|Новиков|2013|60 – 61}} Характерно за тези песни, определяни по-късно като „блатен цикъл“, е използването на разговорен и уличен език, динамичното повествование и силната индивидуализация на героите, заради която мнозина вярват, че те имат известни на автора реални прототипи.{{hrf|Кулагин|2016|17 – 19}} Последните песни от блатния цикъл Висоцки пише през 1965 година, макар да продължава да ги изпълнява и след това.{{hrf|Новиков|2013|69}}
 
=== 70-те години ===
Line 107 ⟶ 106:
* {{cite book | last = Бражников | first = С. И. | coauthors = Ю. А. Куликов, Г. Б. Урвачёва (сост.) | year = 2009 | title = Высоцкий: исследования и материалы: в 4 томах. Том 1. Детство | publisher = ГКЦМ В. С. Высоцкого | location = Москва | isbn = 978-5-9010-70-14-7 | lang = ru }}
* {{cite book | last = Высоцкая | first = И. К | year = 2005 | title = Короткое счастье на всю жизнь | publisher = Молодая гвардия | isbn = 5-235-02855-4 | lang = ru}}
* {{cite book | last = Иванов-Таганский | first = В | year = 2015 | title = Триумф и наваждение. Записки о Театре на Таганке | publisher = У Никитских ворот | location = Москва | isbn = 9785000950746 | lang = ru}}
* {{cite book | last = Кохановский | first = Игорь (сост.) | year = 2017 | title = Всё не так, ребята…: Владимир Высоцкий в воспоминаниях друзей и коллег | publisher = АСТ | location = Москва | isbn = 9785170986927 | lang = ru }}
* {{cite | фамилия-част = Крылов | име-част = Андрей | заглавие-част = Коментарии | фамилия = Высоцкий | име = Владимир | заглавие = Сочинения. Том I | място = Москва | издател = Художественная литература | дата = 1993 | isbn = 5280029432 | език = ru}}
* {{cite book | last = Кулагин | first = Анатолий Валентинович | year = 2016 | title = Беседы о Высоцком | publisher = Издательские решения | isbn = 9785447481964 | lang = ru }}
* {{cite book | last = Никулин | first = С. (сост.) | year = 1989 | title = Высоцкий на Таганке: Cборник статей | publisher = Союзтеатр | location = Алма-Ата | lang = ru}}
* {{cite book | last = Новиков | first = Владимир Иванович | year = 2013 | title = Высоцкий | publisher = Молодая гвардия | location = Москва | isbn = 978-5-235-03554-6 | lang = ru }}
* {{cite book | last = Перевозчиков | first = В | year = 2005 | title = Неизвестный Высоцкий | publisher = Вагриус | location = Москва | isbn = 5-9697-0014-2 | lang = ru }}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Владимир_Висоцки“.