Никола Янев (зограф): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19:
Заедно със сина си [[Соломон Николов|Соломон]] работи в храма „[[Свети Георги (Бистрица, Софийско)|Свети Георги]]“ в софийското село Бистрица (1883). След това изписват църквата „[[Успение Богородично (Слаковци)|Успение Богородично]]“ в брезнишкото село Слаковци, строена в 1870 година.<ref name="Василиев 229"/> Ктиторският надпис гласи „Изобразисѧ сеїи Бжственй храмъ Оуспение Пресветиѧ Богорицы: на 1888 г. свещеникъ быивши: П: Никола П: Хрїстовъ: с. Слаковци Изъ рȢкіи Никола Ѧновъ и син мȢ Соломонъ ѿ село Галичникъ 1888“. Стенописите са сцени от Писанието и образи на светци. Колоритът е суров, фоновете са светлосини и като цяло стенописите са неудачни.<ref name="Василиев 230">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 230 }}</ref>
 
В 1890 година Никола Янев работи из букурещките църкви. През 1895 година към него се присъединява синът му Соломон и двамата рисуват стенописите в църквите „[[Св. св. Константин и Елена (Слатина)|Св. св. Константин и Елена]]“ и „[[Свети Йоан Предтеча (Слатина)|Свети Йоан Предтеча]]“ в Слатина. В Слатинско работи в селата [[Томени]], [[Присяка (окръг Олт)|Присяка]] (два храма), [[Добротяса]] и [[Татулещи (Окръгокръг Олт)|Татулещи]]. В Александрийско – в Скатарси, „[[Света Параскева (Пятра)|Света Параскева]]“ в [[Пятра (Окръгокръг Телеорман)|Пятра]] и други. Към тях се присъединяват и по-малките братя на Соломон – Вениамин и Рафаил.<ref name="Василиев 230"/>
 
През Балканската война Никола Янев напуска Румъния и се установява в Битоля, където в 1913 година умира.<ref name="Василиев 230"/>